ОЩЕ |
 |
Даскалуването, библиотекарството и дългогодишната му работа като завеждащ отдел "Просвета и култура" в ГК на БКП, но повече като необходимия и там странник, ще да са в основата на тези архиварски набези на Минчо Русев. Къде например, освен при него, може да се узнае днес кои са всички българи "Герои на СССР", кога са удостоени със званието и каква е биографията им? Ха де, бай Минчо има и такава тедрадка. В нея са отбелязани не само съветските герои от български произход, но и всички българи, станали кавалери на ордена "Ленин". И героите на НРБ, и те, всичките, без изключения, със снимчици и биографични бележки са в бай Минчовите анали, там са. Тези българи, с тези дърнкулки, сега може да не са популярни като преди, но така или иначе са част от историята ни, и трябва да знаем това-онова за тях, смята колекционерът-архивар.
Това са общо-взето хобитата му - домошарски повече. Както и това му хоби - всеки ден да следи температурните разлики по външния термометър, сякаш е копринена буба, и да им чертае графиките в друга специална тетрадка. Може да е самозван метеоролог, но в областта на краеведческите проучвания не се признава за такъв. Макар че… в крайна сметка си е един чудак, държи да запиша накрая бай Минчо.
 |
ДРУГИ СТРАНИЦИ:
|
|
|
БАЙ МИНЧО РУСЕВ - ЧОВЕКЪТ-АРХИВ С БЕЗБРОЙ ХОБИТА И БЕЗЦЕННИ КРАЕВЕДСКИ НАХОДКИ
 
Колекционерските тетрадки на 88-годишния чудак и днес са рядкост, утре ще ги търсят от музея. Меломанските му страсти пък са достойни да влязат в “Гинес”

Георги Николов,
Харманли
Меломанията на вече 88-годишния бай Минчо Русев безспорно е достойна за книгата на рекордите “Гинес”. Чудакът още от 1986 г. насам е събрал 389 грамофонни плочи с народна, оперна и попмузика. В добавка към тази малко архаична фонотека са и 87-те му аудиокасети. И тавите, и касетите са описани скрупульозно в специална тетрадка, като куриозното в случая е, че прослушването им става строго по азбучния ред, по който заглавията са нанесени в описа. Изключения се правят само в редки случаи, ако се чуе нещо по радиото за дадения певец или певица, както било, когато наградили Ана Томова Синтова с орден "Стара планина" например.
Инак нещата изглеждали така - лежи си бай Минчо в гарсониерката, преглежда описа на фонотеката си, проверява докъде е стигнал в прослушването й и си вика: "А, сега идват циганските полски песни, нека да ги чуем!" Просто на циганските полски песни им е дошъл редът и не могат да ги прередят ни великият Карузо, ни любимата на бай Минчо народна певица Вълкана Стоянова, ни безподобният бас Борис Христов. По тази педантична методика пенсионерът досега е прослушал всяка плоча барем по трийсетина пъти, което прави и над 11 000 пъти скрибуцане на игличката на съветския "Акорд 201", несменяемата музикална уредба на бай Минчо.
Човекът, който слуша музика по пет-шест часа дневно, не е свирач на никакъв инструмент, просто си е един свирчо, както сам се нарича. Но подсвирквайки си с уста, поне преди време е можел да изкара от край до край всяка народна мелодия, която е чувал през живота си. А тия чути и изсвирукани от него песни са безброй, уверява пенсионерът. Това вече е оттатък Гинес, но бай Минчо е скромен: върти си плочите и не допуска прищявка да му разваля прищявката да ги слуша единствено по азбучен ред. И музикалните му вкусове са по реда си, чиста е интонационната му среда. Повечето записи са с народна музика, 74 с класическа и към 30 тави с популярна музика. Освен по ненадминатата Вълкана Стоянова, меломанът си пада и по хипнотичния бас на Борис Христов, с негови изпълнения има цели 7 плочи. От естрадните изпълнители обожава Робертино Лорети, който така и не порасна. Захласва се по него, още когато италианчето изгрява като невръстна звезда и със загриженост следи как ще му мутира гласчето на детето-чудо. Има плочи от всичките му периоди, само дето е малко закахърен, че Робертино напоследък нещо не се чува. Явно бай Минчо е и сред приятелите на Павароти, щом притежава и неговите плочи, включително и изпълненията на триото Карерас-Доминго-Павароти. Смъртта на последния наскоро е била извънредното обстоятелство, накарало го да наруши оня азбучен ред на прослушване на фонотеката си.
Не по-малко интересни от музикалните са и останалите колекционерски страсти на Минчо Русев. Хобитата си той нарича лудости, така че друга негова малка лудост е събирането на репродукции от знамените майстори на четката. Още когато се говорело, че някой си в странско е спастрил 5000 репродукции, бай Минчовите били вече 6000, измъкнати от разни списания и надиплени по 40-50 в специални свитъци. Освен това през различни периоди закупува близо 100 тежки албума с репродукции живопис, когато тези луксозни издания струват още само левчета. Пъстрата си колекция, която сега няма цена, бай Минчо подарява на сина Руси Русев, а той едва не я харизва на Благоевградския педагогически институт, където дълго преподава като доцент, а наскоро става проф. д-р.
Подобен завършек имат и нумизматичните забежки на стария Русев. Отначало дипли в класьорите само юбилейни монети, каквато е модата по едно време. Но после взема, че открива и събира всички монети, емитирани в България от Освобождението насам. Колекцийката Русев-младши после я разпродава почти на безценица. "Така е, аз събирам, той прахосва", усмихва се благосклонно бащата.
Следващите събирачески увлечения на Минчо Русев съвсем не са вече лудости, нито празна работа и не се знае дали заради тях някой ден няма да го търсят с кандило от музеи, редакции и архиви. Това, че той е изготвил родословното дърво на харманлийския род на жена си Маргарита и на своя род от село Медникарово за един период от 1880 до 1980 г., си е за семейната ракла. Но покрай това бай Минчо се е разпрострял, та с лека ръка спретнал и генеалогията на цялото село къща по къща, макар и за кратък период от съществуването му. А това са цели 122 медникаровски рода, обърнали се назад към корените си, благодарение на къртовското ровене на потомъка на Кирпиковия род - съселянина им Минчо Русев.
Като натурализиран медникаровец в Харманли той по-късно се заравя и в историята на града, като я отразява в специален алманах, в който фигурират извлечения и документи за Харманли от създаването му през 1530 г. някъде до 90-те на миналия век. И тук методичността му не пропуква, но си има и своите интересни отклонения. Бай Минчо например е събрал в библиотеката си всички книги за Харманли и от харманлийски автори - от краеведческите страници, през прозата на Генчо Стоев, до последните книжки на харманлийските поети. Сигурно след време цена няма да има и една бай Минчова тетрадка-албум, озаглавена "Видни харманлийци". В нея в съответните раздели - политика, култура, просвета - могат да се видят достолепният възрожденец Дялко Милковски, дясната ръка на Стефан Стамболов; трагичният харманлийски поет Димитър Петрополов, последвал участта на съименника си Димитър Бояджиев; Генчо Стоев като млад и с каскет; Йорданка Кузманова с прическа от 60-те, Стоян Стоев с брада и взор на Захарий Стоянов… С такава галерия не разполага и музеят, а кой ли ще я попълва след бай Минчо? Той впрочем може да окаже неоценима помощ и на общината във възстановяването на галерията от портрети на харманлийските кметове, унищожена от пожара в сградата на кметството през това лято. Г-н Русев като че ли и за това е помислил, има си той в тетрадката ликовете на всички кметове на града от 9-и септември насам и на някои от отпреди тази дата.
 
Вашето мнение по темите:
|