РЕНИ И НЕЙНАТА ХРИСТИЯНИЯ

Михаил Тошев, Харманли

Рени, завършила Учителския институт в Пловдив, учителстваше в града. Сама дойде и изяви желанието си за участие в училищния театър. Активизирана, емоционална, с широка духовност, тя търсеше себе си в сродните с нея. Дебютира с ролята на жената на директора на театъра в комедията- шега "Дон Жуан, 964" от Димитър Янакиев. Настоятелна, увлечена в осъществяване на желанието си
тя задаваше ритъма на сцената, който се носеше на вълни - на приливи и отливи като смеха в залата. Беше Фьокла от "Женитба" на Гогол. Сватовница: хитра, ласкателна, неудържима в намерението си да доведе нещата до край - женитба.
Редяха се роли…, но върхът на сценичната й дейност беше спектакълът "Греховната любов на зографа Захарий" от Павел Спасов, а ролята на Християния - коронният й знак. Християния - извезан образ от нежност, свян и чистота - божествен и земен. Християния - момичето със звънкия смях като планински ручей, с глас на медноковани звънчета, опасли шията на млади кончета, които препускат в път между буйно изкласили жита.
Всичко помръква.
Решението - бащината дума. Покорство и помирение... Вместо Захарий, женихът е брат му. Секва звънкият й смях. Върви като сянка, понесла непоносимия товар на раздяла и съжителство. В един дом - заедно и разделени, цял живот - близки и далечни. С много противоречие в поведението си изграждаше образа на мъченица: вътрешна драма, мъртво вълнение, привидно спокойствие.
Изстрадва сърцето томителна болка: желае и отрича, вика и отхвърля и не иска да се раздели с нея. Болка желана като страдание и радост, като надежда очаквана, като усмивка насън. Пречистена святост като картината на Рубльов - "Светата дева".
Зографът Захарий ще каже: "Хубава, много хубава беше, отче Лаврентие." А аз бих допълнил - красива, много красива беше Християния на Рени Спасова. Миловидна, свенлива и кротка като ангел, слязъл от високо, от сърцето на Перперикон, от светилището на Орфей.
В предсмъртният й час - нейната изповед: "И тогава те обичах Захарий, и тогава, когато ти казах да се махнеш, и тогава когато те пропъдих... Защото, така ми е било разказвано от майка ми и от всички: Прокълнати от Бога били ония жени, които от своя дом бягали и чужди мъже любели."
Камбанен звън. Завесата
бавно пада.
Публиката е вдигната на крака, аплодира.
След представленията я поздравяваха и тези, които не я познаваха до тогава, търсеха запознанство и близост за гордост и самочувствие. На други преспиваше в съня им. А тя беше високо, високо над всички...



Вашето мнение по темата: