ТАНЯ ЯНКОВА: ,,БЛАГОДАРНА СЪМ НА ТОПОЛОВГРАДЧЕВИ, ТЕ ВИНАГИ СА С НАС"
 Таня Янкова е родена на 28 март 1965 година, зодия Овен. Омъжена, с двама сина - на 4 и 16 години. В семейната фирма със съпруга си са собственици на най-популярното кафе в Тополовград ,,Венеция". До няколко дни точно до него откриват и нов хранителен магазин.
Интервюто взе Иван Атанасов.
Г-жо Янкова, разкажете за новия магазин?
Като го отворя ще го видите. Мога да ви кажа само, че той ще е от нов за Тополовград тип, каквито са модерните супермаркети в големите градове.
Къде се намира?
Ул. България, № 47, до кафе “Венеция”. И магазинът ни ще се казва така. Той ще бъде на самообслужване - клиентът ще има достъп до стоките, които ще бъдат с бар код, ще има скенер.
Вие се занимавате със питейно заведение, а сега откривате магазин?
Имаме опит в това отношение, защото преди сме имали хранителен магазин, но той беше малък, от стар тип.
Колко човека ще работят в новия Ви обект?
Четири или пет. С тези, които са в заведението, общо във фирмата стават 11 човека
Нека се върнем назад във времето, как започнахте бизнеса?
През 1993 г. започнахме от нулата с голям кредит. Нямахме никакви средства, но бяхме решили да започнем бизнес и взехме 100 000 лв. Тогава лихвата бе много голяма. С тези пари направихме заведението ,,Венеция". Тръгнаха нещата, понеже бяхме първото заведение и още от тогава спечелихме сърцата на хората.
Помещението купихте ли го?
Първо заведението ни беше в една къща, после се преместихме тука. Играхме на търг, взехме едната част под наем, после участвахме в друг търг и взехме под наем и втората част. Преди четири години пак чрез търг купихме цялото помещение на първия етаж. Взехме големи кредити, основно от роднини.
Доволна ли сте от кръчмарския бизнес?
Аз съм много доволна, защото умея да се грижа за клиентите си, искам най-доброто за тях. При нас всички продукти са класни, маркови. Кафето ни е много добро, едно от най-добрите, като марка.
Колко струва то?
50 ст., но е марково. Колегите ни предлагат насипно кафе за същата цена. Аз вярвам, че клиентите ни са оценили това и затова идват при нас. Абсолютно всичко е от маркови продукти. И чистотата в заведението ни е на много високо ниво. Това също се цени.
В предварителен разговор ми разказахте, че след като сте обяснили на един англичанин, който искал да започне бизнес в България, как става, той се отказал, а Вие започвате. Добре, кажете ми каква е разликата между един англичанин и един българин в тази ситуация?
Според мен те си мислят, че в България е такава свободия, че всеки може да си отвори магазинче и да започне да продава. Но като разберат, че при нас има закони, че те трябва да се спазват, че и при нас има осигуровки, които се внасят редовно, започват да се замислят. И особено фирмените разходи, които са доста големи - и за касови апарати, и за данъци. Като обяснихме на англичанина всичко това, той остана учуден, не знаеше, че всичко това го има в България. И той ми зададе на мен същия въпрос - като е толкова трудно, защо отварям магазин. Да, ама ние сме имали вече такъв и толкова много клиенти бяха много доволни от нас. Нас ни познават и ни имат доверие, затова държим много на честното отношение към тях. Например, аз мога да му кажа това сирене не го купувай, защото на мене не ми харесва. Или ако ме попита за дадена стока дали е хубава или не, той знае, че аз ще му отговоря честно и ми има доверие. Ако има стока, на която й изтича срокът, ще информирам клиента, ето изтича й срока, правилно е съхранена, но ти сам прецени дали да я купиш.
Пак ще кажа, аз съм много благодарна на тополовградчани, защото през толкова перипетии минахме. През 1997 година, когато доларът беше много страшен, на ден сме работили за 1 кг. кафе. За часове растеше цената на колата и клиентите бяха в шок.
Цялото заведение правеше оборот колкото струва 1 кг кафе?
Да, хората бяха в стрес от непрекъснатото повишаване на цените. На ден сме имали по 1-2 клиенти. И през много трудности сме минали, но клиентите са били винаги зад нас. Много пъти съм го казвала и продължавам да го казвам, че съм много благодарна на клиентите ни, че много държа на тях.
Сега по-лесно ли се работи? Има много по-строг контрол и по-стриктно се спазват изискванията към заведенията.
Аз много се радвам, че има такъв контрол. Не може един магазин, който е вложил много средства, за да добие той добър вид, да бъде на ниво, да бъде сравняван с гаражните. Нямам нищо против колегите. Не може той да се сравнява с мен. Аз съм създала условия, каквито трябва да има един магазин. С тези изисквания нелоялната конкуренция се изчиства. За да се работи добре, трябва да се плаща.
Как виждате бъдещето на Тополовград?
Ами как да кажа, има ли бъдеще, след като толкова много хора избягаха в чужбина. Иска ми се да има бъдеще, защото аз харесвам Тополовград и не смятам да го напускам. Аз съм свикнала с града си и където и да отида, на втория ден се връщам. Не мога без Тополовград. Аз съм си коренячка, моят мъж не е от тука, той е бургазлия.
Но много неща могат да се направятза града ни. Даже и без средства, само с личен труд Както ние в частния бизнес правим много неща. Ще излезна, ще измета, аз не се срамувам. Например вчера съм мила с маркуча и със шпакла съм чистила дъвките, защото трябва да е чисто и приятно на клиентите. Мисля, че със лични средства също може да се помага на града. Има хора в тази община, които трябва да се замислят. Не разбирам как началници на отдели не се интересуват от вида на централната улица, от нейното почистване. Тя е в окаяно състояние, действа подтискащо. Опитах се със собствен труд и средства да поддържам градинките, но понеже е много сенчесто, нищо не вирее. Добре, да вземем едно Харманли. Толкова им е красив центърът, толкова много цветя има. Защо и в нашия град не може да стане? Нима общината няма работници по уличното почистване? Те вървят само с едни метли и нищо не правят. Добре, че е моята чистачка да мете около контейнерите в близост до кафето, защото не искам да ми загрозява района. Тази градинка отстрани до блока съм си я направила аз с мои средства. Не знам как вървят по улиците управниците, не ги ли виждат тези работи…
Мисля, че нещата не опират само до средства, а по-скоро е въпрос на организация. Трябва да погледнат по друг начин на града ни. Как мога аз да си организирам бизнеса и да е печеливш, а общината да няма пари? Много ми се иска градът ни да живне, защото нещата вървят на зле.
За таксите не можем да се оплачем. Таксите са съобразени с възможностите на живеещите в града. С общината никога не съм имала проблем. Нашият бизнес не е зависим от тях, ние си работим по закон, с данъци, с осигуровки.
Как ще завършим?
Само с оптимизъм, аз работя с всичка сила!
Вашето мнение по темите :
|
