|
Това ще ви бъде полезно :
 Разписание на автобусите от автогара Харманли
Разписание на влаковете от гара Харманли
|
|
МАГАРЕ ТИП ,,ЗЕБРА" СЛЕДИ ЗА РЕДА В ГРАДСКАТА ГРАДИНА
Порционът на клепоухото животно е по дъбор от този на днешния пенсионер
 Иван Атанасов
Магарето Кольо, маскирано като зебра, е най -новата атракция в харманлийската градска градина. То е подстригано и боядисано на бели и черни ивици, а на челото му има надпис ,,VIP: За нередности докладвам на шефа". Вече една седмица пенсионираното животинче от село Черепово стои на сянка под чадър на зелена морава и забавлява гостите на градината.
Идеята за тази атракция е на Живко Йосифов, който в момента със съпругата си Ангелина управляват градската градина. Освен атрактивното магаре той направи и зоокът, в който има фазан, японски кокошки и петли, и зайци. В най-скоро време животинските видове ще се увеличат с две сърнички, които Живко е поръчал да му донесат от Белград, заедно със специална порода кокошки с много ниски крака. За пазач на птиците е сложил малко кученце, което ги пази от порове и невестулки.
На детската площадка е направил ,,Патиланци", а до нея има чешмичка, на която майките да си мият бибероните. На входа на градината има хранителен павилион, от който може да се купи дюнер или нещо бързо за хранене. Летният ресторант до басейните вече е в разгара си. До тях управителят е поставил една атрактивна кола ,,Булгарено", произведена през 1968 година, когато и той е роден. Из градината има разпръснати няколко каручки. В едната има посадени цветя, другата е пълна със сено.
Идеите за подобен тип аранжировка му е дошла, след като в продължение на 15 години е обикалял из Европа и Африка със съпругата си Ангелина. Живко е на 38 години, зодия ,,Телец", говори немски, английски, руски и турски. Справя се с италиански, унгарски, полски, чешки.
Историята на бизнеса на Живко започва през 1990 година, когато е освободен от ДАП - Ивайловград, по време на първите съкращения в социалистическото предприятие. От управата започнали от него, защото е бил най-малък на години. Не се примирил като безработен - започнал да си търси работа - ходил в Горското, в АПК-то, но не могъл да намери. Накрая решил и тръгнал за чужбина. "Къде отивах- и аз не знаех, но бях решил да отида на място, където има работа", спомня си за перипетиите през този период. Спрял в Берлин в емигрантска служба и изкарал 8 месеца по лагери. След това се установил в един от най-големите комплекси в германската столица - Интерконтинентал - Берлин. Там мие по 600 чинии на смяна. По-късно става помощник-готвач, след това - помощник-барман и управител в 420 местен ресторант. "Посрещал съм групи от по 800 човека!". Това, ивайловградчанинът по рождение и гражданинът на света, е постигнал в рамките на 4-5 години, период през който непрекъснато е учел западни езици. След това се преместил на едно от седемте берлински летища - Шонефелд. Там бил наемател на ресторант, но германците са го ползвали през повече време като преводач. През този период обиколил всички страни от северна Африка и тези от южна и централна Европа.
После решил да се върне в България и отишъл в Слънчев бряг да наеме ресторант със 150 места. Не се разбрал със собствениците и до сделка не се стигнало. В същото време се свързва с негови харманлийски приятели от казармата, с които е служил. Те го канят да дойде тук и да наеме ресторант.
Живко има още много свои намерения за реализиране. Една от тях е да направи авто-кино, където хората да идват с автомобилите си да гледат филми. "Трудно се намират хора, които да изпълняват моите проекти" споделя той.
За известно време е пребивавал в Хановер, където също държал ресторант. В него имало доста атракции, които са били обект на интерес от страна на тяхна телевизия.
Идеите си Живко черпи от впечатленията, които е придобил при своите пътувания. ,,Който скита и обикаля, той вижда, а на когото му се отдава - запомня", казва той и цитира израз на негов приятел германец: ,,Мисленето е тежка работа, затова малко хора се захващат с нея". На запад се търсят идеи, хората по света казват дай идея, а тук викат: Дай пари, аз акъл имам."
 Дразни се от безразличието на българина за онова, което се случва около него. "Ако на запад хвърлиш хартийка на земята, някой ще те види и ще съобщи за това на полицията. Това е така, защото там хората мисглят за природата си, за по-добрия си живот. А тук е обратното - на българина му е все едно, дали някой ще му изкупи земята, или ще се хвърля боклука през прозореца", споделя той.
"Ние имаме чудесна природа, намираме се в Европа, което е добро място за развитие. В Бразилия видях хора с един крак да копаят царевица, за да си изкарват прехраната. Слабата квалификация на младите хора в България или липсата на такава той преценя като много голям проблем. И това се отразява на бизнеса.
За Живко до лесни пари се стига трудно. Има готвачи, които с 10 кг. месо могат да наситят 100 човека, а други не могат и себе си да нахранят. Дразни го, когато разбира, че личността тук се поставя на втори план и много хора преценят човека според материалното му състояние или както те се изразяват: ,,Махни го този човек, той няма пари".
Живко смята да остане в България за три години. "Ако не ми хареса, ще се върна отново да работя в Германия", категоричен е той. За по-далечно бъдеще казва: "Искам да прекарам старините си в Швейцария. Там имам един приятел германец, който строи ресторанти и ги дава под наем. Има един такъв между Базел и Женева. Наемът му е 1 300 евро, а се изкарват 13-14 хиляди със същия труд, който се дава тук. Вероятно ще отида там", казва Живко, но неговите набори в Харманли са на друго мнение и не го пускат.
Вашето мнение по темите: |
