ТЕАТЪРЪТ - ПЪРВАТА ЛЮБОВ НА ПЕВИЦАТА ОТ КВИГ ,,СЛАВЕИ" ПЕПА ГЕОРГИЕВА

Харманлийката блясва на димитровградска сцена с малка роля в "Пигмалион" на Бърнард Шоу, цял живот се разминава с Мелпомена

Георги Атанасов

Първата ми любов беше театърът, втората - пеенето, но сега си мисля, че е трябвало да е обратното. Така завършва разказа си най-колоритната изпълнителка, солистката на камерната вокална група "Славей" към НЧ "Дружба" Пепа Георгиева. Завършва със съжалението, че не се е отдала по-рано на песента, че твърде късно е разкрила блестящия си мецосопран, пазейки преди това гласа си за театралната сцена. Но съдбовните й срещи с Мелпомена, както и разминаванията й с нея, са оставили незабравими спомени в певицата.
Първото й появяване в светлината на прожекторите е през ученическите й години в харманлийската гимназия. Като десетокласничка играе баба Марга в "Хоро" по Страшимиров. Постановчик е митичният даскал по български език и литература Костадин Тянев, а нещо като асистент режисьор - тогавашният студент във ВИТИЗ, по-късно голям български актьор Стоян Стоев, който при завръщанията си в родния град не пропуща нищо от театралния му живот. Не пропуща и да забележи, че Пепа е най - органична в тази пиеса, че може да изиграе не само Марга, но и Капанката, а и всички останали роли или най-малкото да покаже на другите самодейни актьори как става тая работа с превъплъщението по Брехт и Станиславски.
Не само бъдещият изпълнител на ролята на Захарий Стоянов в "Записки по-българските въстания" тогава насърчава Пепа Георгиева за сценична кариера. Да се посвети на театъра по онова време я навива и другата Пепа, Пепа Николова, която е само с един клас по-горе от дружката си и в ония години е известна като Пепа Чадъра, заради колосаните си, широки и чадърести рокли. Завъртайки се вече като абитуриентка с една такава одежда по дансинга на летния ресторант в градската градина, Пепа Чадъра завладява отседнали в заведението кинаджии от София и скоро се изстрелва натам. Но преди това двете Пепи са завладели Харманли с песните си.
Пепа Николова пееше през междучасията любимите си италиански шлагери от прозорците на гимназията, аз пък изкарвах целия репертоар на Лили Иванова, като тръгнехме с компания от Герганината чешма, та чак до центъра на града, разправя Пепа Георгиева. Двете пеехме почти в дует не само в Харманли, но и в родното ми село Браница. Пепа Николова ми идваше там на гости през ваканциите и се включваше в низането на тютюн в двора на къщата ни. Голямо низане падаше - нижехме тютюна и песните, и събирахме на меджия цялото село.
Пепа Николова ходи да ниже тютюн през ваканциите при Пепа Георгиева и по-късно, когато двете вече са студентки - първата в Музикалната консерватория в София, втората - във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", но се срещат и в един съдбовен за Георгиева момент - когато тя се явява на изпит във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1966 г.
На никого комай не съм разказвала това. Бях подготвила текстове от Яворов, Елин Пелин, басня от Крилов. Пробвах се, но не стана - скъсаха ме на третия кръг. После актьорът Николай Узунов, като член на журито ми каза, че председателят му, проф. Кръстьо Мирски, много държал на мен, но другите не били съгласни. Преди изпита с други кандидат витизчии имахме прослушване при Любомир Кабакчиев и той ми каза: Момиче, ако сега те скъсат, кандидатствай, докато те приемат, ти си родена за сцената. Аз обаче се отказах и тръгнах да следвам български език и литература във Велико Търново.
В старопрестолния град Мелпомена още веднъж нашепва на ухото на Пепа за призванието й. По българска литература й преподава проф. Пеньо Русев, който същевременно е шеф на тая катедра и в софийския театрален институт. Та той също забелязва таланта на харманлийката и след завършването й я кани за своя асистентка в столицата. Ако не на самата сцена, да бъде най-близо до нея. Пепа не се решава да поеме пътя към София, макар да е почти на 25, като в оная пиеса на Недялко Йорданов, поставена в самодейния театър на университета.
Не посмях да рискувам; нямах самочувствие, а и провинциалното ме дърпаше към себе си, признава сега певицата. И повдига завесата за още един свой провален шанс да пристъпи в храма на Мелпомена като жрица.
Докато тя е в Търново, ловешкият самодеен театър го преобразуват в професионален. И първата му постановка е дело на театралното светило Владимир Трендафилов. Пепа заминава за Ловеч да гледа неговата "Разпродажба на илюзии" заедно с преподавателката си по художествено слово в университета Донка Александрова. Тя я запознава с големия театрал и той, впечатлен от таланта й, й предлага да я изпрати от своята професорска квота да учи театрално майсторство или режисура в Париж. Но свитото провинциално девойче, както сега се вижда в ония години Пепа, отново отказва.
Завръща се в Харманли точно през 1970 г. и започва да преподава в селскостопанското училище. Някъде в ония години тя пак се докосва до голямото изкуство, този път чрез срещата си с Григор Вачков. Тогава Христо Христов снима някои сцени от "Последно лято" край Харманли, нали художник на филма е Иван Добчев, панорамните снимки се правят в местността "Дефилето". Пепа е ангажирана за масовката, но се измъква от нея заради Вачков, който този ден не снима. Учителката по български език и литература с нейни приятелки стават гидове на актьора из живописните харманлийски места. А Пепа Георгиева му изкарва лично на него пак така целия репертоар на Лили Иванова. Браво, страшна си, казва Вачков, хайде с нас в София. Но другарката Георгиева отново се дръпва, не е отракана като другата Пепа. И остава сред масовката в Харманли.
Но ако не влиза в театъра пред парадния вход, все пак се добира до сцената като вътрешен човек. През 1980 г. напуска учителстването в селскостопанския и става организатор на Димитровградския театър "Апостол Карамитев". Там я знаят от гостувания на харманлийска читалищна сцена и разчитат на театралните й пристрастия в осигуряването на публика и приходи. В тая работа Пепа е неудържима, но постига и нещо повече. През сезон 1982/1983 г. режисьорът Георги Дюлгеров я включва в постановката си на "Пигмалион" от Бърнард Шоу. И организаторката Георгиева заедно с още четири момичета натуршчици прави страхотно шоу на сцената.
Играехме уличници, но се включвахме в действието и с реплики. Спомням си как по ремарки на пиесата трябваше да се крием от завалял дъжд. Затичах се настръхнала, а Таня Шахова, любимата актриса на Дюлгеров, играеща главна роля, като забеляза това, ме сдърпа после зад кулисите. Ма Пепо, как го направи, страшно си органична, ми каза Шахова, разказва Пепа.
С "Пигмалион" тя матира не само Шахова, ами и публиката на учебния театър във ВИТИЗ, където гостуват с димитровградския. Тази от масовката, каква е, не е ли професионалистка, питат преподавателите от театралния институт и Дюлгеров се усмихва. В димитровградския театър използват харманлийката и за четенията на маса - дикцията й е перфектна, актьорите и особено актрисите могат да се поучат от нея. И тя ей така си изчита на един дъх "Пеперудите са свободни" да им покаже как се изричат правилно и фрази, и реплики, да се оправят оттам нататък на сцената.
Та Пепа Георгиева пълни салоните с публика като организатор не само в Димитровград, а и в ДКТ "Иван Димов" - Хасково и особено в кукления, когато шеф му е Ангел Атанасов. Спуквах ги от гастроли тия в кукления, уреждах им по пет представления дневно из селата, сега за нещо такова театрите могат само да сънуват, усмихва се Пепа Георгиева.
После, без да се е отърсила съвсем от носталгията си по театъра, разказва за кариерата си на певица. Открила е хоровото пеене в читалищния хор "Славей", после става една от основателките на камерната вокална група със същото име.
Тъкмо с тая група, ръководена от Михаил Александров, тя си спечелва име на прима. Пее по фестивали у нас и в чужбина; печели овации, отличия, признание.
В Хасково през 2001 г. пее на прима виста "Белокаменна чешма" и взема първата награда на първото издание на феста " С песните на Ари". На друг фестивал за стара градска песен в Стара Загора пък й дават втора награда, само защото са я взели за професионалистка - да не се сърдят самодейките. Казва й го извинително не някой друг, а самата Маргарет Николова като председател на журито.
В Чикано, Италия я носят на ръце по банкетите. Там тя е "белла Пепа", а изпълнението й на "О, соле мио" - беллисимо. Прекрасна е и в Сан Дамяни, във вечния град - Рим, където обожават раздаващи се на публиката певици.
Такава е Пепа Георгиева и то не само във вокалната група, а и като глас в църковния хор към харманлийското архиерейско наместничество. Църковното пеене е и нейно проникновение и изповед - за пропуснатите шансове и несбъднати мечти, но и за преодоляването и възземането в изкуството - независимо на каква сцена.
Защото не само театърът е оставил спомени в нея, но и тя е оставили спомени в театъра с преклонението си към него и неговите големи актьори, които е срещнала в стремежа си към сцената. Ще я помнят още и като певица, и като учителка по български език и литература в селскостопанското училище, в електротехникума в Харманли, в школото в Стамболово. И както приживе съученичката й Пепа Николова много често е идвала в Харманли специално за рождените дни на Пепа Георгиева, така всяка година на 21 август ще я поздравяват и учениците й от Харманли, естрадният певец Атанас Маринов и народният - Тодор Кожухаров. А най-хубавият подарък за нея не само на този ден, а и винаги, ще бъде един бис на публиката за изпълненията й с вокална група "Славей".

Вашето мнение по темите: