ГЪРБАВИЯТ МОСТ - СВЪРЗВАЩ НЕ САМО БРЕГОВЕ, НО И ВЕКОВЕ ОТ ИСТОРИЯТА НА ХАРМАНЛИ

Вдигането на моста наредил Сиявюш паша, прототип на везира от поемата на Славейков; архитектурният проект на съоражението изготвил мохамеданинът от Родопите Коджамимар Санан, а камък по къмък го градил българинът Лалко - предтеча на Уста Кольо Фичето

Георги Николов, Харманли

Да напиша отново за Гърбавия мост ме провокира реплика от разговор в сайт в интернет - "Вулгарно е, че там /на Гърбавия мост, б.а./ ходи да пикае някой, аз лично ходя, за да го покажа на гостите си…"
Иска ми се този, който ходи там, за да покаже моста на гостите си, да може и нещичко да им разкаже за него. Струва си…

Той всъщност е сводест, но си го знаем като "гърбавия". Мостът - емблема на Харманли, свързващ не само брегове, но и векове. Навярно може да бъде легенда, да разкаже история като тази на Иво Андрич от "Мостът на Дрина". Достолепно мълчи, но и проговаря с думите от мраморния надпис на каменната си стела: "Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка. Който върви по правия и справедлив път, намира спасение при бога." Преведени най-напред от възрожденеца Дялко Милковски, мерените слова на турския поет Саибаи най-пълно изразяват древната митологема, че всеки мост е връзка между този живот и отвъдния. Освен традиционното религиозно внушениe надписът крие и дълбок философски и социален подтекст. Самият силует на "гърбавия" мост е сякаш илюстрация на усилието на човека да се добере до отвъдните селения, независимо какъв житейски товар е влачил на гърба си преживе.
Строителството на това удивително съоражение започва през 1993 година по мохамеданското летоброене или в 1585-а по християнското. Интересно е, че годината на строежа е вплетена като хронограма в последния стих от цитирания надпис: "През времето на Сиавюша се построи този великолепен мост." Според един от най- точните харманлийски краеведи - Марко Сакарски, Сиавюш паша бил помохамеданчил се хърватин, който бързо напреднал в османската държавна йерархия. Мурад III дори го направил свой зет и велик везир. Той всъщност е и везирът от поемата на Славейков. Не само сводестия мост, Сиавюш паша построил и чешмата, известна като "Ак балдър чешмеси" или Изворът на Белоногата.
Интересни подробности около издигането на Гърбавия мост разказва един друг краевед - Гочо Стайков, автор на най-разностранни проучвания от историята на Харманли. В тези, посветени специално на моста, се лансира неизвестната досега и изключително интересна версия за човека, сътворил неговия архитектурен проект. Краеведът твърди, че е попаднал на предание, според което строителството на Гърбавия мост се свързва с името на големия турски архитект от онова време Коджамимар Санан. През V век той се прочул с повече от триста крупни строежа на кервансараи, джамии, мостове; издигани от Будапеща до Дамаск. Съществували данни, че Коджамимар Санан /и той като Сиавюша/ е мохамеданин, но от Смолянско, най-вероятно от местата край днешната Широка лъка, сочат изследванията на Гочо Стайков.
По времето на градежа на моста в Харманли прочутият майстор бил вече на 96 години, но било много вероятно с осъществяването на проекта той да е натоварил един от най-талантливите си ученици - българинът Лалко. Едно било сигурно, както смята и авторът на книгата "Харманли" - Кирил Динков, моста са го строили българи и кой знае дали сред тях не е бил някой предтеча на Уста Кольо Фичето…
Самото строителство на моста е не по-малко интересно от замисъла за вдигането му над пълноводната тогава харманлийска река. Дългият 109 м и широк 6 м мост бил граден от бял и черупчест варовик и остър пясъчник. Каменният материал, според някои исторически източници, бил доставян от кариери край Бургаско, според други - камъкът идвал чак от Сицилия, като до Енос го превозвали с кораби, а оттам с биволски впрягове стигал до Харманли.
Строителството на моста било тежка ангария, която продължила години. Масрафа за голямото начинание покривали приходите от многобройните данъци на раята във вакъфа на Сиавюш паша, който се простирал от десния бряг на Марица, край село Каяджик /днес Димитровград/ до село Сиврикая /днес Остър камък/.
Наистина тежка работа било построяването на Гърбавия мост, но и здрава направа. Днес от кервансарая, строен по същото време, е останала само една стена, при това сериозно реставрирана. Мостът обаче се е съхранил почти непокътнат близо 420 години. Само част от перилата му са възстановявани в последно време. Но сякаш и сега по него могат да се занижат керваните, да се чуе разоезична глъч, да оживее миналото на Харманли.
Макар да е обявен за паметник на културата, Гърбавият мост съвсем не е само музейна старина. Загадъчната му осанка, архитектурната красота и символичното му послание от надписа го правят почти емблематична подробност от пейзажа на града. Не случайно на пощенски картички оттук навремето заедно с "Изворът на Белоногата" неизменно присъстваше и мостът.
Това, че той е една от най-знаменитите забележителности на Харманли, вероятно са имали предвид и някои от съвременните архитекти на града, проектирали също навремето да впишат моста в един модерен градски парк. Изкуствено езеро под него, простиращо се на площ от 18-19 дка, спортна площадка с тенис кортове, летен ресторант, лодки и водни колела - така трябвало да изглежда тази част на града според проекта. Тази харманлийска Клептуза си представял проектантски колектив с ръководител инж. Тачо Пеев от София. Но нещо не сработило напълно по осъществяването на идеята, най-вече по оводняването на изкуственото езеро. Според специалисти, било предвидено езерото, което всъщност е разположено върху старото сухо корито на Олу дере, да се пълни с вода от новото речно корито чрез специален канал. Това тогава някак си се осуетило, а сега за него били необходими много инвестиции.



Вашето мнение по темите: