ВСЕКИ ВТОРНИК И ЧЕТВЪРТЪК

Михаил Тошев, Харманли

Зима, натрупал сняг, продължава да вали. Мислено крачим с Николай Желязков по улица "Бенковска" и разговаряме. Минаваме край бившия Пионерски дом, Николай се поспира , заглежда се, спомените се завръщат, задържат го. Салонът е тъмен, сигурно вътре е студено, а някога беше топло и хубаво. Приемаше ни гостоприемно всеки вторник и четвъртък, и по 8 часа на ден през ваканцията. Усмивката не скрива радостта. Кога беше това, хубавото? Толкова години се изтърколиха. Зарасналата рана се отваря, напомня за себе си.
Ролите си Николай носеше през глава и беше посрещан с одобрение и възторг. Всеки изпълнител усеща атмосферата в салона, тя го дрогира, и той се стреми да доведе публиката прединфарктно.
Това беше по-късно, а сега,сега е още в началото, в пиесата "Хулиганът" от Вера Саева. В нея Николай изгради образа на Сашко с неподправена детска чистота и наивност… Още тогава загатна за своите възможности, които доизграждаше в следващите постановки. После следваше участие в пиесата "Чуден човек" от В. Мирчовски - постановка на читалищния театър, където изгради един затрогващ, миловиден Мирко.
Стихията му беше в ролята на Калчо от "Лют звяр" на Никола Русев. Той носи будното чувство за справедливост. Появата му внася решение и спасение. Вечно е в противоборство с алчността на чорбаджиите. Непрекъснато търси справедливия съвет от неразделната Кратуна Пена - извор на народна мъдрост и справедливост. Стряска ги с нея в съня им, разкрива алчността им, противопоставя ги и ги оставя да се саморазправят. Алчността на лакомото око ги води до самоубиване. Надсмива им се Кратуна Пена. Образът на Гунчо бе изграден от много шеги, хрумвания и неочаквани решения. Героят му носи народната мъдрости справедливост. С тази си роля той спечели лауреатското звание и медал.
Противоположен по характер, поведение и ритъм е образът на Гунчо от "Има ли смисъл да утепваме мечка" от Панчо Панчев. Неговият Гунчо е безогледен, себичен. Личният му интерес преди всичко - това е неговото верую в живота. Показателно е отношението му към родния му брат. Съзнателно се стреми да му отнеме всичко, което по право му принадлежи. Присвоява славата му на мечкоутепец. Домогва се до обществени облаги, които по право принадлежат на брат му, който е убил звяра. Без никакво колебание му взема жената. Опитва се да го ограби и посмъртно, като го измества от паметника, изграден в негова чест.
Николай Желязков умело и властно се домогваше до решенията за осъществяване намеренията на героя. С изпълнителското си умение развихряше фантазията си, печелеше усмивките и поздравленията на публиката.
До тука всичко беше интересно и добре разказано. А сега? Сънуваш ли сцената, не изпитваш ли желание да властваш над нея?
Мълчание. Няма я с мене Кратуна Пена, за да й поискам съвет и да отговоря.

Тракийци отново се събраха на ,,Петрова нива”

Иван Димитров

Макар и в неголям състав и тази година Тракийското дружество в Тополовград организира посещение на тържествата за Петрова нива на 19 август по случай 104 години от Илинденско- Преображенското въстание. Присъствието на потомците на тракийските бежанци от Тополовградско на тези възпоменателни тържества е традиция от няколко години насам, откакто председател на дружеството е г-н Георги Чаушев. Според участници в събитието, тази година тържествата са били доста по-скромни и с по-малко почитатели.
30 човека от Симеоновград бяха на святото за тракийци място до Малко Търново. Те бяха водени от председателя на местните тракийци Росен Бонев. Там те поднесоха венец на паметника. Симеонвградското тракийското дружество ,,Георги Кондалов" в същия ден имаше патронен празник. През 1903 година след погрома на въстанието, което трая 26 дни, около 1000 българи от Одринска Тракия се заселват в Симеоновград.
На ,,Петрова нива" имаше и 50 човека от Харманли.
По време на тържествата агитки на “Атака” и на ВМРО освиркаха премиера Сергей Станишев. По време на цялото му изказване по повод 104-тата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание младежи от двете партии викаха "оставка" и шумно изразяваха неодобрението си към министър-председателя. В отговор на това Станишев каза, че не омразата е градивна, а любовта.
В първата вечер на честванията на героите от Илинденско-Преображенското въстание беше отслужена заупокойна молитва. Присъстваха областният управител Любомир Пантелеев и народните представители Маруся Любчева и Стойко Танков и кмета на Малко Търново Иван Иванов. Изненадващо на Петрова нива се появи и вицепрезидентът Ангел Марин.

Вашето мнение по темата: