НЕПРИЗНАВАНЕТО НА ДРУГИТЕ, СТРЕВЕЖЪТ ЗА ВЕЛИКА ДЪРЖАВА, ТОВА Е ПАГУБНА ПОЛИТИКА
 В миналия брой публикувахме първа част на интервюто. Сега ви предлагаме втората част. То бе взето от Иван Атанасов.
Вашето мнение за обединяването на държавите в Европейски съюз?
Преди да Ви отговоря, ще направя накратко характеристика на съвременната епоха. Аз разглеждам нещата като интеграция и дезинтеграция. Има процеси, които са интеграционни, и на първо място след Втората световна война това е създаването на ООН.
Основната дезинтеграция е създаването на блокове. Създаваното на Съветския блок е интеграция, създадена със сила. Конфликтите на Сталин с Албания и Китай - ето ви дезинтеграция. Една неискрена интеграция и една спонтанна дезинтеграция.
На запад не е така. Има дезинтеграции колкото искате, но интеграцията най-после се налага. Това аз отдавам на държавниците, които управляват Европа и които са преживяли двете големи световни войни. Главните политици след Втората световна война са били свидетели и на Първата. И се явяват идеолози., например Жан Моне. Те започват създаването на наднационални институции. Какво е Европейският парламент? Той не е български, нито френски - той е европейски. Това е процесът на интеграция.
Скоро една колежка издаде книга за кавказките държави. Дойде ми идея за сравнение. Аз не виждам никакво бъдеще на тези малки държави, нацвъкани една до друга - настръхнали една срещу друга и скарани помежду си. Така е и на Балканите. Не виждам никаква перспектива за това. Аз, ако ме питате, просто съжалявам, че се е разпаднала Австроунгария. Ами тя е била като днешния ЕС.
Но тогава националната идея е била много силна и идва един момент, когато каквито и блага да се предложат на народа, той не иска. Каквито и реформи да направиш, той не я иска, желае да я разтури и да си направи собствена държава. Но това е един етап от историята. После идва друг, когато се вижда, че това не е кой знае какво велико благо. И хората си викат: Я нека да се обединим с другите. Вместо през 15-20 години да правим една нова война, по-добре да опитаме една интеграция. Да престанем да се деркаме коя държава докъде се простира.
С една дума в Европа хората са дорасли за наднационалната идея?
Дорасли са! Аз просто съм удивен, че векове наред германци и французи се бият и дойде ред, когато престанаха. Аденауер, Де Гол и други направиха това нещо и вече не се пита чии са Елзас и Лотарингия.
Религията ли е според Вас факторът, който дезинтергрира хората?
Не го мисля. Национализмът е това, което разделя хората и това, че трябва да вземем част от територията на съседите, защото била наша. Аз с удоволствие мога да бъда приятел с грък, турчин, румънец. Почвам да деля хората на лоши и добри, на престъпници и нормални граждани, които спазват законите.
Незнанието е огромен враг на човека. Незнаещият човек много лесно бива манипулиран. За Европа сега главен приоритет остава образованието, знанието, интелектът. Това да докараш от някъде трактор и да го покажеш, вече не важи. Обществото в България не си знае интереса - трябва да се инвестира в образованието, в знанието. Заплатите на учители, преподаватели трябва да са големи.
Защо малките народи на Балканите винаги слагат пред името на държавата - Велика Сърбия, Велика Румъния, Велика Албания?
Това великодържавие е наследено още от Възраждането. Мислело се е, че колкото е по-голяма територията, толкова си по-велик. Ама историческото развитие показа, че не е така. И Русия бе голяма държава, пък нищо не излезе от това. Главното е да си способен, да си си орал нивите, да си умен, да си способен. С това трябва да си велик, а не, че владееш Поморавието, което не е твое и не можеш да го усвоиш. Ето за Косово. Тито през 1944 г. го включи в Сърбия. А там са 75% албанци. Защо тия албанци да не са отишли към Албания? Някога е извършена грешка и те са разпръснати в четири държави - Западна Македония, Косово и Черна гора. Защо му е на него таралеж в гащите. Видяхте след 50 години какво стана. Сега в сръбската Конституция пише: Косово за вечни времена е сръбско. Национализмът е много страшно нещо. Сърбия е страшно националистическа държава и виновна за това нещо е пропагандата и политиката на държавата.
През 1986 г. след смъртта на Тито излезе един меморандум на Сръбската академия на науките. В него пишеше, че националният въпрос е решен във всички други републики, но не и в Сърбия и издигнаха лозунга: Всички сърби в една държава. Милошевич грабна този лозунг и вместо да направи нещо нормално, той загуби всичко и сви Сърбия до Белградския пашалък. Загуби войната в Словения, Хърватия и какво остана? Такава политика не може да бъде печеливша.
Непризнаването на другите, опитатът да се правят манипулации, стремежът да направиш велика държава, това е страхотно пагубна политика. Ние не сме си обработили нивите, а искаме да правим велика държава. Велик си, когато си обработил, засял, когато правиш наука. Какво излезе от Велика Сърбия - прибра се в Белградския пашалък.
Защо България се вдига срещу турците по-късно от другите съседни народи?
Двете въстания в Сърбия са продължавали по 10 години, а в България Априлското продължава 10 дни.
Половината от народа на Сърбия е бил под Австроунгарската империя, а останалата част в Османската. Те имат сръбски вестник още през 1812 г. През този период се формира силно национална идея. В армията на Австроунгария е имало много сърби, които са служели там. Имало е и генерали.
Гърците са имали много добри връзки чрез Средиземноморието с Венеция. И при двете интелигенцията се е създала много по-рано от българската. Идеите на европейското просвещение в българските земи идват чрез Сърбия, Русия и Гърция, и това става по-късно. България закъснява с 50 години от Сърбия и 70 от Гърция, които правят първото си въстание още през 1821г. Когато Ботев идва в България, хората не са подготвени, не знаят за какво става въпрос, не го подкрепят.
Влагането на инвестиции от определени държави в България няма ли да доведе до политическа зависимост?
Тази теория, че икономическата зависимост води до политическа, е опровергана. Това, че България е 100% свързана с енергийните доставки от Русия, не може да прерасне в политическа зависимост. През 1878 г. Сърбия е била 100% зависима от Австроунгарската империя, но след това не става неин съюзник във войната, а воюва срещу нея през 1914 г.
Не са правилни страховете от Русия. Тя е играела положителна роля в историята на България.
Уважаваме ли си малцинствата?
Нашата политика е била винаги дискриминационна спрямо тях. Да знаете да има турчин и циганин генерали? Те са 1/10 от населението, а ние се правим, че не ги забелязваме.
Какво е това Възродителен процес? Ще създадем единна социалистическа нация и как - като преименуваме турците. И какво излезе от това? Те бяха достатъчно кротки. Ако бяха като албанците да въстанат, щеше да ни сполети гражданска война. Или ако бяха размирни, като сърбите в Хърватия? Там е имало 200 хиляди сърби още от ХV век. Идва един ден, когато хървати се обявяват като държава. А сърбите, които живеят там, имат ли държавата?
Подобно е положението в Македония. След разпадането на Югославия те написаха в Конституцията си, че Македония е държава на македонците. А там живеят неколкостотин албанци. Е, къде им е държавата?
Държавата е държава на гражданите, които живеят в нея. Останалото е асимилационна формулировка. Трябва всички да са граждани, а не да се делят на българи, сърби, евреи и други. Какво са турците в България. Кое им е отечеството? Ами България им е отечеството. Турция им е чужбина. Това трябва да се знае!
край
Вашето мнение по темите : |
