Горещи новини   │  Харманли  │  Тополовград    │  Симеоновград    │  Маджарово    






Интеренет издание година V, 28 юни - 5 юли 2007г

ОЩЕ ОТ ИНТЕРВЮТО:

През 1979 година заминала на работа в Либия с група медици. Преди това завършила курс по арабски език с отличие и това помогнало да бъде назначена в болница в столицата Триполи. Там с тежка бременност лежала известно време Суфия, най-младата съпруга на Кадафи. Впечатлена от професионализма, добротата и лъчезарната усмивка на тополовградчанката, тя се сближила много с нея и когато след изписването се наложело да си вземе медицинска сестра у дома, избрала нея. А сам Кадафи много настоявал медицинското лице в дома му да бъде тъкмо българка.
После останала като възпитателка на децата им. Трудно й било в началото.




ДРУГИ СТРАНИЦИ :


newsletter subscription

Седмицата
Общество
Култура
Интервю
Форум



ТОПОЛОВГРАДЧАНКА ОТГЛЕЖДАЛА ДЕЦАТА НА ЛИБИЙСКИЯ ЛИДЕР МУАМАР КАДАФИ

Пет години изкарала в дома му, всички от семейството я наричали мама

Мария със семейството на КадафиПрез миналата седмица в регионалното издание на ,,24 часа” излезе очерка на Тонка Славова, от Тополовград за Мария Зайкова, която отглеждала децата на либийския лидер. Поради актуалността на материала го предлагаме на нашите читатели.
"Кадафи е между чука и наковалнята, затова се държи така", твърди тополовградчанката Мария Зайкова, когато стане дума за осъдените в Либия български медици. Дали е права възрастната жена? Нейното мнение все пак не е случайно - тъкмо тя е българката, отгледала петте деца на либийския вожд.
Всяка сутрин Мария бърза да включи телевизора, за да види дали още медицинските сестри са зад решетките. И вече 8 години все едно и също нещо я вълнува: " Защо този хубав човек, който й е като син, не освободи българките?".
"Пет години изкарах в дома му, децата му изгледах. Наричаха ме мама Мария, защото им бях", раз-казва днес бившата акушерка. "И той така ми викаше. Като кажеше "мама Мария", устата му се лепеше от сладост".
Възрастната жена се вглежда в златния пръстен на ръката си. Сочи го: "Виждаш ли го, от майката на Кадафи ми е. Донесла го от поклонение в Мека". Може да е случайно, но и да иска, сега Мария не може да свали пръстена - така се е впил в пръста й. "Всяка сутрин, всяка вечер този пръстен ми напомня за Либия и за това, което сега става там. Като видя сестрите зад решетките, сърцето ми се къса. Понякога вдигам мъжа си от сън в два-три часа през нощта да пуснем телевизора. Искам да видя как ги освобождават. Ще стане, да знаете!".
Заговори ли за Либия, очите на баба Мария светват. Хубавите спомени, които пази от изживените в тази страна години, я топлят и сега. Тя често разгръща албума и се вглежда в децата на либийския държавен глава, които обича като свои.
"И Муамар Кадафи ми е много мил, като син ми е. Много е добър, лошо не съм видяла", изповядва жената.
Сега баба Мария е на 78 години. Боледува и гледа света само от балкона на къщата си в Тополовград, не излиза навън.
Високопоставените наследници били палави и капризни. С обич и милост ги спечелила. Единствената дъщеря Айша по това време била на две годинки, а Мотасим Билял, най-малкият от момчетата, когото наричали Анибал, бил болен от астма. За него майка му казвала, че е предаден на Аллаха, май го били отписали. "Като го отвих за първи път, то изхълца и отвори очички", разказва Зайкова. "Жал ми стана за детето и се зарекох да го излекувам".
Щом се върнала в България в отпуск, потърсила местния педиатър д-р Христо Хлебаров и се консултирала с него. Лекарят я посъветвал да дава на момчето сандостен калций. Започнала лечението на своя глава. Да, но Анибал казал на баща си. "Аз, рекло детето, като порасна, ще стана президент и ще те изместя". Кадафи, който забелязвал положителна промяна в сина си, се развеселил и попитал който е научил на тези думи. "Мама Мария, която ми дава големите хапчета". Българката замръзнала. Либийският вожд обаче се усмихнал и заръчал лечението да продължи. "От смъртта го върнах", не без гордост си спомня бившата възпитателка, "сега е едър и хубав мъж".
Спомените я връщат и към малката Айша, която веднъж паднала в басейна и българката скочила без колебание, за да я извади. Видният баща тогава се зарекъл да дава курбан девет години, а Мария възнаградил със златен медальон.
С 12-годишния тогава днешен президент на така важната за България фондация "Кадафи" Сейф ал Ислам пък нямала проблеми. Той бил кротък и самостоятелен. А палавия Сади, който най-трудно се приобщил към нея, спечелила, като често поемала вината за неговите бели. Това не оставало незабелязано от прозорливия баща, но той виждал резултатите и имал пълно доверие на "мама Мария".
"Много го обичам", за кой ли път повтаря възрастната жена по адрес на Муамар Кадафи, "и ми е мъчно, че така се случи. Не съм го виждала много години. Разкъсвам се обаче от едно нещо, което няма да скрия от вас", допълва Мария Зайкова.
И доверява тайната: "Прибрах се в България, защото Ванга така ми заръча. Отидох при пророчица-та по настояване на най-младата жена на Кадафи, за да питам за нейни проблеми. "Слушай, тези хора са мюсюлмани, ти си християнка, час по-скоро да се прибираш в България, чуваш ли?", тъй ми рече леля Ванга".
Тогава Мария Зайкова се учудила на думите на пророчицата. "Защо така ми каза, тя си знае. Вътрешен човек бях за либийците, ама... Тогава я послушах и си дойдох, но днес си мисля, че още тогава Ванга е видяла това, което се случва сега с нашите медицински сестри" смята Мария. "Кадафи е горд човек. Той е много богат. Богата е и страната му. Много държи на народа си и сега е поставен между чука и наковалнята", пак повтаря тя.
Преди време при нея дошла майката на една от осъдените българки. И на нея казала, че либийският президент е добър и вярващ човек и че ще пуснат нашите. "Какво да кажа на една майка, пък и какво мога да направя - много години минаха от тогава, не мога да се меся", просълзява се възрастната жена.
"Много ме боли за тези наши сестри, но нещо отвътре ми казва, че ще ги оправдаят, ще си дойдат. Убедена съм", категорична е Мария Зайкова, която вероятно е българката, която най-добре и отблизо познава либийския вожд.

Вашето мнение по темите :




Copyright. (c) Atanassov. 2006. All rights reserved.