КЕРА СПИРОВА, АДВОКАТ НА ОБЩИНАТА: ,,АЗ СЪМ ЗА ОКРУПНЯВАНЕ"

Госпожо Спирова, има коментари, че вие като голям поддръжник на тази сделка имате икономически интерес от нея.
За нея аз бях една от последните, които научих. Преди докладната да се внесе на сесия на ОбС, председателят Марин Инджов е събирал на два пъти на предварителни срещи общинските съветници. Разбрах, че на втората са присъствали 13 съветника, без мен, Р. Станков, Ст. Тонев. Последния не знам кой е. На тази среща е присъствал и Дамян Георгиев от фонда, който подробно е разяснил сделката. Чак след тази среща ме извикаха да я оформя юридически.
Категорично ще заявя, че не съм работила по нито една сделка за продажба на тези малки парчета земя. Гарантирам и за колегата Тумбалов. Нямаме никакъв икономически интерес от тази сделка.

Доколкото разбрах, на тези комисии представителят на ,,Адванс терафонд" Дамян Георгиев сам е предложил да се включи допълнителна клауза в сделката, съгласно която в срок до четири години да нямат право да я продават.
Те гарантират че там ще отглеждат етерично - маслени и лечебни многогодишни растения. Аз съм земята да се окрупнява. Не може с нива от половин декар да развиваш модерно земеделие и да бъдеш конкурентен. Категорично съм против продажба на земя, но за размята съм съгласна.
Какви ще бъдат ползите на общината?
Разменяме два парцела общо 870 декара, за 1054 декара от 98 парцела. Те превеждат и 35 200 лева. От тази сделка и ма 2% данък, който ще постъпи в общината, така че ползата на общината ще е около 42 хиляди лева. Една част от този парцел и с тръни и камъни, а село Радовец се обезлюдява.
Тези многото парцели, които получаваме в замяна, повечето от тях граничат с други общински имоти, а не са само кадастрални единици. Имат път до тях и могат да се използват.
На така стоят нещата с други общински имоти. Аз твърдя, че общината не си знае земеделските имоти. Има около 10 -12 парцела, които са включени в големи арендовани парцели, и тези които ги обработват не плащат нищо на общината.

Върни се към основната тема

Широко затворени очи

Дянка Радева

Вече не мога да се боря с очите си - ту са разширени от ужас, ту с успокоено отпускати клепачи. Първото обикновено се случва, когато оглеждам какво става у нас. Спокойна съм, убеждавайки се, че не изневеряваме на евроатлантическата ориентация и страната ни вече е натовска. Почти не помня от колко време съм така - хем ужасена, хем обнадеждена. И се чудя как ми е по-добре: с очи или без очи. Ако ги бях държала затворени, нямаше и да ми мине през ума, че деца на 14 години са способни да удушат приятелка и няколко дни да заспиват със страшната тайна. Пияни и дрогирани шофьори да убиват невинни хора, фенове на футболни отбори да превръщат стадионите в бойни полета.
В случая ужасяващото е това, че няма как да посочиш с пръст виновника - дали сред семейството, училището, телевизията, гражданското общество. Последното слава Богу, ще отърве възмездието, тъй като, така или иначе, никакво го няма. Надявам се поне евроинтеграцията ни да не закъса, че тогава нищо хубаво няма да ни остане. Не ме зарадваха нито последните закани на прокурора Борис Велчев срещу престъпността, нито че депутатите криминализираха еднократната наркодоза, без сами да са наясно ще лекува ли държавата наркоманите, или ще ги затваря. Оказвам се като тях зависима между добрите и лошите новини - между страшното, което си е у нас и светлото, което ни предстояло навън.
И понеже и двете ми идват в повече, решавам да държа очите си широко затворени.

Вашето мнение по темите :