,,ВЕСЕЛИ НОТИ" ЩЕ ПРЕДСТАВЯТ АВТОРСКИ ПЕСНИ НА ФЕСТИВАЛ

Ана Зидарова

Детска вокална група (ДВГ) "Весели ноти" заминава на тридневен фестивал за детска забавна песен "Нота по нота" в гр. Пазарджик. Вокалната група гостува за първи път на тази сцена. На нея нашите 9 певици ще се състезават с над 100 участници в три категории: за вокална група, за индивидуални изпълнители със солист Нели Статева. В раздела за дуети ще участват Нели Статева и Златина Маринова.
Песните, с които малките таланти ще се представят, са изцяло авторски с изключение на песента "Ветрове" и са написани специално за групата от композитора Герасим и текстописец Борислав Мирчев. ДВГ ще се представи с песните:"Рок игра" и "Лято мое", Нели Статева - "Дилема" и "Ветрове" и дует - "Цветни сънища" и "С песен по света".
Всички деца много се гордеят със своите песни и са ентусиазирани за предстоящия фестивал. Художествения ръководител Гергана Димитрова се надява на добро представяне във всички категории. "По-голяма част от децата са за първа година и нямат голям опит на голямата сцена, но се надявам, че ще се представим добре." Журито на фестивала ще бъде с председател: Кирил Ампов и членове: Красимир Гюлмезов и Орлин Горанов. Наградния фонд е 5000лв., разпределен в трите категории, статуетки, дипломи и награди на спонсорите.
Нощувката, пътуването и таксата за участие са осигурени от читалище "Развитие". През трите дни на фестивала се предвижда вечер на приятелството, празнична вечеря, детска забава и разглеждане на забележителности.

ИСТОРИЯТА НА СИМЕОНОВГРАД

Стопански живот
1.Поселищно развитие
(продължение от от минал брой)

Българите останали сами в новото селище, но макар и защитени от османските власти, решили за по-благоразумно да се отдалечат от старото си поселище и затова изсекли гората в бившата Чакърова махала и построили там колибите и кошарите си. По тоя начин, вероятно към края на XVIII в. се турили основите на новото селище.
Относно произхода на жителите на Симеоновград се знае, че най-старият род е бил тоя на Шарлановите. Откъде са дошли те, засега не е известно. Родът на Ча-къровите води началото си от най-стария прадядо Гьор-чо, който е дошъл откъм Свиленград. Масови заселвания обаче тук няма, затова заселилите се от другаде семейства са се претопявали между местните жители, без да могат да наложат нещо в облеклото или обичаите.
Освобождението заварва Симеоновград като едно село с 50-55 големи фамилии, разпределени в около 250 домакинства. За по-ясна представа ще отбележим фамилиите, които заварва освобождението на България от османско владичество в Симеоновград - Аладжови, Лесингерови, Караколеви, Степанови, Тишеви, Милеви, Абаджиеви, Гецови, Тепелиеви, Вълчеви, Казълови, Па-лазови, Дойкови, Недкови, Кърджиеви, Джелепови, Ка-рамилеви, Шарланови, Пракови, Чакърови, х Андонови, Хубенови, Запрянови, Акови, Ямболиеви, Драгиеви, Трън-деви, Халачеви, Кунчеви, Карагрозеви, Дамакови, Палдъмови, Мазгалови, Караиванови, Дончеви, Аврамови, Стамови, Карадиневи, Пиребасанови, дядо Бойчови, Топ-чиевите, Марин и Атанас Митеви, Делимитеви, Златиловите, Хучеджиевите, Наневи, Куц-Колеви, Колю Мирчев, Кратуните, Точевите, Пергите, Янко Куневи, Митреви, Козареви, Пънковите и Кангалите.
От селището има и изселници. Едни от тях се изселват през 1881 г., като откупват имотите на близкото турско селище "Юнюзбюкю" (дн. Йорданово), а други през 1908 г. се изселват в Разградско и Търговищко.
При разглеждане развоя на Симеоновград споменахме за съществуването на село Юнюзбюкю. През 1880 г. то е брояло 46 къщи, 55 семейства с общо 165 жители, предимно турци, юруци и български цигани. Непосредствено след Освобождението към 1884 г. турците се изселват, а имотите им са изкупени от симеоновградчани с цел землището и гората да останат на Симеоновградската община. Този акт е узаконен на 2.03.1884 г., когато Сейменският общински съвет в състав: кмет Георчо Караколев и членове Дойчо Аладжов, Желязко Динев, Гочо Тенев, Геньо Петков и Митю Димов с протокол от 21.03.1884 г. приемат цялото землището Юнюзбюкю и то остава за ползване с гората, водата и пашата на Сейменовската община.
(продължава)

Из книгата на Димчо Аладжов и Недялко Димов ,,Симеоновград - от древността до 1855 година"
 
Вашето мнение по темата: