Горещи новини   │  Харманли  │  Тополовград    │  Симеоновград    │  Маджарово  






Интеренет издание бр. 8 (35), година ІІІ, 20 април - 3 май 2007г

ОЩЕ ОТ ИСТОРИЯТА :


От общия обзор, който беше направен до тук на района в рамките на Източна Румелия, е видно, че Каваклийска околия е била с почти 100 % християнско население в началото на 80-те години на ХIХ век. От населението най-голям дял 65 % са били българите, една голяма част от населението 33 % са били гърците (кариоти). В Каваклийска околия е имало най-много гърци от цяла Източна Румелия. Околийският център Кавакли се е оформил като важно търговско и занаятчийско селище и е бил един от големите градове в областта. Околията е била сред добре развитите в стопанско отношение и е заемала едно от първите места по добив на разни земеделски култури и тяхната преработка.



ОЩЕ НОВИНИ:

Тополовградска фирма ...
Ремонтираха училище ...
Из живота на селата ...
Тенисистите - първи ...


ДРУГИ СТРАНИЦИ :


newsletter subscription
Седмицата
Общество
Култура
Бизнес
Интервю
Форум


ИСТОРИЯТА НА ТОПОЛОВГРАД

Откъс от подготвената за печат книта на В. Кълвачев ,,История и природа на Тополовградския край”

Продължение от миналия брой

Демографско състояние и етнически състав на околията

Според статистическите данни на Дирекцията на финансите на Източна Румелия за 1880 г. в Каваклийска околия е имало 5 544 къщи, като по този показател тя е била на първо место в Сливенски департамент (окръг) и на 11 място в Източна Румелия. По броя на домакинствата околията също е на първо място в департамента с 6 934 семейства, а сред околиите на Източна Румелия е била на 9 място. Общият брой на жителите на околията за 1880 г. е бил 29 557 души като в Сливенски департамент по-голяма била само Сливенска околия с 30 597 жители. Според този показател околията била на 12 място сред околиите в Източна Румелия. От общия брой жители на околията - 15 547 души (7 884 мъже, 7 663 жени) са били българи. Гърците са били 11 844 души (6 014 мъже, 5 830 жени). По този показател Каваклийска околия е била на първо място в областта.
По това време в Източна Румелия е имало 42 451 гърци (21 664 мъже, 20 787 жени). В околията имало 1 237 турци (666 мъже, 571 жени), като по този показател тя е била на последно място в Сливенски департамент и на 26 място от общо 28 околии в Източна Румелия. Циганите в околията били 460 души (230 мъже, 230 жени). Българи бежанци по това време в околията са били 97 семейства (409 души, от които 220 мъже, 183 жени), имало е и гърци бежанци 60 души.
В стопанско отношение околията е била важен район за департамента и областта. За стопанството в района през 1880 г. данните са следните - в околията били произведени: пшеница - 125 125 кила, което я нареждало на второ място в Сливенски департамент и на 4 място в областта. Отглеждани са били още ръж - 22 294 кила, ечемик - 61 570 кила, овес - 23 195 кила, царевица - 43 856 кила по производството на която била на първо място в департамента и на 11 място в областта.
В района се отглеждали и много лозя - над 1 000 хектара, добивало се е много вино и ракия. През 1882 г. в околията били произведени - 1 793 710 оки вино (една ока - 1,28 кг.), по производството на вино Каваклийска околия е била на второ място в Източна Румелия след Конушката околия - 1 843 004 оки вино. Произведената ракия била 143 496 оки, като по-голям производителен район в Източна Румелия се посочва само Стара Загорска околия, където било произведено - 180 019 оки ракия.
На първо място в сливенски департамент и на 6 място в областта околията била по производството на копринени пашкули - 4 620 оки.
В околията се отглеждали овце - 82 026 бр., кози - 27 411 бр., като повече кози в Източна Румелия имало само в Бургаска околия, свине - 4 254 бр. и други животни.
От данните за работната земя в околията по това време е видно, че тя е била - 304 874 уврата (уврат -дюлюм) - 2 500 кв. аршина - 1 160.30 кв. м, по този показател околията е била на второ място в Сливенски департамент (след Ямболска околия) и на четвърто място в Източна Румелия.
Освен отбелязаните по-горе отрасли на селското стопанство в района било сравнително добре развито и занаятчийството. Като важни занаятчийски центрове в района се оформили - Кавакли (Тополовград), Козлуджа (Орешник), Минечево (Орлов дол). Търговията в района все още била обърната към традиционните пазари за местни стоки, ползвани преди освобождението. Местните търговци използвали най-често близкия митнически пункт при с. Татаркьой при отиването на одринския пазар. Търгувало се предимно със земеделски и занаятчийски стоки.
.

продължава

Вашето мнение по темите :




Copyright. (c) Atanassov. 2006. All rights reserved.