ШМайсторът Сейменски не посрамва автомонтьорския занаят и на 76 години

Бившият началник цех в завода за релета сега е всепризнат майстор на основните ремонти на стари автомобили, възкресява лади и жигули

Георги Атанасов, Харманли

Не само пенсията от 150 лв. е причината 75 годишният Господин Сейменски да продължава да работи като автомонтьор дори и на тази преклонна възраст. С частпром по 63-то постановление едно времe, а и по-рано, когато работи на различни места, той запълва извънработното си време и не на последно място - семейния бюджет.
С монтьорството сега поддържа вътрешното си горене. Искаш, не искаш трябва да работиш, иначе се отпускаш и не ставаш за нищо, казва бай Биньо, както е известен повече в Харманли. Известен е още и като майсторът на издаянилите до днешно време соцавтомобили. В двора на къщата, където се намира работилницата му, за ремонт влизат и "Жигули", и "Лада", и "Шкода", "Фиат124" /полски/, чат-пат някой "Вартбург", даже и "Москвич" - изобщо коли за автомобилно гробище, за автомузей. Само че те не се дават, пърпорят по междуселските пътища най-вече, по градските улици, докато съвсем не се раздрънкат и стигнат до двора на бай Биньо Сейменски.
На запад една лека кола я карат най-много 7-8 години, преди да я оставят на гробището за втора употреба. Българинът от по-старо време обаче натиска газта на бричката си, докато тя съвсем не се разпадне. А старият майстор може да удължи живота й и тя да става за каране, дори когато би била подходяща повече за изложба на ретроавтомобили.
Ето, и колата на Сейменски е една зелена жигула на 27 години, не си знае километрите, но се движи, и то добре, благодарение на грижите на собственика си. Той е всепризнат майстор на основните ремонти на двигателите на тези автомобили. Не че не оправя и западни, но клиентелата му е предимно пенсионерска, а у пенсионер - къде ти западна кола. После един основен ремонт на такава излиза към 2000 лв., а бивш съветски автомобил се ремонтира най-много за 500 лв. Бай Биньо взима и по-евтино от това, понеже клиентите му са и повечето приятели, стари като колите им.
Оказва се, че тия реликви на социалистическата автотехника никак не са за подценяване, според майстора. Може да са с неугледни купета, но са издръжливи и таман за нас, както казва Сейменски. Защо ли? Защото ние още нямаме пътища за западни коли, нямаме и горива за тях. Пълним ги с боклуци от бензиностанциите, после що се разваляли. Никой не контролира горивата - бензина, октановото му число; нафтата за дизеловите машини. И те си отиват. Малко коли могат да издържат толкова дълго като една "Лада", една "Жигули", затова хората още ги карат и ремонтират.
Издръжлив е и майсторът. Зад гърба си има 25 години трудов стаж като началник на монтажен цех в бившия харманлийски завод за релета и контактна апаратура "Кр. Добрев". Работи в него още от основаването му през 1968 г. Преди това е бил началник работилница в ДЗС-то в града. 3 години се блъска и в обединеното ТКЗС на Браница и Черепово.
Първата му специалност е шлосерство, усвоява я още през 1949 г. в тогавашното професионално техническо училище в Харманли. След школото заминава за София и една година работи не къде да е, в Столичния общински народен съвет, където го е уредил чичо му Стефан. Работи там като електротехник и само трудното вземане на софийско жителство тогава му попречва да стане столичанин. Но поне минава на "ти" с електротехниката, та и сега, както пропуснахме да отбележим в началото, е цар на ремонтите на ел. инсталациите на автомобилите, било съветски, било западни.
По двигателите с вътрешно горене обаче се запалва по-късно, когато служи в 9-та танкова дивизия, разположена в бившата немска казарма в Княжево. Там в учебния батальон през ръцете му минават всякакви мотори, не само танкови. Младият Сейменски е толкова добър, че го препоръчват да продължи обучението си във военното училище в Ботевград.
Той обаче се завръща в Харманли, за да започне работа в онова ДЗС. Но още от тогава се захваща с ремонтите на частно. Ремонтира най-напред мотоциклети. Популярни по онова време са АВО-то, ЯВА-та, MZ-та, ИФА-та; ИЖ-то тоже, "Ковровеца" - все яки двуколесни. Бай Биньо тогава язди една ЯВА първо от 125, после от 325 кубика. Сега казва, че макар тия машини днес да изглеждат допотопни, с опита си от работата по тях, може да се справи с ремонта и на някоя "Хонда", "Сузуки", защо не?
Все пак специалитетът му е основния ремонт на двигателите на ония пенсионирани автомобили. Извършва смяна на износени цилиндри, на колянови и разпределителни валове, на амбриажни дискове, на клапани. Спец е по центровката. Нищо, че я прави с един стробоскоп, купен навремето от магазин "Квеле" - точен е като съвременните стендове в модерните автосервизи. Освен това при бай Биньо тази услуга е доста по-евтина, струва си.

Както цял живот се е врял под капаците на автомобилите, човъркал ги е, Господин Сейменски е вдигнал къща на два ката и което е най-важно - предал е занаята на сина си. Наско Сейменски е търсен като един от най-добрите в автотенекеджийството, в боядисването на коли. Печели добре. За баща му монтьорството остава повече занимание, да се намери на работа и да помогне на някой стар приятел, като му ремонтира стария автомобил. Но ако се наложи, за честа на занаята може да оправи и някой по-нов опел, форд, BMW.

Вашето мнение по темата: