БЪЛГАРИНЪТ ЩЕ ДАВА ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ЩЕ ВЗИМА ОТ ЕС
Ако не изпълняваме както трябва програмите, които сме заложили, твърди икономистът Иван Давидов
 През миналата седмица в Стара Загора Центърът за развитие на медиите (ЦРМ), София, организира семинар на тема ,,Регионалното развитие и ефективната комуникация”. На него пред журналисти от регионални медии бяха представени оперативните програми за развитие на страната през следващите 7 години. Предлагаме ви интервюто с икономиста Иван Давидов, който водеше лекциите. Интервюто взе Иван Атанасов
Темата Европейски фондове беше една от най примамливите покрай влизането ни в ЕС. Седем месеца след реализацията на еврочленството ни каква е картината? Кой на какво има да се учи - бизнес, държавна администрация, местна администрация?
Реалността е, че към момента средствата, които са определени по обща финансова рамка за България, които идват от Европейските структурни фондове и Кохезионния фонд на ЕС, все още не са потекли към страната ни, рогът на изобилието не се е отворил още така както всички сме се надявали. Все още предстои много работа както по одобряването на оперативните програми от страна на Европейската комисия, така и от страна на нашата администрация при подготовката на допълнителните разпоредби - най-общо казано в частта им наръчници за управление на оперативните програми. В тях трябва да бъде обяснено как ще се кандидатства. Трябва да бъдат публикувани всичките форми и реквизити, които се изискват при подготовката на един проект и неговото одобряване.
Все още няма съвсем точна яснота около плащанията по тези фондове. Говори се, че за някои ще има авансово 20%, но за кои конкретно мерки и проекти все още не е ясно. В този смисъл държавната администрация има още какво да свърши, за да могат всички бенефициенти да се запознаят в пълнота с условията и начините на кандидатстване и да започнат да стартират схемите за безвъзмездна помощ. В последните месеци, дни дори, чуваме, че през септември ще стартират грантовите схеми, все още обаче няма голяма яснота по насоките за кандидатстване, апликационните форми по различните операционни форми. В този смисъл има още какво да се чака да свърши държавната администрация, за да можем след това да преценим до каква степен останалите актьори, така да ги нарека, в целия процес какво биха могли да направят.
Разбира се винаги се говори за това, че местната власт трябва да има подготвени проекти, особено когато става дума за инфраструктура, строителство и рехабилитация на публични сгради и всякакви други обекти, които са в отговорността на местната власт. Но всички знаем, че живеем в условия, в които липсва финансова децентрализация и самите общини нямат достатъчно средства, за да подготвят своите проекти. Фактически по-големите инфраструктурни проекти, които се подготвяха по програмата ИСПА, са до голяма степен готови и има готовност да бъдат финансирани от Кохезионния фонд. Стартира процедурата за обявяване на търг за софийско метро, това е един проект за 280 млн. евро, доколкото си спомням, така че вече има старт на големите инфраструктурни проекти. Но проектите, свързани с местно икономическо развитие, които трябва да стигнат и да развият бизнес средата, все още не са готови.
Каква е основната разлика между предприсъединителните фондове и фондовете, които сега ще започнем да усвояваме?
Огромна! Първо в целта на двата вида помощ. Предприсъединителната е точно за присъединяването и тя може да се раздели на два типа. Едната, която беше доста невидима, е институционална - за данъчната администрация в областта на различните политики на ЕС и доближава синхронизирането на българското право в европейското, както и неговото прилагане в страната ни. Това е и единият аспект на предприсъединителната помощ, много важен.
Другият е във връзка с икономическото и социално сближаване в рамките на програма ФАР, което представляваше едно, така да се каже, упражнение за бъдещите структурните фондове. Сега можем да видим много проекти, които тепърва се реализират от изпълнителните агенции, като например проектът за създаване на бизнес зони в Министерството за регионалното развитие, грантовите схеми за създаване на конкурентоспособност и създаване на заетост в Министерството на икономиката и Министерството на труда. Точно подобни дейности са включени вече в оперативните програми, които са основните инструменти, по които ще се управляват средствата, които ще дойдат от Европейския фонд за регионално развитие - Европейски социален фонд. Например програма САПАРТ е по-скоро упражнение към управлението на селската програма, много от нейните мерки фигурират отново в Програма за развитие на селските райони. Докато програма ИСПА е още по-свързана с оперативна програма "Транспорт и околна среда". Програма ФАР например ще продължи да действа до 2009-10 година, тъй като това е периодът за последните проекти, които са подписани от финансовите меморандуми през 2006 година. Предприсъединителните инструменти се управляваха много по-трудно, с много повече стъпки в процеса на вземане на решения. Нещата се решаваха на едногодишни финансови меморандуми, докато сега се взема една обща стратегическа рамка
Колко струва на всеки български гражданин членството ни в ЕС?
Истината е, че всичко зависи от това доколко качествено изпълняваме проектите, които сме заложили в оперативните програми и какъв икономически ефект биха имали те върху развитието на икономиката и качеството на живот на българския гражданин. Ако те създадат достатъчни условия за развитието на икономиката и наистина осигурят този тласък за развитие на страната ни, българският данъкоплатец може и да не усети тази тежест.
От друга страна, ако тези проекти са неефективни, зле изпълнени и след това разходите не се одобрят от Брюксел, защото Европейската комисия прави своите проверки и одити и ако намери много нарушения, ще трябва да се възстановяват много средства. Това почваме да го изпитваме вече с аферата по САПАРТ за 7 млн. евро и с други случаи. Така че трябва да сме много внимателни, защото на фона на вноската, която плащаме и съфинасирането, което националният бюджет отделя, ако трябва и да връщаме пари, ние наистина можем да изпаднем в ситуация, в която даваме огромни количества пари на ЕС, а всъщност нищо не получаваме.
Всичко зависи от това как ние се справяме и как успяваме да осигурим ефективност на проектите. А тя се осигурява само с честно състезание, ясен подбор и съвместна работа между бенефициенти и администрация с цел по-добро управление на тези проекти. Трябва да се знае, че безвъзмездната помощ не е просто един подарък от страна на ЕС към хората, които са получатели, тя е целева помощ за конкретни дейности и както самият бенецифиент трябва да се постарае да изпълни ефективно проекта, данъчната администрация по оперативни програми трябва да положи всячески усилия да подпомогне така бенефициента и този, който е получил помощта, че проектът да е в реалния живот и да подпомага реалната икономика, а не да се създава паралелна реалност между живота на един проект и реалния живот в икономиката. Такива примери можем да дадем доста.
Колко ще струва на българина членството ни в ЕС?
Общо европейците дават 9 милиарда, а България дава 2 милиарда. Европейците са 485 милиона население, а българите 8. Като разделим тази сума на населението, се получава, че европейският данъкоплатец дава на България 19 евро за тези 7 години. Разделяйки сумата от 2 милиарда, отделяна от България, на 8 млн., колкото е населението, се получава цифрата 275. Тоест всеки един от нас ще трябва да осигури по тези оперативни програми по 275 евро.
Нашият стандарт е 1:3 спрямо тези на ЕС. За това, което можеш да си купиш с 975 евро в България в ЕС ще ти трябват 975 евро. Покупателната способност на живеещите в България и в ЕС е различна и затова нашата финансова тежест се увеличава три пъти.
Нашата администрация подготвена ли е да управлява тези ресурси?
Те ще ти кажат, че всичко е наред и готово. Истината е, че да създадеш някакви правила и да създадеш среда, в която лесно да се случва разликата, е от небето до земята. То е като при данъчните. Има всякакви закони и правила за плащане на данъци. Но като отидеш там, ти счупват главата от глупости.
Те са си свършили работата, направили са постановления, правилници и др. Ама те не работят ефективно. Създава се впечатление, че администрацията дарява едни пари, те се дават за конкретни целеви неща, за да се развива икономиката и да се подобрява качеството на живот. Не могат само да дебнат като някакви дерибеи всеки, който е взел пари по проект, а той от своя страна да се чувства престъпник, все едно, че ги е откраднал.
А бизнесът?
Той трябва да осигури някакъв финансов ресурс. И ако той вижда някаква изгода, ще го направи.
Защо за ЕС се говори като за СССР - само добри неща. Лоша дума не сме чули, наистина ли е толкова хубаво, 100% ли е предимство членуването ни там?
То си зависи от самата страна членка. Ние сме се съгласили да участваме. Истината е, че не е имало референдум по този въпрос. Не, че щеше да направи по-различни нещата. Истината е, че ЕС е повече икономически съюз, който създава възможности за развитие. Неговата идея е, че се случва едно преразпределяне на средства, което е достатъчно малък процент от брутния вътрешен продукт на общата производителност на ЕС, така че да се подпомогнат по-слабо развитите, тъй щото те да се доближат до по-силно развитите и да се създаде един общ балансиран европейски пазар. Както например са САЩ. Там някои са по-бедни, други са по-богати, но горе-долу има една уравниловка, така че този пазар да е един и същ. Иначе на едната сергия ще се продават вкусни домати, на другата - калпави. Това прави пазара недобър. Трябва всички сергии да са със хубави домати, които се конкурират на базата на своите качества. Ако има много калпави сергии, пазарът пропада и хората не ходят на него. Това е доста образно обяснение. ЕС не може да помогне или да накара някой да се развива добре и да изпълнява ефективна икономическа или регионална политика, ако този някой няма тази политическа воля.
Вашето мнение по темите : |
