НИКОЛИНА ГЕОРГИЕВА - ЖЕНАТА ЗАД ЩАНДА С ВЕСТНИЦИ, ПРОДАВА В ДОБАВКА С УСМИВКА

Георги Николов, Харманли

Едни като Иван Атанасов правят вестници, други като мен ги пълнят с дописки и всякакви писания, трети като Николина Генева ги продават. Както се казва, всички - кой по-малко, кой повече - си изкарваме хляба от вестникарство. И всички освен един от друг, зависим най-вече от негово величество читателя.
Това г-жа Генева го знае много добре, при нея читателят идва като клиент и навърта оборота от продажби, процент от които формира и възнаграждението на вестикопродавачката. Не е много - 8 % от дневен оборот в размер на 70 - 80 лв., това за нея на месец прави към 150 - 160 лв. - по-малко и от една минимална работна заплата. Но като се прибавят към пенсията й от 106 лв., се получава един що-годе сносен месечен доход за човек от третата възраст в България, смята Генева.
Смята още, че мястото в началото на пазара, където се намира вестникарската й будка, не е много подходящо. Тука съм все едно "на 7-ма глуха", приходящи клиенти не мога да хвана, затова разчитам на редовните, казва вестникарката. А нейните редовни клиенти са все от сой, личи си, докато ги изброява. Ето на - от нея вестници си купува бизнесменът Надко Гогов, културтрегерът Генчо Дончев, търговците Валя и Трендафил Христови, други господа. Но неин човек е и бившият първи секретар на ГК на БКП, другарят Георги Димов. От будката с вестник под мишница си тръгват и редови пенсионери, дето запазват при нея "Трета възраст". Отбиват се и чифчии за своя "Български фермер". След раздумка с Николина женския си вестник взимат примерни домакини. За всички тях в добавка тя предлага и една открита усмивка, добра дума; затова също купуват пресата си от нея.
За Николина Генева любезността не е само професионално задължение. Жената просто си е такава - общителна и сърдечна. И много добре знае, че застане ли зад щанда на будката, трябва да забрави за грижите си в къщи и да насочи цялото си внимание към клиента.
А нейните грижи за семейството й никак не са малки. Съпругът й Васил преди седем-осем години е ослепял от захарна болест. Малкият син Иван - и той диабетик, пред време катастрофира с колата в Доситеево, оттогава раната на дясната му ръка не ще да зарасне. Мисли за него, за Васил - как ли се оправя в къщи без нея. Добре че жената на големия й син Антон припечелва нещо в Италия. Как да не е загрижена за близките си, мисли постоянно за тях, но никога не го показва, докато е на работа. Такива съдби като нейната, описани колкото щеш във вестниците, а и самите клиенти да не са без проблеми, та да ги товари и тя.
Оправя се, както винаги се е оправяла - с много работа и стискане на зъби. Така впрочем е навлязла и в професията на вестникопродавец. Захванала се е с нея, докато е била безработна през 1994 г. Тогава вестници е продавала снаха й Мария, тази, която сега е в Италия. Та тя я насочва към димитровградската разпространителска фирма "Вестпрес" и ето я Николина - важна брънка от вестникарския бизнес. Но тогава още го няма това, макар и тясно, направо клаустрофобично, павилионче. Има една сгъваема дървена маса на открито, студ и дъжд през зимата, пек през лятото. И вестници, вестници… Продадени и непродадени. Непродадените, заедно с масата, се мъкнат всяка вечер с една чанта до в къщи, трупат се там, докато не се отчетат пред фирмата веднъж в седмицата. Изобщо допотопна работа, но трябва да се оцелява. После положението малко се подобрява - дървената маса е заменена от една метална сергия с навес и хранилище за стоката, но за Николина пак остават студът и жегата, бачкането на открито. Но и при тия екстремални условия тя е все така любезна и сърдечна, както сега с усмивка и добра дума подава търсения вестник от отрупания щанд на будката.
Не винаги Николина Генева е била така на тясно. Имало е време, когато е изкарвала добри пари. Като тъкачка в текстилната фабрика "Маргарит Гогов” например. Макар да е сновяла между становете в стария цех, не в новия, където за героините на социалистическия труд се е давало мило и драго да достигнат трудовото геройство, тя също е била тачена работничка в тъкачницата. Нямало е празник, на който да не е била награждавана. Затова, когато си докарва някакво заболяване на раменната става и решава да напусне, за да си почине малко, тогавашният директор на фабриката Тодор Петров дълго не я освобождава. А когато най-сетне кандисва, я отмята по чл. 29 на КТ, та знатната тъкачка трудно да може да си намери друга работа.
Все пак си намира. След "Маргарит Гогов" става началник склад на хранителни стоки в "Търговия на едро". Седем години е и касиер в предприятието. И на едната, и на другата длъжност е образцов служител и печели уважение на колеги, и на клиенти. Много от клиентите й в търговията тогава са запазили симпатиите си към нея и са й останали верни и сега, когато вместо хранителни продукти им продава интелектуални, така да се каже, духовна храна, каквито така или иначе са мразените и обичани, но насъщни като хляба вестници.
Павилиончето на Николина Генева може да се нарече и своеобразна социологическа агенция за изследване на рейтинга на различните издания.
От продажбите се разбира, че най-търсените, поне при нея, вестници на днешния ден са "Труд" и "Стандарт", "24 часа" вървял по-слабо. От регионалните се купували по няколко бройки най-вече от заинтересувани фирмаджии заради обявите за търгове и прочие. Продажбите пък на двата местни вестника били кажи-речи на кантар, по около 50 бройки от единия и другия - плюс-минус през различните седмици.
Иначе Николина продава по списък близо 100 издания - освен вестниците и списания, DWD-дискове, детски книжки, други книжки, брошурки разни - въобще книжнина. Горещата преса е изложена на щанда, разбира се, а долу при нозете й в кашонче се таят ония запазени "Фермер"-и, вестници за жената, за градината, за здравето, за какво ли не…
В клаустрофобичната будка Николина прекарва по 12 часа на ден, от шест сутринта до шест вечерта. Продава новини - проверени и жълти. Продава корици със силиконови бюстове, с усмихнати заучено знаменитости. Продава сензации от челните заглавия и редове за обикновени човешки съдби от по-задните страници. Продава всичко, за което може да се напише. А днес, усмихната повече от друг път, ще продаде един вестник, в който е писано и за нея.



Вашето мнение по темата: