ТРЕНЬОРЪТ ИВАН ЕДЖИЕВ ВОДИ ОТБОРА НА ОУ ,,ИВАН ВАЗОВ" КЪМ ТРЕТА РЕПУБЛИКАНСКА ТИТЛА

Стратегът на леката атлитика в Харманли продължава да открива нови и нови млади таланти, може да бие с тях сборен отбор на страната

Георги Николов, Харманли

Никак няма да бъде преувеличено, ако се каже, че в момента 66-годишният пенсиониран учител по физкултура Иван Еджиев е треньор №1 на Харманли. Неговите успехи като наставник на отборите по лека атлетика в ОУ "Ив. Вазов" и в лекоатлетическия клуб на града далеч надхвърлят мащабите му и предизвикват респект у много изявени треньори в този спорт на национално ниво.
През тази спортна година отборът от момичета на ОУ "Ив. Вазов" се класира безапелационно първи на ученическите игри в Сливен с общо сбор от 119 точки, изпреварвайки домакините (втори в класирането) с цели 27 точки. От всички 6 дисциплини, възпитаничките на Еджиев доминираха в 5-те и взеха златните отличия, но имаше спечелени и втори места, включително в щафетното бягане, и така от възможните 14 медала, на сметката на отбора бяха записани 12.
Същевременно състезателите от другия му отбор, този към клуба по лека атлетика, обра лаврите на Държавното индивидуално първенство за юноши и девойки старша възраст. Медали със златно покритие на него грабнаха Ива Димова на 800 м и Росен Карамфилов на гюле и диск, като при него, разбира се, трябва да се изтъкне заслугата и на личния му треньор в лицето на баща му. Ива взе още бронзов медал на 400 м, а Тихомир Нейчев - сребърен на десетобой.
Към богатата спортна реколта на харманлийските лекоатлети от тази година може да се прибави и миналогодишната - също отборна републиканска титла на ученическите игри в София, като тогава точките са 117, а медалите - 11.
С една дума постиженията на водените от Иван Еджиев състезатели могат да затруднят сериозно спортната статистика, но все пак за изминалата година и половина се изчисляват на общите за двата отбора близо 60 медала.
Най-доброто обаче е, че зад сухите цифри стоят изключително добри спортни резултати в отделните дисциплини и това вещае нови победи, смята треньорът. Неговата амбиция сега е да направи догодина отбора на ОУ "Ив. Вазов" трикратен републикански шампион. Съвсем не илюзорна перспектива, като се има предвид спортния хъс и на наставник, и на състезатели, и на ръководството на клуба по лека атлетика.
По спортните писти гледат на харманлиеца Еджиев с удивление. Уж не е вифаджия, а е по- ачигьоз от академичните треньори. От малък град, а непрекъснато намира талантливи деца и ги превръща в републикански шампиони. Вземат му ги от големите отбори в страната, а той продължава да вади нови и нови. И не се отказва, защото как да се откаже, като все се появява някое ново дете с големи заложби и той се чувства задължен да го поеме, да му проправи път в големия спорт и в живота.
Това впрочем е едно от треньорските му предимства, освен набитото му за спортни дарования око. Способността му е да мотивира състезателите, без да ги скъсва от тренировки. Просто да поговори с тях, да им обясни какво могат да спечелят от спорта и в крайна сметка, ако не станат звезди, то поне физическото им развитие, а и духовното, нали здрав дух - в здраво тяло, ще бъде също немалко постижение.
Навивка - така нарича простичко мотивационната си техника треньорът. Тя включва понякога и съобщаване на леко завишени резултати на състезателя по време на тренировки, и хайде пак да видим не може ли повече, и вдигане на ръката му като на победител. Но основното си остава вниманието, с което обгражда децата, показвайки им, че техният успех ще е негов и обратното.
Вярно е, че Иван Еджиев не е завършил ВИФ "Георги Димитров" навремето, а само Полувисшия педагогически институт в Хасково, където физкултурата е само една от многото специалности. Но тъкмо на нея се отдава той в дългогодишната си учителска практика - и като физкултурник най-напред в родното Славяново след завършването на института до 1975 г. И после, когато една година води часовете по физическо възпитание в харманлийското НУ "Хр. Смирненски". И най-вече когато от 1976 г. поема обучението по физкултура и въобще спортната подготовка на учениците в ОУ "Иван Вазов".
Но още нещо трябва да се знае за "другаря" Еджиев от онова време, преди да се разкаже как прави първия си пробив с отбора на харманлийската прогимназия в тогавашния републикански пионерски четирибой и как после години наред неговите възпитаници не слизат от почетните стълбички на големи състезания из цялата страна.
Може да не е вифаджия, но няма спорт, който да не е тренирал. Започва с борба, докато учи в педагогическия. В отбора на "Канев" - Хасково дели тепиха с такива знаменитости като Васил Сидеров, Димо Костов, Иван Динков. Не достига тяхната слава, но заяква за спортните битки. Такива води и като хандбалист с институтския отбор, известно време играе и баскетбол, а във волейбола се впуска вече и с треньорски амбиции.
Казва, че докато даскалува в Славяново създава един волейболен отбор от момичета към училището. Прави го заради сестра си Недялка, родена за този спорт. Но отборът, трениран от Еджиев, стига до зоналното първенство в София, където пада единствено от "Левски-Спартак" и то само заради ония сервиси отгоре, които тогава са новост за големите отбори и неприятна изненада за малките. Не е изненада обаче, че по-късно Недялка Еджиева играе в представителния тим на "Славия" и в националния за девойки.
Затова, когато идва в Харманли някъде през 1976 г., младият физкултурник най-напред иска да се захване като треньор с волейбола, но мястото е заето и той се връща към най-старата си любов - леката атлетика. Спомня си как още като ученик в харманлийската гимназия е изкарвал маса народ на кросове до хълма "Трифончето". А като учител в Славяново всяка сутрин е увличал с бягането си по емачите поне шейсет души, учители, ученици и селяни. Така започва да увлича и учениците от ОУ "Ив. Вазов".
Паралелката, на която Еджиев става класен ръководител, започва да се нарича спортна и става гръбнака на лекоатлетическия отбор на училището. С него прави първия пробив на национална писта през 1986 г. Тогава на зоналното в Бургас в пионерския четирибой харманлийките от "Вазов" се класират отборно на второто място. Но едно от момичетата отива и на финалите в София и там печели първия медал за училището - сребърен. На следващата година отборът в същия състав е трети, но вече на финалите на четирибоя в Кюстендил.
1988 г. е паметна за харманлийската лека атлетика, защото градът става домакин на републиканското първенство. Извоювал го е и благодарение на успехите на Еджиев. Той и момичетата му успяват да защитят името на харманлийската лекоатлетическа школа, като и в младшата, и в старшата възраст се класират втори. Пред тях са само отборите на Пловдив. Сега Иван Еджиев смята, че неговите девойки са били страшно добре подготвени тогава, и ако не са били ощетени от съдиите, като нищо щели да грабнат републиканската титла.
Но това е минало, важно е, че сега съдиите, на което и да е национално състезание, не биха и помислили да препъват нито треньора, нито състезателките му. Резултатите им са толкова категорични, че няма как да се подправят.
Може би това дава основание на иначе пословично скромния треньор да каже, че с днешните си възпитанички може да бие дори един сборен отбор от най-подбрани състезателки, от спортни училища и именити лекоатлетически школи, ако ще да са. Та нали негови кадри шестват в големи отбори - Габриела Петрова в "Локо" - Пловдив например, Венелина Кючукова и тя в Пловдив, но в спортното училище. Тази година ще участва на световното първенство по лека атлетика Елина Марашлиева, която се състезава от Хасково. Но при него все още са Ива Димова, Ивона Сураджиева, Галина Николова, Саша Сашева, Христена Димитрова, Доли Михова - все бъдещи шампионки или поне достойни личности.
Докато Иван Еджиев все така с точно око и вярно чувство продължава да открива млади таланти за леката атлетика, докато жъне с тях успехи по националните терени, все така безкористно ще му помагат и неговите колеги от училището, особено Слави Варналиев. Ще го подкрепя и общината, и клубното ръководство в лицето на Никола Зайчев, и цялата спортна общественост на града. Защото състезателите са разбрали, че техните успехи и на треньора им, са всъщност успехи и на Харманли.

Вашето мнение по темата: