ЗА ДЕВЕТОЮНСКИЯ ПРЕВРАТ ПРЕЗ 1923 И МЯСТОТО НА ХАРМАНЛИЙСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ В НЕГО

Иван Тръндев, Харманли

България излиза от I-та световна война победена, унижена, с огромни човешки и материални загуби. Жертвите са 200 000 убити, 500 000 ранени и осакатени. Отнети са Западните покрайнини с 92 000 жители, Южна Тракия (от Места до Марица) с население 230 000. Добруджа е дадена на Румъния. България трябваше да заплати репарации, възлизащи на над два милиарда златни франка на Гърция, Турция и Сърбия. На съвестта на българската буржоазия, за която войната е начин за придобиване на несметни богатства, ще тежат загубите в трите войни и като ответна реакция - избухване на войнишки бунтове.
През август 1919 г. се провеждат парламентарни избори и управлението на страната се поема от БЗНС. Под ръководството на народния лидер Александър Стамболийски започва възстановяването на икономическия и духовен живот в България. С мир и разбирателство с всички съседни и други страни е преодоляна международната изолация. Провежда се аграрната реформа, оземляват се бедните и малоимотните, провежда се образователна реформа, създава се трудовата повинност - изграждат се пътища, жп линии. България се възражда, обновява се, но това не се харесва на свалената от власт българска буржоазия. С помощта на царя се извършва военнофашиският преврат на 9 юни 1923 г. Този начин на узурпиране на държавната власт предизвиква силно недоволство сред народа. В резултат избухва спонтанно юнското антифашиско въстание през 1923 г. Важно место в този исторически момент заема населението на Харманлийска околия! Избира се ръководен (акционен) щаб, в който влизат двама земеделци - Д. Петков и П. Въчев, и двама комунисти - Д. Терпешев и Ст. Щерев. Сформират се два отряда. Единият, съставен от селата Белица, Любимец, Лозен, Малко градище, тръгва към околийския център - Харманли. Прекъсват съобщенията София-Цариград. Отрядът достига до Бисерската Гергана, където е посрещнат от войската на Харманлийския полк и разпръснат.
Вторият отряд е съставен от въстаници от селата Иваново, Болярски извор, Славяново, Смирненци, Елена и Лешниково. Активни водачи са Лозан Желев, Митю Георгиев, Лозю Щехов и Недю Георгиев. Отрядът стига до Кюмурлука, но също е посрещнат от войнишки кордон и разпръснат. Въстанието, което искаше да защити демократично избраното правителство на БЗНС, беше потушено. Александър Стамболийски е убит по най-садистки начин. Режат части от тялото и му ги пъхат в устата, за да го нахранят със собственото му месо. Дават му да пие от собствената кръв. Палачите дават късове месо от тялото на Стамболийски на брат му Васил Стамболийски, който през цялото време на тези жестокости е свидетел. Васил също е убит от фашистките палачи, с отрязани уши, нос и избодени очи. Избиването, изтезанията и гаврата с хиляди български патриоти, членове на БЗНС и БКП става достояние на цяла Европа. Избит е цветът на нацията, на най-прогресивната интелигенция. Избити са Алеко Константинов известен в целия свят със своя ,,Бай Ганьо", Гео Милев - убит, за това че посмя да напише поемата ,,Септември", Христо Ясенов, Сергей Румянцев, журналистът Йосиф Хербц. Ликвидират се интелектуалците, партийни дейци, адвокати, лекари, свещеници. Убит е Петко Д. Петков - водач и депутат, Димо Хаджидимов - депутат, Тодор Страшимиров - депутат, Петринин, Грънчаров - журналист, лекарите Църволанов и Васил Иванов, Васил Мулетаров, Ламби Кандев, Райко Даскалов - лидер на БЗНС, Ана Маймункова - дъщеря на заточеник в Диар Бекир, Иван Миланов - потомък на Иларион Макариополски, учителят Лаловски и брат му - синове на сподвижник на В. Левски, Коста Янков - син на сестрата на Райна Княгиня, Владимир Заимов и много други.
С тези редове искам да отдадем заслужено място на харманлийската общественост в политическите събития през тъжната за народа 1923 г. и защото Харманли е град, който носи типично земеделско име (от хармани - места за вършитба на жито), и защото има една улица ,,Ал. Стамболийски", на която израснах и прекарах живота си.



Вашето мнение по темите: