ДИМИТЪР СИМЕОНОВ - БАРБАТА ОТ ПЕРИОДА МУ НА КОРАБЕН МУЗИКАНТ ПОД ДАТСКИ ФЛАГ

Години наред харманлиецът надува саксофона на фериботите, порещи вълните между Хамбург и Нюкасъл, Амстердам и Нордшийлд, и между Дания и Англия

Георги Атанасов, Харманли

Има един филм - "Пианистът", но не този на Роман Полански, а на Джузепе Торнаторе. Та във филма на италианския режисьор Тим Рот играе ролята на някакъв виртуоз на клавишите, който се ражда, свири и умира на кораб, без въобще кракът му да е стъпвал на сушата.
Историята на Митко Барбата не е чак такава. Но и той освен виртуоз на саксофона, е майстор и на клавира и, ако не цял живот, то поне десетина години свири в морето. По-точно на датския ферибот "Адмирала", порещ вълните между портовете на Хамбург и Нюкасъл.
Групата, с която Барбата свири под датски флаг, "Four end more" наистина е "четири и нещо отгоре", понеже харманлиецът е петият елемент в четворката хасковски музиканти начело с Георги Кузмов, известен като Жоро Барабаниста. Работното място на петимата е на подиума в бара на ферибота. Вечер обикновено им се събират най-малко седем часа свирене пред 300-400 пасажери. Отдъхват за кратко по време на изпълненията на корабният балет, съставен от неугледни англичанки, после пак хващат инструментите.
Свирили сме почти всичко от поп музиката - евъргрийни, рок, диско, кънтри - зависи от публиката, разказва Димитър Симеонов. Е, рап не ни се е налагало да нареждаме пред микрофоните, но останалото върви. Задължително сме разучавали и новоизлезли песни, които са станали хитове на часа, едва ли не по време на плаването ни. На палубата публиката е взискателна и не можеш да я минеш метър. Вярно, че в края на краищата сме ресторантски музиканти, но парчетата, които свирим, преди това са били концертни изпълнения, повечето и на световноизвестни певци…
На ферибота Барбата например е пял песни от репертоара на Енгълбърд Хъмпърдинг. Пял ги е така, че когато в някоя пауза е оставял саксофона и е минавал между масите с моряшка походка, оттук-оттам са го потупвали дружески по рамото и са му казвали, че ако само са го били слушали, щели като нищо да го вземат за самия Хъмпърдинг от 60-те - 70-те години на миналия век. Публиката на коритото не пестяла комплименти и за певицата на групата - Веска, която извивала глас досущ като Шиная Туейн или Кайли Миноуг. След такива изпълнения разчувстваните пасажери не лепели банкноти по челата на музикантите, но резонно почерпвали, а в такива случаи Митко Симеонов не отказвал малкото си уиски, казва той.
Останалото си било корабен бит от по-нови времена - морска болест, но и лякове за нея - фитнес, сауна, солариум… Барбата не ги пропускал тия екстри, за да не изглежда като ония английски балерини от програмата в бара. Ако от нещо се е оплаквал на кораба, това е спането. Каютите ни бяха самостоятелни, но койката си е койка, ще повярваш ли, че в нея понякога след дълго въртене съм се свивал във формата на саксофона, усмихва се музикантът. Много е тежко в морето, но и готино. А и фериботът си е една плаваща чаршия - тук магазинче, там бутик, кино, такива работи…
Саксофонистът не пропуска и корабния пъб - кръчма, дето се пие обикновено бира. В пъба на друг датски ферибот - "Куин", където харманлиецът и хасковлиите са свирили преди, техен соло-изпълнител бил не кой да е, а Константин Цеков от ФСБ, с когото Барбата от Харманли доста се има по време на цялото плаване насам-натам.
Въобще българските музиканти под датски флаг не били изключение. Наемала ги и продължава да ги наема известната в Дания корабна агенция "DFDS". Благодарение на нея хасковско-харманлийската група поработва на "Куин" и на "Адмирала", а Димитър Симеонов отделно и на ферибота "Дана Англия". Това при него за пет години, да кажем, ако не се смятат и почивките на сушата, прави трийсет месеца в морето между Хамбург и Нюкасъл с единия ферибот, между Амстердам и Нордшийлд с другия и между Дания и Англия с третия. За един харманлиец, дето в детството си е кръстосвал с каик единствено Марица, това наистина е внушително постижение.
Но Барбата е и стар музикален морски вълк. Преди да засвири с хасковските музиканти в чисто харманлийска формация - той, Петър Дичев и Панчо Танев - е веселил пасажерите на "Петер Весел", друг датски ферибот. Именно там свикнал да надува саксофона при екстремални условия - с люлеещ се под краката под и, не дай си боже, с гадене. Бе, то със саксофона можеш да се клатиш в ритъм с морето и да не ти проличи, ама и други работи стават. Веднъж саксофонът падна от стойката при една голяма вълна и така му се изпомачкаха клапите и другите чаркове, та цял ден го ремонтирах, разказва весела случка от "Петер Весел" Барбата.
После вече е сериозен, когато обяснява защо датчаните така активно наемат наши музиканти. Ами защото първо сме добри всичките от България, второ - излизаме им, разбира се, доста по-евтино от западните групи. При това оная агенция "DFDS" наема не само български музиканти. Решили са на фериботите да вземат вече и наши момичета за балета и да омахат ония кобилести англичанки. Те въобще не се поддържат, като си мислят, че навсякъде са в свои води. Докато нашите, виж, и диети пазят, и други жертви правят, за да пробият. И пробиват.
Напоследък освен нашите момичета на датските фериботи започвали да се появяват българи, ангажирани и за така наречените курс-мениджъри - тия, дето се занимават с организирането на развлекателните програми. Наши момчета с опит в шоу бизнеса преди известно време са превзели на абордаж и "Куин", и "Адмирала", където преди като курс-мениджъри дълго властвали англичаните.
А дали при тая българска инвазия по датските корита и родната чалга не би се слушала след вълните, питам между другото. Няма начин, категоричен е музикантът, чалгата си е чисто нашенска простотия и само за пред българите минава. Няма кой да ти слуша попфолк в морето. И рибите даже…
Може напълно да се вярва на тия думи на Барбата, защото Димитър Симеонов не е от вчера зад граница. Още от 1985 г. е тръгнал по музикантски гурбет. Обикалял е доста години с един друг харманлийски музикант - Христо Михайлов - и Осло и, Берген, и Ставангер. Свирил е и по хотели, и по ски-щанци в Норвегия, та и норвежки полки е праскал на клавира, но такова чудо като чалгата, особено от по-ранния й период, не бил срещал никъде.
Барбата е професионалист, който преди да отплава в открито море, дълго е бил стожер на музикалния живот в родния Харманли. Зад гърба си има няколко вокално-инструментални групи. Сред тях е група "Юг" към младежкия дом, на която той е бил ръководител. Подвизавал се е и в най-успешната за всички времена харманлийска група "Славяни", с която прави и първите записи в радиото. Но в музикалната си биография Митко Симеонов има и още едно знаменито свирене - онова в народния, но достолепен харманлийски ресторант "Москва" през романтичните за него 1966-а и 1967-а, когато е едва деветнайсетгодишен.
Оттогава е изтекла много вода и не винаги му е вървяло по вода на Барбата, както през морския му период. Но той винаги е бил от музикантите, които все пак хранят къща. Затова са го и лашкали вълните между Хамбург и Нюкасъл. Колкото и по-ниско, отколкото на западняците, да са му плащали на фериботите, все е било много повече от това, което би изкарал тука.
Разговаряли сме за всичко това с Барбата преди около пет години по време на едно от редките му акустирания в Харманли. В момента обаче той отново кръстосва морето като корабен музикант, надува саксофона на палубата и сигурно пак така пее "Green, green grass of home" с носталгия по дома, по Харманли - пристанът, където винаги ще се завръща, колкото и далече да е стигнал в морето.

Вашето мнение по темата: