ДВА МИЛИОНА КИЛОМЕТРА Е НАВЪРТЯЛ ПЕТКО ДРАГОВ КАТО ПРОФЕСИОНАЛЕН ШОФЬОР
Най-лесно е било по бай Тошово време, при частния бизнес шофьорът има много повече отговорности
 Интервюто взе Татяна Михайлова, Харманли
Петко, от кога си в шофьорлъка?
Започнах през 1965 г. като шофьор в ДАП - Кърджали с "Икарус", 36-местен, с ръчно затваряне на вратата. После ме прехвърлиха на "Чавдар"-ка, с 42 места. През 69-та година започнах работа към ДАП-Харманли. Тука пак карах от същия модел две "Чавдар"-ки по 7 години, или общо 14 години. По-късно, през 1985 г., ми дадоха нов модел автобус - "Сетра", с въздушни възглавници, пак с ръчни скорости. Тя беше 50-местна и затова вземах извънградските курсова. По времето на бай Тодоровото управление този модел беше най-модерния и съм обиколил с нея цяла България. Возех все екскурзианти.
По какви маршрути пътуваше?
Най-предпочитани бяха тогава соцзабележителностите - "Панорамата" в Плевен, гр. Правец, Националния дворец на културата - в София.
След 89-та година какво се случи с ДАП-а?
Демокрацията и новите пазарни отношения се отразиха зле на икономиката на ДАП-а. Не можехме дори да си получим заплатите.
Как започна частния бизнес?
През 1992 година купих един автобус и започнах с екскурзии. Първите два курса бяха до Истанбул. Извозвах екскурзианти на пловдивска фирма, а след това започнах и с местни групи. Интересът към Турция по това време беше огромен и автобусът денонощно пътуваше по този маршрут. В един момент обаче потокът спря. Няколко месеца стоях без работа. После започнах да возя работниците на ТЕЦ "Марица Изток" - Хасково. И така за 7 години на 700 хил. км нито един ден не съм спирал автобуса. Работих без да имам резервна кола, а това е много трудна работа - с един автобус да поддържаш линия.
Кога се увеличи броят на колите ти?
Седем години след първата кола купих и втора и така вече работата ми се облекчи. Вече не се притеснявах от аварии и закъсване на автобуса. След още 2 години купих трета... Сега вече имам 8.
Каква марка са колите?
Предпочитам "Сетра". Имах “Мерцедес”-и, но те не са за нашите пътища. Преди време направих подмяна на целия автобусен парк. Продадох всички мерцедеси и купих само "Сетри", те са по-добри.
Питал ли си се колко километра си навъртял през живота си?
Много често. Правил съм и сметка. Един професионален шофьор изминава по 40-50 хил. км на година. Значи за тези 40 години съм навъртял 1 800 000 и 2 000 000 км.
Кога ти беше по-лесно в работата - през социализма или сега - през демокрацията?
Без да се замислям ще ти отговоря - при социализма, тогава нямахме отговорности. Имаше си кой да бере грижа за резервни части, за ремонта или нещо друго. Сега обаче заплащането на шофьорския труд е много по-добро, но е и много по-трудно в частния бизнес. Може цяла нощ да си ремонтирал колата, но на сутринта в 5 часа си на линия.
Като човек, прекарал по-голямата част от живота си на колела по пътищата, ми прави впечатление, че макар да се събират доста данъци, през последните 17 години пътищата са много изоставени. Едва преди две години държавата предприе мерки за подобряване на пътната мрежа.
За движението по пътищата и отношенията между шофьорите какво ще кажеш?
Едно време имахме уважение към катаджиите. А с колегите по пътя много си помагахме. Сега младите много безотговорно карат, по пътищата, не си отстъпват. Карат технически неизправни автомобили. Свидетел съм на случаи, в които шофьорът се опитва да спре на стопа, натиска спирачката, но колата не може да спре, защото аз виждам, че само предното дясно колело държи.
За толерантност между шофьорите на пътя може ли да се говори?
Категорично не. Сега младите не признават ничие предимство, искат само да пътуват с 200 км в час.
От промените на демокрацията не харесвам и това, че масово се пие и се шофира. За мене това е най-голямото престъпление - да пиеш и да караш 50 пътника или колкото и да са. За мене няма оправдание за такава постъпка.
Възмущава ме още и това, че 80% от колите пътуват технически неизправни. Затова има толкова жестоки катастрофи и толкова много млади хора загиват.
Вашето мнение по темите : |
