ДИЗАЙН, РЕСТАВРАЦИЯ, СЦЕНОГРАФИЯ И СЦЕНОГРАФИЯ - СКРИТИТЕ ТАЛАНТИ НА И. КАРАТОНЕВ

Художникът е консервирал иконостаса на храма ,,Св. Иван Рилски”, изработка на големия майстор дърворезбар Петър Кушлев

Георги Атанасов, Харманли

Малцина в Харманли знаят, че бившият комунален фирмописец и сегашен майстор на надгробни плочи Иван Каратонев е всъщност много добър експерт по реставрация и консервация на паметници на културата. Негово дело е възстановяването на керамичните съдове, открити при археологическите разкопки на тракийското светилище край Доситеево през 1993 г. Преди три години пък той е този, който се заема с консервацията на изключително ценния иконостас на църквата "Св. Ив. Рилски". Каратонев е съхранил за години напред този шедьовър на дърворезбата, изработка на легендарния Петър Кушлев, със специален ксилафон импрегнир грунд, чийто съставки художникът пази в тайна.
Не е тайна обаче, че този тънък занаят той е усвоил в техникума по художествени занаяти в Котел още в неговия втори випуск през 1967 г. Сега Иван Каратонев си дава сметка, че онова котелско школо за средни специалисти в художествените занаяти, отворено заедно с музикалното училище по заръка на Тодор Живков, го е научило на много полезни неща. Освен реставрацията и консервацията в Котел той овладява рисуването, буквописа, патинирането на метали, каменоделството - все работи, с които сега си вади хляба.
Но тогава заминава да учи в балканското градче, защото от малък е обичал да рисува. Соят му обаче освен кореняшко харманлийски е и целият музикантски - свири баща му, вуйчо му е диригент на военен духов оркестър, свири още брат му, братовчедките. При тази музикална фамилия за малкия Иван е отредена цигулката, която той изучава цели 7 години първоначално при белогвардееца Пьотр Щербаков, а после и при легендарния музикален педагог Стефан Льондев.
Свирех, свирех, но при отворена нотна тетрадка, затворех ли я, не можех да изкарам и една нота. Ей го, още си държа в къщи школите по цигулка, но само за спомен - още тогава разбрах, че от мен Паганини няма да излезе с това скрибуцане на цигулката, признава Иван.
Затова я оставя и заминава за Котел. Там, както казва, усвоява доста умения и с четката, и с длетото, но все едно не получава подготовка като за кандидатстване в Художествената академия. Пък и като че ли много-много не му се заминава за София, нещо го дърпа обратно към Харманли.
Орисия ли е, какво е, но не можах да се откъсна от града. А имах възможности - след дипломирането в Котел ми направиха предложение да започна работа като реставратор в Института по опазване на паметниците на културата в Пловдив, но отказах. Не се реших и да остана на свръхсрочна военна служба в Стара Загора, след като покрих първи клас за радист и радиотелеграфист в тамошната сержантска школа и командирите ми ме навиваха за офицерска кариера в армията, разказва без съжаление за пропуснатите шансове Каратонев.
И вместо да чука морзовата азбука по радиостанцията, се захваща да изписва буквите от кирилицата по фирмени надписи, лозунги, плакати, транспаранти, табла и прочие нагледни материали през 80-те години. Тогава вече е художник-фирмописец в ателието на харманлийския КБУ в екип заедно със Славей Делчев, Живко Станков е и шефът им, бай Мишо Димитров. Юркат ги за всичко, дето трябва да има надпис и табела. Поверена им е нагледната агитация на целия град. Отделно е рисуването на плакати и рамкирането на портрети за тогавашните манифестации, като се почне от 7-и ноември - честването на годишните от октомврийската революция в Русия, и се свърши с 9-и септември, без да се подминават и 1, и 24 май, разбира се. Подобна е работата на Иван Каратонев и после, когато в продължение на 13 години е фирмен художник на харманлийския АПК-юг. И там - изписване на табла за соцсъревнованията, за млеконадоя, жътвените кампании; отделно алеи на славата, лозунги с повели на партията, цитати на Първия и така нататък - работа…
Но докато си вади хляба в тая лозунгова живопис, Иван не забравя призванието си в истинската. Майстор на пейзажа, той участва във всички общи изложби на харманлийските художници. А през 1986 г. в читалище "Дружба" е открита негова самостоятелна изложба на карикатури, която впечатлява с точното му око и искрящото чувство за хумор. Като карикатурист той има публикации в популярните тогава "Гражданска отбрана" и "Огнеборец", но го поместват и във флагмана на родната сатира - в. "Стършел". Изявява се неочаквано и като сценограф на сцената на самодейния театър в читалището. Майстори декорите на пиесите "Есента на един следовател" и "Обикновен човек" от Нушич. Още по-талантливо се справя с дизайна на костюмите на солистите в камерния сюжетен танц "Комитско либе" на нашумелия по онова време харманлийски ансамбъл "Хоришенци". Някъде през ония години води и кръжоци по рисуване в харманлийското читалище и в това на Любимец.
Така, докато воюва на няколко културни фронта, го изненадва в гръб демокрацията. Работата му в АПК-то логично намалява, лозунгите са вече други - "ликвидация", кой да ти поръчва нагледна агитация за успехите? И Каратонев изкарва последните две години в аграрно-промишления комплекс като склададжия, преди комплексът съвсем да е ликвидиран.
После, като много други в ония интересни времена, се оказва безработен и се чуди от къде да я захване. Но вместо като много други да отвори гаражна кръчма, той построява в двора на родната си къща ателие за художествени услуги.
Отначало имаше работа - поръчки за това-онова, после се появиха компютрите, ония плотери за рязане на букви и взеха да подяждат хляба на ателиенца като моето. Запазих си някои сериозни клиенти, но това не бе достатъчно, затова се специализирах в надписите на надгробни плочи. Но и в тая нишичка ме намери конкуренцията. Другите художници, като видяха от мене, и те започнаха да изчукват надгробни плочи. Не се оплаквам обаче, връзвам двата края, казва Каратонев.
Каратонев - баща се гордее с него, но и със собствените си постижения. Макар покрай грижата за насъщния по-рядко да посяга към четката, не изоставя съвсем живописта. Продължава участията си в изложбите, излага картините си и в нароените магазинчета за сувенири, окачва ги по стените в ателието си. Сега се сеща, че една негова работа по емблематични харманлийски мотиви - Извора на Белоногата, Гърбавия мост, църквата "Св. Атанасий" - се намира като дарение в колекцията на княгиня Мария Луиза. Стигнала е до ценителката чрез Ради Белянов, още преди царят ни да стане министър председател.
Така че - занимава се с чисто изкуство, но не се срамува и от занаята, от това да върши хиляди неща по поръчка.Толкова много работи знам и мога да правя с ръцете си благодарение на този занаят, казва. Ето, най-малкото нещо, което съм правил е реставрацията на циферблата на един ръчен швейцарски часовник, нарисувах изтритите цифри по него с косъм от четка, но го направих като нов. А най-мащабната ми работа е паното-емблема на калкана на "БТ-Харманли" АД, тютюневия монопол, както си го знаем. 62 квадрата е това пано и още си стои на стената. Между това най-малко и най-голямо нещо са тоновете боя, нанесени по кадастрони, платна, шпертплати, транспаранти и по всичко, по което може да се рисува. Не всичко е било изкуство, но както само с хляб не се живее, така и само с едно изкуство не може, казва художникът.

Вашето мнение по темата: