ХАРМАНЛИЕЦЪТ Д. МАРАШЛИЕВ, СРАВНЯВАН С КРОЙФ, ВКАРВА НА СЕП МАЙЕР И ДИНО ДЗОФ

Звездата на брилянтния нападател на ЦСКА и национал изгрява най-напред в "Левски" - Харманли, стига до армейския клуб през пловдивските "Марица" и "Спартак", съпътства и успешната му треньорска кариера

Георги Николов, Харманли

"От родените през 1947 г. има двама големи футболисти в света - единият е холандецът Йохан Кройф, другият - харманлиецът Димитър Марашлиев." Това го казва Вълко Недялков - Бълата. Казва още, че като Кройф и Марашлията е комплексен играч - с рязък, убийствен за противниковата защита демараж, неудържим дрибъл и точен поглед върху играта във всеки неин момент. "Не е имало случай Димитър Марашлиев да пробие по фланга и да не се стигне до гол", продължава съотборникът на големия футболист от периода на "Левски" - Харманли в началото на 60-те години.
Не е известно дали Кройф споделя мнението на Бълата, но прекрасно се знае, че холандецът най-малкото е чувал за играта на Марашлиев като нападател на ЦСКА. Армейският клуб и почти непобедимият тогава "Аякс" са противници в турнира за КЕШ през сезон 1972-73 г. В първата среща лалетата надделяват над армейците с 1:0, но на 7 ноември 1973 г. червените им го връщат, биейки като домакини "Аякс" с 2:0 и с по-добър резултат от двете срещи продължават напред в турнира. Мнозина навярно си спомнят еуфорията, заляла тогава не само стадион "В. Левски", но и цялата страна. Спомня си я и Димитър Марашлиев, но той помни и как е забил с глава първия гол на Стуй през 68 мин., как вече в 116 мин. на продълженията резултатът е затвърдил с второ попадение Стефан Михайлов и как след последния съдийски сигнал Нескеенс е плакал, плакали са и Хаан, Крол и Реп, а нашите са си викали, че ако трябва да се играе още един мач, холандците сигурно ще ги скъсат. "Тогава играх срещу бранители като Хулсхоф и Бланкенбург, но най-трудно ми беше да пробия през Сурбиер, беше железен като десен бег", разказва още за паметния мач харманлиецът. Колкото до Кройф, той в тия два мача не играе, от лятото на 1973-та е заминал за Барса, но при всички случаи е разбрал за българското Ветерлоо на своите - все пак предната 1971-72 г. "Аякс" с него става шампион на КЕШ.
А победата срещу "Аякс", с Кройф или без Кройф, изправя по-нататък в турнира Митко Марашлиев срещу Сеп Майер, легендарния вратар на "Байерн" - Мюнхен и на бундестима от онова време. След като германците повеждат в резултата на срещата в Мюнхен, Марашлиев вкарва във вратата на Сеп изравнителния гол, който за жалост си остава единствен за нашите в този мач и "Байерн" печели с 3:1. Но не само Майер е вадил топка от мрежата след голов удар на Марашлията, правил го е и самият Дино Дзоф като вратар на "Ювентус". Това става в друг знаменит мач на ЦСКА в евротурнирите, когато армейците бият "Старата госпожа" с 2:0 в София. И не един, а два гола отбелязва харманлиецът още при първото си участие с отбора на армейците в турнира на КЕШ, това е в мача срещу полския "Гурник" - Забже. Марашлиев тогава играе в ЦСКА като войник от спортната армейска школа, но това не му пречи на два пъти да се разпише срещу поляците за крайния резултат - 4:0.
С червената фланелка Димитър Марашлиев бележи голове в продължение на 6 турнирни участия за КЕШ. С общо 10 точни попадения той става най-добрият български голмайстор в евротурнирите за всички времена, както сочи и спортната статистика.
В ЦСКА състезателят с харманлийска футболна закваска играе през един от най-славните периоди на клуба - когато 6 пъти печели шампионската титла на страната и още толкова пъти вдига триумфално купата на България. Когато детронира в евротурнирите някои от европейските грандове. Когато в отбора заедно с него трибуните изправят на крака такива футболни легенди като Иван Колев, Димитър Пенев, Якимов, Гаганелов, Зафиров, Стоян Йорданов, Паро Никодимов, който освен съотборник е и кум на харманлиеца. Сред тоя звезден състав, ръководен тогава за известно време от треньор № 3 на България Стоян Орманджиев, а и от треньор като Манол Манолов, дясното крило Димитър Марашлиев внася своя ценен дял за победи, медали, купи. Със 74-те си гола по време на 11-те си години в ЦСКА той заслужава многократно своето място в алеята на славата на тоя футболен клуб и въобще във футболната история на България.
Да не забравяме, че като армеец Марашлията е привлечен през 1969 г. в националния футболен отбор, когато наставник му е Стефан Божков. Играе с фланелката на България 19 мача, 3 от които на световното в Мексико през 1970 г. Сега за българското участие на този далечен Мундиал харманлиецът си спомня първия мач с Перу - повеждането на наште с 2:0, после попарващия краен резултат - 3:2 за перуанците. Но така е станало и заради Белмекенския подготвителен лагер на родните национали, изиграл им зловеща шега с аклиматизацията в Мексико. "Беше ад, в Мексико бях отслабнал с 5 кг, а трябваше след оня злощастен мач с Перу да играя срещу Берти Фокс в третата ни среща с тима на ГФР от предварителната група. Е, паднахме - 3:1 от германците, което за физическото ни състояние бе напълно закономерно. После, както е известно, участието ни на това световно първенство, бе определено като провал и националният тим бе поразпуснат, но вина имаха и футболните ръководители", казва Димитър Марашлиев.
Но за провала в Мексико лично той се реваншира по своебразен начин, подготвяйки по-късно като треньор на детския и юношески отбор на ЦСКА станалите по-късно четвърти на световното в САЩ - Любо Пенев и Емо Костадинов, екзекутора на петлите. Те, както и Петър Витанов, още и Деянов, са негови кадри, носят неговия дух на победител и преди да шашнат великите футболни сили в Щатите, под наставничеството на Марашлиев като юноши печелят няколко републикански титли на първенствата у нас.
Треньорската кариера на Марашлиев е не по-малко успешна от състезателната му. В продължение на 4 години той е треньор в Кувейт, където заминава през 1984 г. заедно с Пената. Тренира самостоятелно обаче кувейския тим "Ярмук", за младежи до 19 години, и ги прави шампиони на емирството. След този треньорски гурбет в продължение на 10 години е директор на детско-юношеската школа на ЦСКА. И междувременно два пъти извежда до шампионската титла военния отбор на ЦСКА в тогавашното армейско футболно първенство.
Но на каквито и футболни върхове да се е изкачвал Марашлиев никога не е забравял харманлийския си старт в най-великата игра. Така както с уважение изброява съотборниците си от ЦСКА и от националната гарнитура, тъй изрежда и тези, с които е ритал топка в махалата около кръчмата "Солун-Серес" в Харманли. Сред момчетиите, запалени неистово по футбола, тогава е не само хвалещият го сега Бъла, но още и Евтим Николов, Тяньо Узунов, Добри Добчев, който по-късно заиграва за "Дунав" - Русе. Топка рита цялата махала. Футболист е и братът на Димитър Марашлиев, Георги Христов - Ринго, играл по-късно като нападател и за отбора на Димитровград.
Впрочем фамилията Марашлиеви е комай най-спортната в Харманли. Сестрата Елена е лекоатлетка, окръжен първенец по висок скок тогава. Съпругата на брат му Руска е скачачка пък на дълъг скок, нареждала се на републикански първенства непосредствено след Диана Йоргова. Дъщерите на Руска и Георги Марашлиеви - Мария и Таня също са лекоатлетки, внучката им Елина и тя. Катя Колева, преди да се омъжи за Димитър и да стане и тя Марашлиева, е изявена волейболистка, републиканска шампионка през 1966 г. при девойки старша възраст с легендарния харманлийски отбор на Димитър Янчев. Синът на Марашлията Христо също играе футбол, а внучката му Катя в момента е волейболистка в отбора девойки на ЦСКА, чийто треньор е не някой друг, а баба й Катя Марашлиева.
Изобщо трудно е да се проследят всичките разклонения на големия спортен род.
Но от всички Марашлиеви най-запомнящо се име в спорта оставя все пак Димитър. Футболната страст го отвежда от махалата в детските и юношески отбори на Харманли, по-късно и в мъжкия. "При мъжете започнах като ученик в 8-и клас. Взех фланелката на Тянко Марков, който след приключване на активната си състезателна дейност се изяви като добър треньор. Отборът ни тогава се наричаше "Левски" - Харманли, та в ЦСКА по-късно влязох един вид като левскар. В харманлийския "Левски" тогава играехме по системата "WM" - трима защитници, двама полузащитници, други двама нападателни халфове, две крила - ляво и дясно, и един център нападател. Мястото ми в тая система беше на офанзивен халф, после играх и като крило. Отборът ни тогава беше много добър. Играехме в югоизточната зона, зона "Тракия", а зоните тогава бяха всичко четири и с много силни игри. През цялото време, докато играх, се борехме за първото място, я с "Мадан", я с "Рудозем", я с "Маджарово", разказва Марашлиев.
"Левски" - Харманли не влиза тогава в Б-група, но Димитър изкласява нагоре. И, както е известно, ако Христо Стоичков идва в Харманли от "Марица" - Пловдив, то Марашлиев от Харманли заминава за "Марица" - Пловдив. Тогава тимът е в същата зона "Тракия", но само на следващата година, когато в него е заиграл харманлиецът, влиза в Б-групата. В майсторската А- група Марашлиев вече играе със "Спартак" - Пловдив. Спомня си ясно първия мач с новия си отбор. "Играхме срещу "Левски-Спартак" - София, бихме ги с 1:0 и гола го вкарах аз на легендарния Жоро Найденов. А "Левски-Спартак" тогава беше не какъв да е отбор, Солаков го беше направил много силен."
След 6 мача и 2 гола на Марашлиев за пловдивския "Спартак", го вземат в спортната рота на ЦСКА, която му отворя вратите и за големия футбол. За паметните международни срещи на армейците, за републиканските им титли и купи. И за онова успешно треньорско поприще в клуба, в който името на Марашлиев и досега се споменава с уважение и респект.



Вашето мнение по темите: