ЦИГУЛАРЯТ КУДИН ,,СВИРИ" НА КАРГЕЧНИЦА КРАЙ ДРАВА, СПАСЯВА НАШИ РАЗВЕДКИ

Фамозният чалгаджия от с. Бисер Костадин Павлов, преди да се прочуе като музикант, си спечелва име на доблестен воин

"Беше 1945 година, месец февруари. Първа дружина, в състава на 30-и Шейновски полк, охраняваше левия бряг на Драва. Бях командир на тежкокартечно отделение. То се помещаваше в бункер, вдълбан в канал, който се вливаше в реката. Стояхме там около месец и повече.
На 22 февруари при нас пристигна един офицер от 12-и полк, майор Чалъков. Той и взводният ни командир влезнаха в бункера и ни казаха: "Тази вечер ще преминем Драва, за да разузнаем разположението на немците. Искаме две ваши тежкокартечни отделения да осигурят в случай на нужда прикриващ огън за минаващите на отсрещния бряг наши лодки и когато после се завръщат от разузнаването."
Майор Чалъков си тръгна към полка, а взводният нареди моето и още едно отделение от взвода да се придвижим към брега и да заемем позиция за предстоящата операция.
На това място реката правеше малък завой. Пред него имаше низина, обрасла с редки, но едри дъбови дървета. Теренът беше миниран, но след като през него пропълзяха сапьорите, част от мините бяха обезвредени и безопасните просеки обозначени с бели ленти.
С настъпването на мрака започнахме да се промъкване на лакти и колене през прочистените участъци на минното поле. Аз пълзях най-отпред, водех отделението, след мене беше мерачът Ангел Сантев, стрелците… Спирахме за малко, само когато чуващите се картечен огън и рядка артилерийска стрелба внезапно се усилваха.
Пъплейки така, най-после се добрахме до самите води на Драва. Събрах там отделението и започнахме да копаем картечно гнездо в пясъчливата почва. То непрекъснато се сриваше, но го издълбахме криво-ляво накрая и наместихме в него картечницата. Вдигнахме я на триногата, заредихме с пълна картечна лента. После се примерихме, установявайки сектор за стрелба по ширина и дължина на отсрещния вражески бряг. Второто ни картечно отделение, което бе заело позиция само на стотина метра от нас, имаше за задача при нужда да шари с картечницата по самите води на реката, в ширина и дълбочина.
Бяхме с пръст на спусъка, затаили дъх, докато очаквахме да започне операцията.
Около 10 часа вечерта по шумоленето на дъбовите листа, усетихме, че наблизо минават хора. Майор Чалъков водеше 30 войника, с него имаше още един офицер, когото познавах. Беше подпоручик Мазгалов от град Марица. Той беше натоварен да команда огъня на една батарея от минохвъргачки, насочени към отсрещния, зает от немците, бряг.
Разузнавателният взвод мъкнеше 3 гумени лодки. Скоро те бяха напомпани и готови да бъдат спуснати във водата. Майорът нареди втората лодка да потегли, чак след като първата достигне немския бряг, третата пък с трима души в нея бе оставена в резерв на нашия бряг.
Наблюдавахме прехвърлянето все така с пръст на спусъка, готови да открием незабавен огън в случай, че немците надушат нашите още в реката или да отбием тяхна атака, ако те ги погнат, когато вече се завръщат от операцията.
Минаха час-два, което означаваше, че разведките са свършили своето - установили са разположението на немските части, може и "език" да бяха заловили. Продължаваше да е тихо. После изведнъж отсреща се чу пукотевица, по осветявания от месечината бряг се замяркаха бягащи фигури - нашите скачаха от брега в лодките, зад тях тичаха немците.
Не стреляхме още, докато и едните и другите блуждаеха пред мушката на картечницата. Чак когато нашите трескаво започнаха да гребат обратно, открихме масиран и безспирен огън по брега на хитлеристите. Сред тях настана паника, но скоро се окопитиха. И техните оръдия, минохвъргачки и автомати блъвнаха огън срещу нас. Нашите минохвъргачки също бяха готови за стрелба. Но когато Мазгалов изкомандва "Огън!", се оказа, че и вражеските мини и снаряди, и тези от нашите батареи се сипят в едно по позициите ни на брега. Като разбра това, подпоручикът грабна трубката на телефона и се разкрещя батарейците да изместят мерника на стрелбата по-напред, но командата му не стигна до тях - телефонният кабел бе прекъснат от осколки. Отляво и отдясно, отпред и отзад вреше и кипеше от взривове, кратерите от попаденията никнеха навсякъде около нас, въздухът ни обвиваше, примесен с пясък и вода. През облаците дим се виждаше как войниците от лодките се хвърлят във водата и плуват трескаво към нашия бряг.
Ние, оглушели и зашеметени, се бяхме скупчили до замлъкналата картечница. Спрели стрелбата, бяхме се прегърнали като за сбогом, очаквайки всеки момент в гнездото със свистене да падне снаряд и да се разхвърчим. Бяхме само трима, имаше избити, а други двама от отделението бяха избягали панически, не издържайки на този бомбен ад.
Продължавахме да стоим все така вцепенени и когато стрелбата вече започна да затихва и димът да се разнася. Не знаехме дали нашите от разузнаването са се изтеглили докрай, дали немците не са ги последвали през реката и няма ли всеки миг да изскочат пред нас. Трябваше да стоим до картечницата, каквото и да стане. И без това най-страшното вече бе попреминало.
Както си мислехме това, изведнъж се чуха стъпки. Спогледахме се, избивайки капачките на ръчните бомби, на бухалките. "Немец е!" - чух да просъсква Сантев и да готви за мятане бомбата. Хванах го за ръката - не беше немец, взводният беше, Дончо Колев от Сухиндол, същият. Тичаше към нас и ни викаше по имена, какъв ти немец. Но беше така замаян, че говореше несвързано и не разбрахме какво казваше. Дръпнахме го при нас в ямата, притиснахме го на дъното на полежи, да се осефери.
После вече решихме да се изнасяме. Разглобихме картечницата, прибрахме я по калъфите и тръгнахме пак така един по един назад към бункера до канала. Когато стигнахме до него, той ни се стори най-сигурното убежище. Вътре пълните с въшки сламеници на нарите ни се видяха като пухени легла. На печката вряха картофи, миришеше на дом.
В бункера заварихме майор Чалъков, подпоручик Мазгалов и още един младши офицер от полка - подпоручик Стоянов. Още с влизането ни Чалъка се хвърли да ни прегръща. Просълзен ни обясняваше, че тук са, за да ни съобщят, че можем да се оттеглим от предни позиции, че сме изпълнили задачата и повечето от нашите разузнавачи са се върнали читави от немския бряг. Затова изпратили при нас и взводния - да ни прибере обратно.
След тези думи майор Чалъков записа имената и на трима ни, дето се бяхме заинатили да останем до последно при картечницата, и заяви, че ще ни предложи за ордени за храброст*."
Костадин Павлов от с. Бисер, участник в Отечествената война

*/Б. а./ За проявения край бреговете на Драва героизъм мл. сержант Костадин Павлов наистина получава орден за храброст. По време на Отечествената той е удостояван с още две такива воински отличия, които се съхраняват от сина му, настоящият кмет на с. Бисер - Павел Павлов.

Вашето мнение по темата: