ДИМЧО ПЕТРОВ ,,НЯМАМ СВОБОДНО ВРЕМЕ, НО СЕ ЧУВСТВАМ ПЪЛНОЦЕНЕН"
 Минка Милчева ,
Харманли
Димчо Василев Петров е от гр. Харманли, но е ученик в Професионална гимназия по механо и електротехника в Хасково, в момента е в 11 клас. Неговото ежедневие е запълнено не само с учебни занимания, но и с много социални дейности.
Интервюто взе Минка Милчева
Димчо, ти си ученик, но имаш и други ангажименти. С какво точно се занимаваш?
Председател съм на Ученическия съвет на Обединени ученически общежития, които включват два 18-етажни блока. В І-ви са настанени ученици от Спортното училище, Дървообработване и ,,Ана Май", а във ІІ-ри блок са предимно момичета и само на 2 етажа има момчета.
На всеки два месеца с още 5 човека изготвяме вестник ,,Заедно в мечтите си", който включва материали от ежедневието на живеещите в общежитията. За 14 февруари - Деня на влюбените - написахме есета и стихове, посветени на това хубаво чувство. Също така публикуваме и хумористични есета. Вестникът се разпространява на листове формат А4 в занималнята на всеки етаж. Миналата година, когато вървеше ,,Южна пролет", поканихме да ни гостуват млади поети да разкажат от къде черпят вдъхновение за творбите си. За празниците организираме купони, на които аз съм водещият. Те протичат горе долу по следния начин - от 30 до 60 минути има програма, която включва песни, скечове и буфосинхронисти, а после продължаваме с дискотека.
Кои са любимите ти учебни предмети и какво обичаш да правиш през свободното си време?
Почти не ми остава свободно време, но когато имам, обичам да бягам на стадиона. Любими предмети са ми математиката и техническите.
Защо не ти остава свободно време, с какво още си ангажиран?
В училище също съм председател на Ученическия съвет. Тази дейност заема също голяма част от времето ми. Занимавам се и с програмата ,,Голям брат, голяма сестра", свързана с Дома за деца, лишени от родителски грижи ,,Асен Златаров". За тях ние се явяваме като по-големи каки и батковци, организираме им веднъж седмично спортни мероприятия, които се провеждат в зала ,,Юнак". Учим ги да пишат писма и ги водим на разходки в зооградината на ,,Кенана". Също така членувам и в Младежкия център в града, където участвам в кампания за кръводаряване и в друга срещу коварната болест СПИН.
В какво точно се изразяват тези кампании?
За кръводаряването раздаваме брошури в центъра на града, в които се обяснява как като дариш кръв спасяваш нечий живот. За СПИН кампанията пак раздаваме брошури и презервативи, и разясняваме рисковите фактори и рисковите групи, от които човек може да се зарази.
Все пак ти остава макар и малко свободно време.
Не, защото започнах работа в една компютърна фирма. Сглобявам и преинсталирам компютри, слагам камери, все неща, които са ми интересни и ми доставят удоволствие.
Имаш ли някакви изяви в тази насока?
Да, миналото лято бях за 20 дни в Германия. Това стана с един проект от училище, за който имаше конкурсен изпит, писмен и устен по математика, английски език и за софтуерни системи. От цялото училище конкурса издържахме 24 човека и продължихме с усилено изучаване на технически английски език, по който положихме изпит, на него отпаднаха още двама. Така общо 22 ученика заминахме за Германия, по-точно в Карлсруе за обучение на уеб дизайн. Учебните ни занятия бяха от понеделник до петък, а в почивните дни ни водеха на екскурзии, на които разглеждахме забележителностите на страната.
Какво те впечатли по време на престоя ти в тази страна?
В Карлсруе се намира фабриката за производство на големите камиони на Мерцедес Бенц, където за един ден се сглобяват 240 камиона и всичките са индивидуални поръчки с различни екстри. Ходихме и в музея на Мерцедес, където видяхме всички модели, от първия, който приличаше на каруца, до последния и всички бяха с марката на Мерцедес. Имаше перки на самолети и много други части, които сега ми е трудно да изброя.
В някоя друга страна ходил ли си от училище?
Ходих и в Белгия, но на обмен от ,,Младежки център" - Хасково. Заминахме две момчета и две момичета с един ръководител. Имаше деца от пет страни, като само ние и още една група бяхме в добро социално положение. Другите групи бяха проблемни деца или от проблемни семейства. Нашата задача бе да ги адаптираме към самостоятелен живот. За да бъдем винаги заедно и да преодоляваме пречките съвместно, обиколихме цяла Белгия, като живеехме на палатки. Пак от центъра ходих и на обмяна на опит в Гърция, но по програмата за кръводаряването.
Как се справяш с толкова много социални ангажименти и какво възнамеряваш да правиш за в бъдеще?
Нямам изобщо свободно време, но така се чувствам много добре, чувствам се пълноценен. За в бъдеще смятам да продължа в същия дух, но повече да наблегна на учението, защото ще кандидатствам в Пловдивския технически университет.
Вашето мнение по темите : |
