МАРИЯ АТАНАСОВА: "БИЗНЕСЪТ Е КАТО НАРКОТИК, ЧОВЕК СЕ ПРИСТРАСТЯВА"

Признава амбициозната тополовградска бизнес дама, зодия ,,Стрелец

Докато разговаряме с нея в офиса, трите телефона непрекъснато звънят. Постоянно влизат хора, които имат някакъв проблем или задача за разрешаване. С усмивка и пожелание за приятен ден Мария се стреми да не върне никого, да не остане несвършена работа.

Интервюто взе Иван Атанасов

Госпожо Атанасова, от кога сте в бизнеса?
В бизнеса съм от 1997 година - най-напред имах едно малко магазинче в гараж, а в същото време бях учителка и директор на детска градина в с. Орешник. Същата година сегашните съдружници в мелницата решиха да направим фирма "Симит" и избраха аз да стана управител. Дотогава вече имах 20 години трудов стаж като учителка, но взех решението и напусках работата. Беше ми много трудно в началото. От една професия преминах на друга. Беше просто като един друг свят.
Отначало фирмата закупи една стара сграда, съборихме я и започнахме ново строителство. Проектирахме сградата и започнахме отначалото. Това беше 1997 година. Фирмата, която тогава създадохме и в момента управлявам, беше със смесени функции - фурна, цех за закуски, ресторант, барче.

Къде реализирате продукцията от нея?
В цялата селищна система на Тополовград и в селата към Гълъбово. Работим съвместно с тяхната ПК "Изгрев", с фирма "Коеви", чиито хляб аз дистрибутирам. Изобщо мъча се, използвам всякакви варианти, за да оцелявам. Имам 5 собствени микробуса, които използвам като продавам и хляба на друга фирма.

Как съчетавате бизнеса и семейството? Съпругът Ви помага ли?
Имам две дъщери, които вече не са тук. Те завършиха гимназията в Тополовград. След това едната се дипломира в УНСС, специалност "Финанси" и сега работи в ІV градска болница в София. Тя беше тук една година, но нашият град нищо не можа да й предложи и отиде в столицата. Другата дъщеря е втора година, пак в УНСС - маркетинг. Сега ми е малко по-лесно, защото нямам ангажименти към тях и мога да отделям повече време за работата. Съпругът ми е управител във фирма "Златно зърно" ООД.

Как прекарвате свободното си време?
В малкото време, което ми остава, чета книги, гледам телевизия и отделям внимание на дъщерите си.

Има и други интересни неща в бизнеса Ви, разкажете ни.
Освен тази фирма, която създадохме, ние с моя мъж искахме в нашия град да създадем и друга, съвместно с нашите съдружници. Но по стечения на обстоятелствата тук не можахме да намерим подходящо място. Затова я направихме в Казанлък заедно с мой племенник, който беше 7 години в Америка. Той беше решил да се връща в България и искаше да инвестира парите си. Направихме съвместно ООД "Казанлък хляб" и на една гола поляна започнахме строителството. Построихме цеха и вече в продължение на година фирмата работи добре. Това, което толкова години исках да направя тук, го направих в Казанлък. Това беше моята мечта, която осъществих обаче другаде.

Значи произвеждате хляб на две места?
Да, така е, но там е линия, производството е модернизирано, с машини. А тук произвеждам ръчен хляб.

Подготвени ли сте за изискванията на ЕС?
Виждате колко пари сме инвестирали тук. Това означава, че можем да изпълним изискванията. По-малките фирми трябва да дадат път на тези, които са вложили средства, направили са си производствата горе-долу в някакви рамки. Те по-добре ще изпълнят европейските изисквания.

Докато разговаряме с Мария от София идва факс, с който я уведомяват, че не са се класирали за финансиране по проект по ФАР. Тя е малко разочарована, но не и обезсърчена. По този повод казва:
Два месеца труд и немалко средства ми струваше кандидатстването с проект по тази програма, която е за повишаване на конкурентноспособността на малките и средните фирми. В крайна сметка го спечелиха големи и известни фирми от по-големите градове.

Нека да говорим за бизнеса в общината. Имате ли подкрепа от управляващите?
Не ми се говори, не искам да създавам настроения. Когато трябваше, не ми помагаха. Сега вече…

Кажете някаква конкретна препоръка към кмета.
Всички фирми да са поставени на равни начала и да работи с всички. И да се намери форма за по-чести контакти с хората на бизнеса. Защото всеки, който е направил някаква инвестиция в града, тя ще остане тука, дори и да се продаде, пак ще бъде тука, няма къде да отиде. Между нас казано не се ценят хората, които са направили нещо за града. Мисля, че ако общината работеше с хората на бизнеса, щеше да е добре. Междуличностните отношения не трябва да се гледат. И аз искам, сега като представител на ГЕРБ, да работя така.

Как виждате Тополовград след 10 години?
Не искам да е много песимистично, пък то ще е. И все пак иска ми се да е така: Малко чисто градче, да се пооправят улиците, малко чужда реч, да се надяваме, че ще дойдат инвеститори, ще се създадат 200-300 работни места, просто имаме нужда от работни места. Тъй като нямат работа, хората бягат и няма връщане назад. И да се стимулират младите хора, тия, които остават тук, защото ще останат само пенсионери.

Докога смятате да се занимавате с бизнес?
Бизнесът е малко като наркотик. Започнахме с мелницата с моя съпруг, направихме тази фирма, после направихме ферма за крави, след това хлебозавода в Казанлък. Ако не ни бяха спрели, щяхме да разкрием още две-три фирми.

Следващият Ви проект какъв ще е?
Нека да е тайна.
 

Вашето мнение по темата :