ТЪРГОВЕЦЪТ ГЕОРГИ ЯНЧЕВ ШОФИРА ПЪРВИЯ ФИАТ В ХАРМАНЛИ ПРЕЗ 30-те ГОДИНИ - ІІ ЧАСТ

Собственик на търговски магазин “Едисонъ”, на автомобилна кооперация “Марица”, технически ръководител на “Напоителни системи”... Пенсионира се като, производствен ръководител в МТС-то дето му потрошават фиата

Георги Николов, Харманли

продължава он миналия брой

Такава е заповедта на тогавашния военен министър Велчев - който има кола, може да я троши на фронта, но вече срещу бившите германски съюзници. Тъй стои работата.
Тъкмо е прежалил фиата, като запасняк на харманлийската бронеизтребителна дружина, Янчев отскача с една военна ДКФ-ка до Стара Загора. И таман си допива бирата в някакъв ресторант на центъра, отвън профучава чамкорийският му фиат, същият. Познавайки го безпогрешно по мотора и бибипката, той немедлено предприема преследването му с военната си кола. Сколасва някак си да спре накачените на фиата руснаци и с добрите си обноски от Ориент експреса, с окомуш приказките си и с оная бележка на Дамян Велчев успява да трампи чуждия военен автомобил за собствения си цивилен фиат. Така по-късно се озовава с неразделното си возило край Враня, Сърбия. Там разнася с него баките на дружината, без ни най-малко да го раздрънка.
Фиата го раздрънкват комунистите, когато през 1952-а го конфискуват от търговеца. Той междувременно не е търговец, а е спретнал една автомобилна кооперация "МАРИЦА" и си вади хляба с превоз на пътници и товари из околията. Ама не може бившият частник да кара луксозна кола, а началникът на тогавашното МТС да се лашка в джип. Не й харесва тая работа на БКП и харманлийският й градски комитет слага ръка на фиата за по-практични цели. Не им отива много-много обаче на каскетите да се кипрят в кола с гюрук, по им върви брезентът на джипката, та скоро зарязват колата в двора на МТС-то като развален трактор.
Това Янчев по не го изтрайва и от съветското грубо отношение към фиата, и от конфискацията даже и колчем мине покрай двора на МТС-то, вътрешното му горене се задавя. Гледайки как автомобилът се затрива без полза, решително написва протесно писмо до Вълко Червенков за хала на тая буржоазна, но иначе свястна и полезна кола.
Колкото и да е чудно и Червенков като оня Сапунджиев не скършва хатъра на харманлиеца. Пише до ГК на БКП в Харманли незабавно да му върнат превозното средство. От ГК обаче си правят оглушки, зер един бивш частник ли да им надвие. Той обаче без колебание пише второ писмо до култовика. И колкото отново да е чудно, Червенков пак отговоря, но тоя път с резолюция на жалбата до околийския партиен комитет, та по-долните в йерархията парторзи няма къде да ходят и връщат колата.
Връщат я разнебитена от възложените й твърде несвойствени задачи в МТС-то, олющена и неузнаваема. Янчев обаче си я потяга като за парад. Връща й предишния блясък и отново я подкарва триумфално по пътищата на околията и страната. Нищо, че вече не е търговецът от "ЕДИСОНЪ" - новата власт е затворила дюкяна, като преди това, както установява Янчев, не е пропуснала по разни начини да му отмъкне стоки за над два милиона тогавашни лева, колкото струват осем фиата като неговия, пак по тогавашните пари. Разтурили са междувременно и оная му кооперация - да не вири нос като непман, ами да бачка за общото благо.
И той бачка, няма как. Понеже е кадърен го вземат като технически ръководител на "Напоителни системи", натрупва стажец и на други места. Но по ирония на съдбата се пенсионира като производствен ръководител в същото онова МТС, дето му потрошават фиата.
Колата обаче му остава вярна и го вози чак до 1962-а, когато я продава в Нова Загора и за да е в крак с времето си купува все пак москвич без гюрук и без никакви екстри - като за началото на 60-те години от миналия век в България.

край

Вашето мнение по темите: