ПРОФЕСОР КРЪСТЬО МАНЧЕВ: ,,МНОГОБРАЗИЕТО, ПЪСТРОТАТА Е БОГАТСТВТОТО НА НАРОДИТЕ"
 Г-н професоре, що е това национализъм?
Има два вида национализъм - единият е завоевателно-хегемонистичен. Държавите на Балканите са наследници на две космополитни империи. Населението навсякъде е смесено. Идва един момент, когато тези империи изчерпват съществуването си, изчезват, създават се национални държави. Обаче в рамките на тези национални държави също има други. Те наследяват една национално завоевателна хегемонистична политика. Имат доктрини. Знаете Мегали идея на Гърция, нашата Санстефанска програма, Хърватска също чертае големи граници. Това е пример за разширяване на територията на държавата. Всяка иска да се разшири, всяка е велика, но Балканският полуостров е малък и няма място за толкова велики държави. Това е едно, и второ: Като се обявява, че одринска Тракия трябва да е в България и тя да е на Мраморно море, идва национализмът, който трябва да помогне на тази великодържавна политика, като докаже, че населението е българско.
През 1868 г. в унгарската част на Австро-Унгария се приема закон, по силата на който населението на територията от Карпатите до Адриатическо море е единна унгарска нация. И почва политика на маджаризация. Хвърлят се огромни усилия да се преименуват хора, селища, да направят единна унгарска нация. Да, обаче в тази територия живеят много сърби, словаци, словенци - те правят съюз и почват съпротива срещу това. Ако унгарската политика за маджаризация на цялата тази територия е национализъм, съпротивата срещу тази политика и то ли е национализъм? Това е национална правда, а не национализъм. Какъв е резултатът - единна унгарска нация от Карпатите до Адриатика няма - пропадна тази политика. А сърбите, словенците, румънците са си в техните държави - победило е тяхното национално право.
Друг пример: в 1912 година Сърбия влиза в Македония и Косово и се обявява това всичко за южна Сърбия. Почва се безогледна и страхотна политика на сърбизация. Хората се съпротивляват на тази политика и те имат право. Кой какво ще постигне и с какви методи действа е също друг въпрос.
Национализмът не е нещо самостоятелно. Той идва в помощ на една държавна политика. Преди години ми донесоха една книга ,,Цариброд, Западните покрайнини и по-назапад" с намерение да я препоръчам за печат и да се издаде. Питам автора: Какво значи по-назапад, докъде сме ние? Може и до Атлантическия океан. А пък сърбите казват, че те били до Искър или до река Осъм. И докъде отиваме? В нашите съчинения непрекъснато пише българите в Македония, а те македонците в България. Ами това Европа ли е? Къде отиваме ние?
Национализмът противопоставя народите едни на други. Това показаха събитията в Сърбия през последните 10 години парексаланс. Националното право е, което създава държавите, създава договорите, равноправните отношения между хората, между институциите, признаване на другите, а не тяхната асимилация. Това е бъдещето.
Многообразието, пъстротата е велико богатство.
Може ли да се даде определение за нация?
Преди десетина години колегия български учени под ръководството на Григор Велев направиха българска национална доктрина. Там пише, че има две тълкования за нацията - едното е политическо, а другото - етническо. Второто е минало в историята, останало политическото. На тази основа България била обявена за еднонационална държава. Давало се предимство на държавата. Общност на държавата значи общност на народа - един народ. Сега и в нашата конституция пише, че България е еднонационална държава, като че ли никой не знае, че в страната има няколкостотин хиляди турци, и няколкостотин хиляди цигани. Твърдя, че при това отворено общество, при това движение насам и натам, никъде не е възможно еднонационална държава. Аз имах аспирант арабин - и той ли е българин? Не става така.
Не може да има определение за нация. Все нещо няма да достига. Можеш ли да определиш какво е това култура? Всяко нещо е многостранно, многопластово, има много ниши и не може с една формулировка да се обхванат.
Какво Ви е мнението за написване на обща история на Балканите?
По едни и същи събития има българска, сръбска и гръцка гледна точка. За една и съща случка приказваме нещо си, а ония - противното. Аз съм за това - да има учебници, в които да се изложат всичките гледни точки.
Левски какъв герой ще бъде? За нас е борец за свобода, днес - национален герой, но за турците той е бунтовник.
Не съм убеден, че днешните турци мислят така.
Ще дойде ли ред да преодолеем всички различия в тази област?
Всички различия - не. Достатъчно е само да ги уважаваме, да ги признаваме, а не да ги преодоляваме. Това преодоляването е асимилация.
Призивите на Волен Сидеров до какво могат да доведат?
Те са опасно нещо! Въобще пропагандата понякога е много страшно нещо. Историята, филологията и други обществени науки са зависими от държавата. Институциите се издържат от нея и държавата е способна да го накара да пишат това, което тя иска. Учените трябва да се издигнат над това ниво. На основата на документация и на факти да правят науката обективна. Пропагандата нещо хвърля, на това се хващат журналистите, учените и почват да обосновават онова, което държавата е казала.
Ще изживее ли българинът това, което Волен непрекъснато бълва за турците и циганите?
Обществените отношения в развитието на обществото не може да се предвиждат. Не трябва да се опитваме да предвиждаме, да направим някакъв калъп и да се стремим към него. Ето погледнете - Маркс е предвиждал нещо - не е станало. Същото е с Ленин. Томазо Кампанела нарисувал Града-слънце, не е станал.
Въпреки всички криволичения си има една линия напред. Дали, кога и как ще стане преодоляването на тези минуси, които ние сега усещаме, това е трудно да се каже. На аз съм оптимист. Човечеството не може да остане на нивото ,,Дай да се изтребим едни други, защото вие сте турци, ние сме българи". Това не може да стане. Толерантността между народите няма алтернатива. Много пъти това съм го повтарял и в книгите си съм го написал.
Професор Манчев, професор Божидар Димитров малко не преекспонира ли темата за Македония?
Не малко, а много! Съвсем скоро по телевизията се коментираше къде да бъде пантеона на българските царе. Бяха се събрали учени и общественици и коментираха къде да бъде той. Проф. Димитров направи следната реплика: Може да бъде в Охрид, но той засега не е в България. Чувате ли? Засега не е в България. Следователно утре ние на бял кон ще влезнем там. Къде отиваме?
До каква степен можем да възприемем Македония като част от нашата нация?
Възможно е от една нация да възникнат две. Ето немците и австрийците са един народ, а са две нации. Имат една религия, един език, но са две държави. Черногорци и сърби - също, ние и Македония също. Румъния и Молдова какво е - същото. Нещо, което е било преди 200-300 години, ние не можем да искаме да бъде и сега.
Връщането към миналото е опасно, така ли?
Не, не е опасно. Ние трябва да го обясняваме и трябва да кажем - сега има македонци. Нека да видим как са се появили и да го обясним това от гледна точка на историята с факти. В нашите книги се пише - сърбите ги направили. А още в 1903 г. Кръстьо Мисирков издава книга, в която пише за македонци. По-късно в югославско време и Коминтерна казва: Те са македонци. Комунистическите партии приемат това и след втората световна война правят държава. Това нещо малко по-малко влияе и те викат: ,,Ние сме македонци."
До каква степен македонците имат основания да се пишат като потомци на Александър Македонски?
Нямат основания за това и историята го е доказала.
Наскоро се вдигна голям шум около историята с Баташкото клане. Остана впечатлението, че някой е искал да омаловажава това събитие. От къде дойде тази истерия?
Има някакви сили в тази българска държава, които искат да ни насъскват срещу турците. Имаше предложения да се направи научна конференция да се разисква този въпрос. И това се поде, изманипулира се и се стигна до положение хората от града да протестират и да обругават тези двама души, които подеха тази инициатива.
Има много неща, които трябва да се кажат за това събитие. В учебниците не се пише, че Баташкото клане не е направено от турци, а от помаци. Комунистите не го искаха това. Те изтъкваха колко са мръсни турците. На името на този, който води това клане - Барутанлията, и сега има село, което носи неговото име.
Вие давате ли си сметка, защо тогава хората са се крили в черква? Още от времето на султана, който е превзел Цариград и признал Цариградската патриаршия. Патриархът е бил с ранг на везир. В тази Османска империя е имало религиозна толерантност. И това в нашите учебници не се пише. Отбелязано е как черквите са били под земята. Но не било така, защото го има Рилският и Бачковският манастир, които не са под земята. Идете в Несебър да видите. Има 40 църкви, които са преживяли онова време. Османската империя е била толерантна държава, имало е религиозната толерантност. Тя не е това, което е писано в нашите учебници.
По онова време турският султан очертал границите (милетите) - гръцкия, сръбския, българския диоцези. Признал е християнската религия наравно с мюсюлманската. Във всяко село са се провели избори и хората сами са избирали към коя църква да са: гръцка, сръбска или българска. С мнозинство от 2/3 хората от селото са определяли към коя екзархия да са. Диоцезът на българската църква не съвпада с границите на България.
продължава в следващия брой
Вашето мнение по темите : |
