ХРИСТО АРГИРОВ: ПРОДУКЦИЯТА НИ МИНАВА ПРЕЗ НЯКОЛКО РЪЦЕ, ТОВА НЕ Е ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
Оплаква се фермерът от Симеоновград и е убеден, че за да бъдат конкурентноспособни, трябва да се спазват привилата, макар и те да са много
 Пенка Генчева,
Симеоновград
Г-н Христо Аргиров неотдавна се е преквалифицирал от специалист по студена обработка на металите във фермер.
- Идеята е изцяло моя. Отначало бе само хоби, а после земеделието стана моя съдба, започна разговора стопанинът и продължи: Започнах с около стотина декара в землището на Симеоновград. От тях 35 декара са наследствени ниви, а останалите наех под аренда от мои приятели. Сея предимно есенници - ечемик и пшеница. По нашия край най-добре се развива "Садово 1". Държа посевният материал да бъде сертифициран, закупувам го от лицензиран производител на семена и посадъчен материал.
Първите години средните добиви варираха около 350-400 килограма от декар. Но тази година са по-ниски, от посевите с хлебно зърно прибрах по 240 килограма, а от ечемика едва по 180 килограма от декар. Причината беше в измръзването на културата в някои от блоковете.”
В реализацията фермерът не среща трудности, тъй като местните животновъди изкупуват продукцията му. За да разнообрази културите в своето стопанство, той опитва и с тритикале на 20 декара от сорта "Вихрен". Знае се, че културата е по-малко взискателна, а добивите могат да стигнат и 700 килограма от декар.
За нея земеделският производител споделя: “Тритикалето не е традиционна култура за нашия регион. Явно при нас климатичните условия не са най-подходящите. То вирее по-добре в предпланинските региони. Затова и добивите при мен бяха по-ниски. А разходите за всяко едно производство си вървят - било при обработките, при торенето и при опазването на посевите… Без да хвърлиш азотен тор, например, няма как да получиш що-годе добър добив от зърното. И става така, че на декар отиват по 25 килограма амониева селитра, а внасям и още суперфосфат - по 30 килограма на декар.
Що се отнася до обезпечеността на стопанството ми с техника, разполагам с два малки трактора от по 45 конски сили, собствена сглобка. Събирал съм части оттук-оттам, освен това на едно от земеделските изложения в Пловдив се позагледах във вносните машини и постигнах някакво решение. Съответно разполагам и с прикачен инвентар - култиватори, дискови брани и др.
За жътвата наемам комбайн, като за услугата заплащам по 6-7 лева на декар пожънати площи. От три години съм регистриран земеделски производител. Това си е основно изискване и трябва да се спазва. Реших обаче да заложа на нещо по-сигурно, каквито са трайните насаждения и по-точно лозята. Планувам създаването на 30 декара лозов масив край родния Симеоновград. Спрял съм се на винения сорт "Мавруд". Проектът ми възлиза на 57 000 лева, от които 30% ще бъдат собствени средства. Включих се по един от проектите на ДФ "Земеделие" и ме одобриха. Парите ще отидат предимно за обработките, за труд и част от тях за закупуване на посадъчен материал. По изчисления трябва да засадя около 13 000 облагородени лозички. Естествено с поставянето на началото редно е да помислим и за реализацията. У нас пазарната ниша при виненото грозде не е запълнена. Пък и регионът има две винарни, едната от които е собственост на фирма "Зайчев и син".
Защото досега реалността при търсенето на пазари е твърде различна. Селскостопанската ни продукция преминава през няколко "ръце" докато стегне до потребителя. А това не е никаква пазарна икономика. Не може търговецът да получава два пъти по-висока печалба от самият производител, като се има предвид, че не е влагал и стотинка в производството.
Разбира се дълго е ходенето по инстанции докато се оформят и подадат документите за каквото и да е начинание при нас, земеделските производители. И това е така, тъй като бюрокрацията е голяма. Документите се подават в Националната лозаро-винарска камара. От там получавам удостоверение, че съм регистриран в техния регистър. Климатичната характеристика на самия терен също е важна, попълването на технологичната карта е сериозна и отговорна дейност и се прави от самия стопанин.
Да не забравим, че изискванията са големи, но без тях не може да се предприеме създаването на трайни насаждения. Същевременно трябва да помисля и за специалист агроном-растителнозащитник, който да следи цялостното развитие на културата и при необходимост да реагира своевременно. Ще е необходима и работна ръка при засаждането и пр.
Предвидил съм и да увелича, макар и с малко декари, зърнените култури, по-специално пшеницата. Сортът ще бъде традиционният за нашия край. Но за постигането на добри добиви е необходим правилен сеитбооборот. Това са все технологични изисквания, които фермерът трябва да познава. А освен тях трябва да се съобразяваме и с евроизискванията, макар и да считам, че са трудно приложими у нас…
Вашето мнение по темите : |
