ИСТОРИЯ НА СИМЕОНОВГРАД

През османското владичество до Съединението 1885 година

Стопански живот

1.Поселищно развитие

След падането на България под османско владичество територията на днешния Симеоновград попада според административното деление на Османската империя първоначално към Одринския санджак, а след 60-те години но ХІХ в. Към Старозагорскта и Хасковската кази (околии). Границата между двете кази е минавала по р. Марица, така че земите, намиращи се на десния бряг на реката, принадлежали към Узунджаабад, Хасковската каза, а тези на левия бряг - Старозагорската каза. И Хасковската и Старозагорската каза принадлежали към Пловдивския санджак, Одрински вилает.
Най-старото селище през османското владичество, предходник на днешния Симеоновград, това е селцето Тръново (дн. кв. Златидол). Данни за него намираме в един османски документ от 1626г., в който се казва, че селото наброява около 40-50 домакинства, които са задължени да плащат данъка джизие. По предание на местните жители от 600г. Тръново се намира на сегашното си място.
Друго старо селище, намиращо се на територията на днешния град, това е било селцето Дюлево (Айвали) в източно от днешния Симеоновград. За съжаление за гореупоменатото Дюлево засега не е открит документален материал в османските извори. Според преданията първите жители на това селце са българи, пришелци от Свиленградско и Македония. Това е станало в края на ХVІ и началото на ХVІІ век. Поради гъстите гори наоколо Дюлево било укрито от погледите на османските завоеватели и просъществувало доста години, но липсата на вода и появата на чумна епидемия заставило жителите му да се преместят в местността Азмака, за да бъдат по-близо до р.Марица. Новото село било наречено Стояново, а според друго предание Домузкьой. Вероятно близостта до реката, а също и старите селища, около които сигурно е имало обработени полета, са привличали населението от с.Дюлево, защото то се е занимавало със земеделие и скотовъдство, а условията за тези занятия в новото селище са били по-добри.Изглежда обаче, че на новото място селището не се е задържало задълго, защото блатистата местност се оказала нездравословна и мучурлива, което наложило ново преместване на селото. Още повече, че върлуващите турски разбойнически банди често безпокояли населението. Тогава селото се измества в западна посока на най-високо място - под сегашните казарми в местността Старите юрте. Според преданието селото в Старите юрте имало 16 къщи, направени от плетеници и покрити със слама. Населението му се е занимавало със скотовъдство и по-малко земеделие, поради удобните пасбища в околността. През зимните месеци тук идвали да живеят- в сегашната местност Димово деренце няколко юрушки семейства (мохамедани), които лете отивали в Стара планина заедно с добитъка си. Това било към 1780-1790 г. и продължавало години наред. Близостта до българската махала дала на турците идеята, вместо да водят старците и жените по Балкана всяка година и да оставят да се рушат колибите и кошарите, да построят последните до българските и през лятото старците и жените да остават тук, а само възрастните мъже да отиват с добитъка в Балкана. По тоя начин числото на населението се увеличило и махалата станала смесена от около 25-30 къщи. Постепенно тук възникнало малко село наречено Нова махала (Ени махле). Това е било към края на ХVІІІ век, когато са върлували кърджалиите.
(продължава)
Из книгата на Димчо Аладжов и Недялко Димов ,,Симеоновград - от древността до 1855 година"

Вашето мнение по темата: