САМО КОЛАРОВСКИЯТ ЛОЗОВ МАСИВ Е ОТБЕЛЯЗАН В ОКСФОРДСКИ РЕЧНИК ЗА ВИНО
 Митко, кажи какво работиш?
През последните седем години работя като сомелиер в американска компания. Първоначално започнах при гърци, а след това се прехвърлих при американци.
Сомелиерът е връзката между винарната и клиентите. Не може един ресторант без да има в екипа си сомелиер, защото една бутилка некачествено вино може да ти развали вечерта. Дошъл си да се веселиш и да се забавляваш. Когато получиш една бутилка вино и ако тя не става за пиене - ако нещо ти горчи, прекалено много плод има или пък виното е много силно, ти ще изпиеш една - две глътки и се разваля цялата ти вечеря.
Би ли ни разказал по подробно за тази професия?
Думата "сомелие" е френска. Аналог за нея няма в нито един от европейските езици, както и в други езици по света. Тя се отнася за човека, който се занимава с подбора, съхранението, предлагането и сервирането на вина в ресторант.
Сомелиерите консултират клиентите в "шик ресторантите". В Америка даже и в ресторантите за средния гражданин има сомелиери. Има си сервитьор, който сервира храна, има заместник-сервитьор, който само почиства. Сервитьорът консултира клиента за храната, а сомелиерът предлага всякакъв вид алкохол (скоч, бърбън, бира и др.) като основната му цел е виното, защото то е най-сложната напитка като технология. Сомериерът също така консултира клиентите и за цигари, и за пури.
Т.е. сомелиерът помага клиентът да се чувства комфортно в ресторанта?
Да, така е, ние се грижим за всичко свързано с удоволствието на хората, посетили заведението. Защото целта е, когато клиентът влезе в един ресторант да получи най-доброто и да се чувства като у тях си.
Кажи ми къде си придобил тази квалификация?
Първоначално започнах работа при гърци, защото на тях им трябваха хора за техния ресторант, които да владеят френски език. Струваше ми се, че ще бъде лесно. Впоследствие разбрах, че тази професия е свързана с много изпити. Непрекъснато трябваше да уча и да работя. Изкарах изпитите при гърците и се прехвърлих в друга компания. После отидох в Бордо да уча, там кандидатствах и ме приеха.
Какво кандидатства?
Международен туризъм. Когато отидох във Франция, не исках да живея като чужденец, затова за два месеца обиколих пет винарни. Не можех повече, защото е скъпо. Тогава чух за "Целебрите", тази компания където работя сега. Имаше свободни места за сомелиери. Бях на интервю, което продължили два часа и половина, в Залцбург - Австрия, изпитът беше писмен и устен. Трябваше да кажа абсолютно всичко за виното.От земята до бутилката и начина на продажба. Изпитът беше много труден и бях приятно изненадан, че ме взеха директно за сомелиер, защото в американските компании трябва да си минал първо през барман и чак тогава да станеш сомелиер. От там нататък аз почнах работа в "Целебрите" като сомелиер на кораб.
Ходил си във Франция и си разгледал винарните, направи съпоставка между нашите и френските, доколкото е възможно?
О-о-о, няма да ти стигне вестникът, ако взема да правя съпоставка. Бил съм в Италия, в Ливорно, Тоскана, Умбрия, Сицилия, а също така и в Бордо, където са най-големите винарни. Когато дойдох тук, реших, че не знам много за българските вина и тръгнах да обикалям. И какво се получи - някои винарни ме отблъснаха, като например в Асеновград. Отидох там, представих се, исках да влезна да видя как се прави известният мавруд, за когото толкова много се говори. Не ме пуснаха и ми казаха неофициално, че може да съм човек от САПАРД и да ги проверявам. Ходил съм във винарна ,,Тодороф", ходил съм в Русе, Търговище, Поморие, Сливен. А колко малки винарни има в Брестовица. И за себе си направих извод, че който има пари, отваря винарна. Чудя се какви са причините, защото в България няма култура за пиене на вино, на нас ни дай ракия, бира или нещо домашно, ние не пием вино по ресторантите.
Кажи какво е мястото на българското вино на световния пазар?
Ние сме млад пазар, имаме малки винарни и мога да кажа още, че е хаотичен.
Лично съм виждал винарни, където още стоят маркучите за водата вътре във ферментаторите. Изкарали хубаво вино, но не могат да го продават за 4 или 5 евро и слагат вода, за да го направят по-леко и да го продават. Има други винарни, където с технолози съм си говорил как приготвят виното от гроздов сок, спирт, вода и захар.
Аз реших да правя бизнес с вино, защото имам приятели в Америка. Те са корпоративни директори на фирми, вносители на вина. И ми казаха: "Изпрати българско вино, да видим за какво става въпрос. После, като са направили маркетингово проучване, се оказало, че българското вино се слави с ниските си цени и ниското си качество. Имам познат канадец, пращал съм му български вина и той ги хареса. Когато решихме да правим бизнес, поиска да му пратя русенско, защото той го хареса и смяташе, че ще се продава. Но като видя цената, която варира от 80 до 90 евроцента, се усъмни и ми каза: Тука има нещо, не може това вино да е хубаво. Той очаква хубавото вино да е 2 евро и нещо и ми каза: Или му слагат вода, или някакви други химии. По този начин аз не мога да го продавам, защото не струва, няма качество.
Така че аз мисля, че макар вината ни да са на ниски цени, България скоро няма да пробие на световния пазар. Не искам да съм негативен, много ми се иска България да пробие, защото това ще бъде и в моя полза - ще мога като квалифициран в сомелиерството да покажа какво знам. В момента обаче и за мен няма почва, и за вината.
Какво ти е мнението за Винарията в Пловдив?
За Винарията ли? Говорих с няколко технолози, които са участвали в определянето на отличените вина. Би ми се искало много всичко да бъде абсолютно публично, защото ние българите сме мнителни към тези неща. Затова ми се ще при журирането да има прозрачност. Комисията да излезе и да каже открито: Ето това и това вино се купува от магазин с чужденци. Да дойдат чужди сомелиери, да отидат до магазина, да го купят, други хора да им го подредят и да им го сложат на сляпа дегустация, и пред публика. И всичко това да се излъчва по телевизията. Трябва да има в комисията чужденци - един българин да има замесен и край, защото ние си мислим, че всичко е мафия.
Кое вино ти харесва най-много в България?
Ще прозвучи много банално, защото всички харесват ,,Енира" от село Огняново. Те произвеждат хубави вина, каквото и да си приказваме, там се хвърлиха много пари. Имат френски и американски бъчви. Когато влезнах вътре, направо се шашнах, в България няма толкова френски и американски дъб. Друга винарна, която ми направи впечатление, това е ,,Уйнди Хилс", тя е до Ветровитите хълмове, те получиха награди за ,,Розето" и мисля, че са заслужени, защото виното им наистина е много хубаво. За "Траминер" ще кажа, че по принцип, колкото по на север, толкова по-добре. На мен лично ми харесва "Славянци", на "Дамяница" ми харесва "Мелник". От "Шардоне" ми допада най-много на Поморие, но червено вино там не могат да направят. Аз съм много критичен към големите производители. Например, "Домейн Боаяр" в Сливен започнаха да правят по 15 милиона литра само от мерлото. Няма начин това вино да е изпипано както трябва за всеки литър. Това не може да стане, затова съм резервиран към тях.
Каква е разликата между нашите вина и новозеландските, чилийските и австралийските, които много взеха да се налагат?
Преди време ме питаха дали купажните вина са най-скъпи и аз им отговорих - да. И им изредих националните сортове на всички страни. Нова Зеландия се мъчи да пробие със Совиньон Бланш. Там той е уникален и се продава навсякъде без проблеми. И исках да ме питат дали в България имаме традиционен сорт грозде, щях да им кажа, че нямаме. Ние може да имаме мавруд, но това го знаем аз, ти и някой друг технолог тука в страната. Ако България не изнесе един сорт грозде, не наблегне на маркетинга и не каже, че това е традиционният сорт грозде, не може друга страна да го прави. Едва след като направи всичко това, чак тогава те ще ни чуят. И от любопитство ще си кажат: Чакай да го видим този сорт грозде.
Чили и Австралия са страни, които са от най-механизираните. Там виното им излиза на най-евтини цени и се продава по стотици милиони литри на година. Много ми се иска да мисля, че вървим по техния път.
А за ракията какво ще кажеш, за българската?
Няма равна никъде. Подобни са само френските ,,О де ви".
Какво е ,,О де Ви"?
Това е на френски език ракия, идва от водата на живота. Те нямат такъв аромат като нашата, правят си я от бренди, от плода круша.
Тогава не можем ли да пробием с ракията на пазара?
Много ни е силна. Ракията ни може да върви само в Япония и в Китай. Япония е страната вносител №1 на коняк всяка година, ако почнем да внасяме ракия там, пазарът ще потръгне. Само че те са мнителни към нас, нямаме още връзки, всичко е коренно различно и не сме чак толкова професионалисти, че да изнасяме за Япония.
Вашето мнение по темите : |
