КАК 9. IX. СЕ ПРЕВРЪЩА В ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ
 Деветосептемврийският преврат, наричан често в България до 1990 година Деветосептемврийско народно въстание или Деветосептемврийска социалистическа революция е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година - свалено е правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителството на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.
Събитията тогава все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 година се сочи, че това е народно въстание. Оттогава до 10 ноември 1989-та под настояване най-вече на Тодор Живков събитията на тази дата получават определението "социалистическа революция". След политическата промяна от 1989 г. някои автори пишат, че това е военен преврат. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на настъпващите в страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние.
От тогава на хората се предлага по два начина да мислят за Девети - като триумф на антифашистката съпротива и присъединяване на страната към антихитлеристката коалиция и като преврат, дал началото на не особено приятен период от българската история. Първият исторически разказ доминираше през годините от 1944 до 1989 г., след това вторият излезе от своята нелегалност и предяви претенции за мястото на единствено легитимен. Познат сюжет от прехода.
Представата ни за Девети е повлияна от натрапващия се исторически разказ на тоталитарната идеология. С него можем да се съгласяваме или да го отхвърляме, но при всички случаи изхождаме от него. В българското съзнание Девети е не толкова историческо събитие от 1944-та, колкото масовото празнуване на това събитие през следващите 45 години: манифестации, знаменца, приветствено махащи другарки и другари. На тези празненства неизменно присъстваха 300 000 активни борци срещу фашизма и капитализма, чийто принос към борбата е смехотворен: има например хора, получили това звание, задето през нощта на 8-и срещу 9-и се канели да запалят сеното на конния полк... Тъкмо за тези манифестации се сещаме всяка година в началото на септември, а не за нощта, в която инженерно-щурмовата дружина от Самоков завзема Министерството на войната.
Ние много говорим за историята, но малко мислим върху нея. Доста български историци са хроникьори и малко разсъждават върху сведенията от архивите. Да не говорим, че под знака на бодряшкия божидардимитровски патриотизъм, който се шири напоследък в официалната историография, много събития от миналото приеха други измерения, за радост не приети от сериозни историци.
Би трябвало да спрем да мислим за историята като безпристрастен разказ за отминали събития и да я видим като разтеглящ се във времето феномен. Той трябва постоянно да бъде допълван. Понякога интерпретациите могат да се променят диаметрално, но целта си остава една и съща - да се изработи голям разказ за миналото. Старата максима, че историята се пише от победителите, ни съпътстваше цели 45 години. През следващите години много историци я карат по инерция.
Да се върнем на Девети - веднъж измислен, не може да се размисли, като го измислим по друг начин. По-добре да го разказваме и интерпретираме вместо да гледаме само фактите. И да си имаме едно наум.
По материали от Интернет
9-ти септември 1944 - историческа дата
Иван Тръндев,
Харманли
Изминаха 63 години от 9 - ти септември 1944 г. , когато България се раздели с монархо-буржоазното управление на страната ни. Тази историческа дата дойде в резултат на:
1. Втората световна война, в която вземаха участие армии от Европа, Азия, Америка и Австралия.
2. Навлизането на Съветската червена армия в границите на България.
3. Широкото участие на родните патриоти - комунисти, земеделци, интелигенция в партизанското движение в България.
Зад тези няколко думи стоят милиони човешки жертви, неизмерими материални загуби, разбити човешки съдби и тонове сълзи на майки, вдовици и сираци.
На тази дата от затворите излязоха хиляди политически осъдени, от планините слязоха партизанските отряди, свободни са нелегалните, емигрантите, ятаците. Но недоживяха до нея нашите съграждани - партизаните - Георги Жечев - командир на Втора партизанска зона, Иван Ботев - участник в Трънския партизански отряд. Недоживяха и нелегалните антифашисти - Иван Гедешев, Коста Ангелов, Маргарит Гогов, Любо Кирилов. От нашия район се изявиха едни от най-големите ръководители на антифашистката борба - Добри Терпешев и Димо Дичев, които оглавиха ръководството на страната след 9-ти септември 1944 година.
Но датата 9-ти септември е значителна и поради факта, че тя е разделна дата на две различни социално-икономически епохи. Тази дата е началото на коренно преустройство на политическия живот, на народното стопанство. Започна изграждането на съвременна промишленост, кооперативно земеделие, всенародно образование, съчетано с подобрено здравеопазване, пенсиониране, почивно дело. Мащабите и темповете на тези промени далеч надхвърлят средните стандарти на развитие. Силен тласък получиха електрофикацията и енергетиката, водоснабдяването, пътните връзки и транспорта, машиностроенето, химията, леката и хранителна промишленост, спорта, просветата и културата.
Харманли се промени. Построиха се градски стадион и културен дом, гимназията, ново кино, болницата, пощата, хотела, детски градини, универсалния магазин, асфалтираха се и канализираха пътищата. Пуснаха се в действие - Свинекомплексът, Месокомбинатът, Млечна промишленост, Хлебозаводът, Фермозаводът за тютюн, Керамичния завод, ПАК по бубарство, Заводът за ел. двигатели, Заводът за релета и електпонни блокове, Тъкачният завод и Завод за дограма.
Построиха се магазини, читалища, здравни пунктове, стопански дворове на ТКЗС. Всички села се водоснабдиха, а някои от тях имат и поливна вода във дворовете си. Тези промени в икономиката промениха и хората. От тях се изискваше познания в новите професии. Създаде се техническата интелигенция - инженери, агрономи, икономисти, лекари, учители - те повишиха културния облик на града. Но в основата на тези успехи стояха обновените хора с трудовия ентусиазъм и гражданска позиция.
9-ти септември с това е значим, че от обикновените семейства израснаха Герои на социалистическия труд като Саид Мустафов, Неделчо Бакалов, знатните тъкачки Иванка Гинева и Марина Кавръкова. В харманлийската опитна станция създадоха тютюновия сорт - харманлийска басма. Зеленчукопроизводството, бубарството и лозарството бяха показни отрасли.
От Харманли тръгна творческиятя път на редица учени и професори като Петко Стойчев, Стефан Чернев, Митрю Недев, Каназирски, Думбалов и др. От тук започнаха и спортните успехи на Митю Дичев, Георги Сидеров, Вълко Костов, Димо Костов, Стефан Ботев, Димитър Марашриев, Христо Стоичков, които прославиха България в целия свят.
От Харманлийска сцена се появиха заслужелите артисти Йорданка Кузманова, Пепа Николова, Живко Гарванов, Стоян Стоев. Сигурно има още много местни личности, доказали се в своя професионален и жизнен път, които съм пропуснал.
Днес датата 9-ти септември се интерпретира по различен начин от различните политически позиции.
Оценката за тази дата ще бъде най-вярна и най-точна след време, примерно 100-200 години, когато нашите праправнуци вървят по улиците на любимия ни град, срещат се всички гореизброени неща и си задават въпроса, кой и кога ги е сътворил.
Значението на 9-септември винаги ще се изучава в историята на България и ще бъде една от най-значимите дати на нашия народ.
Вашето мнение по темите : |
