ШИВАЧЪТ ГЕОРГИ ИВАНОВ: ,,ПЕЧАЛБАТА ОТ ШИЕНЕТО Е КОЛКОТО СЯНКАТА НА ИГЛАТА"

След един фалит през 1997-а харманлиецът изправя едноличната си фирма с къртовски труд и заради честта на занаята

Георги Николов, Харманли

Заварвам го в ателието му да крои заедно с чирака си тийнейджърски бюстиета - от тия, дето се носят над блузката. Били последен писък на модата и поръчката за 20 бройки от тях била добре дошла за него.
От тия бюстиенца тръгва и разговорът ни - колко ще изкара от поръчката, бива ли?
Специално тази поръчка е добра за него, договорил се е с търговеца да получи 40% от печалбата. Но по принцип не е така. По принцип печалбата от шиенето е колкото сянката на иглата, повечето отива при търговеца, казва Георги Иванов. Думите му не звучат като оплакване - казва още, че си вади хляба с тая работа въпреки всичко, носи си кръста. Какво че в случая това е шивашкият метър, на който е разпънат вече близо 16 - 17 години. Венчал се е за иглата, както дюлгеринът за теслата - занаят. Има шивашки кетап от един курс за шеф и кройка навремето, но много преди него е усвоил тънкостите на тая работа, дори на същия този курс е показвал на инструктурката как се кроят мъжки панталони.
С шиенето се захваща още от малък. Георги е третият, най-малък брат от голямо и, защо да крие, бедно семейство, та за него остават отеснелите дрешки на батьовците му. Но той не ги доизносва ей така, ами ги преправя на домашната "Юнион". Тази шевна машина, каквито по онова време се намират в почти всяка градска къща, е първото му производствено средство - първото преди да купи професионалната вече "TEXTIMA" и да започне да шие на нея мъжки панталони и да ги продава по пазарите.
Годината тогава е 1991 г., Георги Иванов току-що е регистрирал едноличната си фирма за шивашки и таксиметрови услуги и се хвърля и в двата бранша с храбростта на оня шивач от приказката на братя Грим, както по-късно ще нарече и сегашното си фирменото ателие. Но в ония години то все още се намира на остъклената му тераса, където крои и шие панталоните.
През нощта карах таксито, а денем тегелите, но някак насмогвах, спомня си с усмивка героичното време шивачът. Разказва как е шиел по 4-5 панталона на ден по свои кройки или по мярка на клиента, как после, вече в едно мазе под блока, е захванал да изработва якета и блузи, да ги продава. И как най-сетне е направил истински бум с едни шарени вълнени шуби.
Бях наводнил града с тия шуби, вървяха страшно и покрай тях реших да разрасна бизнеса. Виж какво,тогава шиех по две такива връхни дрехи на ден - всяка по 25 марки, направи сметка колко съм изкарвал. А аз 5 години шиех и абитуриентски костюми и от тях направих някой лев. Така че събрах пари и без никакви заеми накупих машини, наех трима работника и реших фирмата ми да е като фирма. Това обаче беше през 1996-а, а следващата година, нали знаеш коя беше - Жанвиденовата 97-а, зимата. Та на следващата година просто фалирах. И как нямаше да фалирам - материалите поскъпнаха, инфлацията препускаше, ако си спомняш, доларът тогава стигна 2800 лв. и клиентите ми масово взеха да отказват поръчки. Какъв бизнес можех да въртя при тия условия. Просто фалирах, бях разорен, както се вика. Освен това тогава починаха и родителите ми, дължах пари, беше страшно…
След фалита обаче Георги Иванов, който по-късно съвсем оправдано ще си кръсти ателието "Храбрият шивач", никак не унива. Напротив издрапва пак от онуй негово мазе под блока, където временно се снишава със занаята си, до нови пазарни ниши в града, до нови потребители. Изплува, така да се каже, и повече не иска да се дави в мътни икономически води като ония през 1997-а. А това, че и сега водите на дребния бизнес у нас са коварни, не го плаши. Завоювал е своя пазарна територия, клиентела, уважение сред представителите на занаята. Постигнал е това с една скромна, но добре разчетена бизнес стратегия.
Първо още през 2002 г. Георги Иванов е купил вече със заем от ДСК сградата на бившето ОКС в Харманли и в приземния й етаж, дето навремето се е помещавала бившата харманлийска "Мототехника", е открил ателието си, далеч по-просторно от ония негови тераса и мазе. После пак с трима работника е захванал шивашка работа, която може да не изглежда много престижно, но пък е търсена в малкия град. В "Храбрият шивач" сега правят повече поправки на дрехи, отколкото да шият нови. Както казва майстор-шивачът Иванов, правят това, защото сега има толкова нашита евтина и лошокачествена конфекция, че е много по-изгодно да я преправяш за клиента, отколкото да шиеш нови дрехи.
Не е обаче само това, което държи на повърхността фирмата на харманлиеца. В ателието са се специализирали и в автотапицерските услуги, в изработката на най-различни видове сенници. Занимават се също с обрамчване на килими, сменят ципове. Приемат и отделни специални поръчки като тази да ушият брезентовите платна за носилките на Спешна помощ например. Изобщо карат от игла до конец.
Собственикът на ателието не без гордост заявява, че бизнесът му е напълно редовен - плаща осигуровки на работниците си, данъци… всичко. Данъците не са страшни, казва той, стига доходите да са високи. А в нашия занаят това трудно се постига. Печалбата ни идва от бързата, качествена и евтина услуга. Но за да спечелиш по този начин, е необходим къртовски труд и накрая, като погледнеш, изкарал си пак колкото за хляба - твоя и на работниците. Средна класа ли? Занаятчия в България не може да стане част от средната класа. Или може, но чак когато занаятчиите у нас започват да обслужват богати хора, не такива, които идват да им закърпиш нещо, както е при нас в края на краищата. Ето в Германия един подгъв на джинси струва 20 евро, тук 2 лева - как се става шивач от средната класа с тия цени на услугите? Всичко е вързано, съшито едно за друго - доходите на клиентите, цените, кяра за занаятчията. Ако няма висок стандарт на живота, колкото и да са ти избодени пръстите от иглата, много няма да спечелиш. А това - да затвориш някой ден дюкяна, щото примерно ти се ходи някъде на почивка в чужбина със семейството, си е блян, реалист е шивачът от Харманли.
Освен реалист винаги е бил и съвестен работар. И не само сега, ами още преди да хване иглата. Трудовата му биография съдържа още няколко упражнявани от него професии - маневрен стрелочник в димитровградското ж.п., елтехник в харманлийско енерго, работник в КБУ-то, в керамичната фабрика, дори по едно време ритуалчик в обредната служба на общината. Нито една от тези работи обаче не му е донесла удовлетворението, което сега му носи шивашкият занаят - сам да си е сайбия на бизнеса, пък нищо че бил дребен, казва Георги Иванов.
Пък аз, докато записвам, гледам каква сянка хвърля химикалката…

Вашето мнение по темата: