ГЕОРГИ ЦВЕТКОВ СВИРИ В ПЛОВДИВДСКИ БИГ БЕНД, ДЪНИ РОК С ГРУПА ,,ГАРД"

Две музикални образования има зад гърба си диригентът на духовия оркестър. Преди да седне зад сергията до ГУМ-а, преподава пеене в ОУ "Ив. Вазов"

Георги Атанасов

В къщи си слушам "Дийп Пърпъл", но на сергията оставям настрана музикалните си пристрастия и пускам на уредбата Наско Ментата, понеже той е номер едно сега на пазара. "Разсъмва се" на Ментата е най-търсеният албум, а парчетата от него като "Заспали чувства", "Хей, момиче, хей" и особено "Жигули" направо подлудяват феновете. На тийнейджърски събирания "Жигули" мачка всичко - върви с няколко текили на екс и предизвиква масово куфеене, а "Принцесо, моя" е върха на екстаза. Какъв ти "Пърпъл" сега, Наско Ментата и Амет го събарят от раз и го оставят за слушане на такива носталгици като нас.
Докато говори, Георги Цветков - продавач на касети и дискове, диригент на общинския духов оркестър, бивш даскал по музика и рокаджия от доброто старо време, ми пуска на сергията си до бившия харманлийски ГУМ оная фамозна песен "Жигули" - да ми демонстрира завладяващия й ритъм. Само дето не започваме да пощракваме с пръсти, ние, носталгиците, падащи си едно време по "Бийтълс", "Ролинг стоунс", "Лед Цепелин". Но "Жигули"-то на Ментата е гориво в кръвта, опиум за народа, песен на попфолк песните ни, апотеоз и катарзис - как да не защракаш с пръсти.
По-добре е отколкото да ги кършиш, като чуеш, че такова парче е най-касовото на музикалния пазар. Така прави и Георги Цветков - загърбва изтънчения си естетически вкус и продава, продава каквото се търси.
Само после, като тегли чертата на сметките, може да си позволи да послуша в къщи "Deep Purple". Парчета на пърпълите са гвоздеи в репертоара на харманлийската група "Гард", в която Цветков свири на клавир. Бандата нашумява в града, както мнозина си спомнят, от самото начало на 80-те та чак до края им, когато "Вятърът на промяната" на "Скорпиънс" става нещо като химн на избухващата демокрация. Но още преди това драматично време "Гард" към младежкия дом в Харманли много-много не цепи басма на тогавашните изисквания за процентите от такава или онакава музика в репертоара. В този смисъл нейният е направо упадъчен - освен "Пърпъл" групата дъни още "Ролинг стоунс" ,"Лед Цепелин", "Юрая Хийп", "Форинър" и "Бийтълс". "Бийтълс", разбира се, след като в бандата е един от най-проникновените наши изпълнители на песните на ливърпулската четворка - Вальо Чикагото. Ръководител е заклетият групар Георги Латев, бас китарата държи Христо Делчев, на барабаните е Дечо Дебелия, а младият тогава и все още начеващ поет Гриша Трифонов е фронтменът на групата. За известен период в тази формация влиза и друг легендарен харманлийски музикант - Панчо Танев - Дядото. И докато другата харманлийска рок група от онова време - читалищната "Славяни", се окичва с казионното тогава звание "представителен състав" и по-така подбира репертоара си, "Гард" е направо харманлийският ъндърграунд.
Стилът ни беше малко хард рок, малко мелъди, но се харчехме, разказва ексклавирът. Освен че покривахме мероприятията на младежкия дом и свирихме на всякакви забави в Харманли, за което получавахме по 50 кинта хонорар, през лятото ни изстрелваха да дрънкаме един-два месеца на морето. В този случай младежкият дом се явяваше нещо като импресарио и мениджър на групата и това беше гот - изкарвахме по някой лев във Варна, Златните пясъци и особено на МеМеЦе-то или Международния младежки център в Приморско.
Но там за лайфа на хората от "Гард" може да се напише цяла книга, както казва Георги Цветков. По-важно е, че свирят това, което им харесва и то на такива места като ресторант "Гладиола" на Златни пясъци, който от ресторант в по-малките часове се превръща в известния тогава по цялото Черноморие бар "Руска тройка". Там клиентелата е интернационална и "гардовете" дънят освен рокаджийските парчета и неизбежните за такива заведения евъргрийни на Том Джоунс, Франк Синатра и, да речем, Енгелбърд Хъмпърдинг. Никой на Златните не им връзва кусур на репертоара - колко там в него са процентите за българска музика, съветска и прочие. Само веднъж в един варненски ресторант някакви закопчани ги наколадват в дирекция "Музика" и още на другия ден от дирекция "Музика" във Варна до групата пристига писмо да не я дават толкова западняшки де и да не се захласват така по парчета като "Soldier of fortune".
Ей това беше най-смешното, понеже "Войник на съдбата" е от най-скромните песни на "Пърпъл”, ако мога така да се изразя, изразява се Цветков. И продължава вече за съдбата на групата, която по едно време получава от същата тая дирекция "Музика", само че вече софийската, предложението за един хубав музикантски гурбет в Скандинавията, в Норвегия май. Имаше един Стефан Куюмджиев, клечка в дирекцията, та той ни впрегна и три дни в Харманли ни ядохме, ни спахме да натъкмим едни рекламни записи на групата. Обаче когато Георги Латев ги занесе в София, онзи му рекъл, че работата ще стане, само при условие, че един от наште се измете от групата и жената на тоя Куюмджиев ни стане певица. Корупционна схемичка за ония години, нали така?
"Гард" обаче не сваля гарда, макар да си остава в малкия град като в оная песен на "Тангра". Групата свири и на подиума в ресторант "Хеброс", и по заведения в Свиленград и Любимец, из други кръчми в окръга.
Докато се лашка с бандата, Георги Цветков е и даскал по музика в основното училище "Ив. Вазов". Преподава пеене на 7-и и 8-и клас, а същевременно дирижира и школската духова музика. И ако с "Гард" не се съобразява и на нотка с ония соцрепертоарни изисквания, то им отдава заслужена дан с една вокална групичка към профсъюзите. Цветков е ръководител и корепетитор на пианото на тая самодейна синдикална формацийка, която покрива профсъюзните мероприятия и ги покрива както трябва - с бодряшки наши песнички и патетични съветски.
Впрочем с профсъюзите музикантът си има работа не само в Харманли, ами и в Пловдив, където от 1975-та до 1979 година изучава тромпет и солфеж във Висшия музикален педагогически институт. Докато щудира във Фелибето, Жоро свири в биг-бенда към профсъюзния дом на културата "Стефан Кираджиев". Надува тромпета под диригентството на известния тогава Стефан Пехливанов. С тоя биг-бенд харманлиецът вижда бая бял свят - всяка година турнета до ГДР, СССР, Румъния; е, не съвсем бял свят, ама все пак… И важното е, че през лятото с бенда отървава студентските бригади; прави това, което му се прави - свири, а не бере чушки. Изобщо в Пловдив Жоро го раздава малко аристократично. Квартирата му е до Тримонциум, хазяйката му е като в оная друга песен на "Тангра", майната е в биг-бенд като на Казясан, какво повече му трябва.
Наистина не ми трябваше повече. Може би само това да остана в големия град, да правя, а не да преподавам музика, но съдба… Върнах се в Харманли, защото майка ми беше болна и трябваше да се грижа за нея, откровен е Георги Цветков.
Връща се в родния Харманли, но след като близо десет години е врял и кипял в музикалния живот на Пловдив. Защото преди да влезе в музикалната академия е изкарал и тамошното средно музикално училище. А в ония години, 1968-1973, то готви предимно инструменталисти. Жоро влиза от раз в школото, издухвайки без грешна нота "Санта Лучия" на тромпета. Тая "Санта Лучия" му е като музикален талисман на него. Изучил я е и изобщо се е научил да изкарва звук от тромпета при легендарния диригент на военния духов оркестър към харманлийския кашишки полк - майор Георги Русев. Маестрото с пагони е забелязал малкия в духовия оркестър на училище "Отец Паисий" и не само го е насърчил за кандидатстване в Пловдив, ами дори му е преподал и няколко безплатни урока по тромпет и солфеж. Жоро няма да забрави тия уроци и особено дуетите им с дъщерята на майора, чипоносата Росица Русева, която по-късно ще стане известна актриса, а тогава е една от първите лолитки на Харманли. В дует с Жоро тя свири на кларинет, без никакви алюзии обаче, защото баща й, маестрото, може всеки момент да ги перне с диригентската палка.
Такива спомени оставя юношеството у Георги Цветков - красиви, естетически издържани, не като за чалга. Така е и в музикалното училище в Пловдив - ниво, ниво и на преподаване и на реализация после.
Седемдесет процента от тогавашните ми съученици сега са известни преподаватели - една Сирухи Манокян на пианото да вземем или Кирил Чаплеков с фагота. А настоящият диригент на хора на пловдивските момчета Милка Толедова също ми е била съученичка, казва без хвалба маестро Цветков.
И както си е така по потник на сергията, и когато е нагизден с парадния костюм на духовата, той си е музикант до мозъка на костите си. А когато говори за маркетинга на сергията, става и музиковед.
Значи има няколко типа клиенти. Едни си падат по кафанските парчета на Ментата, по Амет, други предпочитат пайнерските заглавия. Трети търсят народна музика, лошо няма. Най-отзад са обаче тия, дето си купуват музика като тая на "Пърпъл". Какво да говорим, след като Азис е събирал най-много публика на стадион "Левски". Чалгата е първична сила, завладява ума и сърцата. Що се отнася до мен, аз като един войник на съдбата в къщи си слушам "Дийп Пърпъл", а навън продавам каквото се търси.

Вашето мнение по темата: