ХАРМАНЛИЕЦЪТ ХРИСТО ШОПОВ СВИРИ НА ,,ВЕХТА" ГАЙДА С ПИСКУН ОТ 1876г
 Георги Николов,
Харманли
На гайда с гайдуница чак от предосвобожденската 1876-та свири харманлиецът Христо Шопов, свири, без да си поплюва, макар вече да гони 82-годишна възраст. Тая гайдуница /свирката с пискуна на гайдата/ му я бил подарил гайдаринът дядо Дойко от Помощник, той пък разправял, че гайдуницата била изработена в годината на Априлското въстание от прочутия главанец дядо Мильо Мамулков, който бил нещо като Страдивари на гайдите, както разбирам от разказа на бай Христо.
И ако гайдуницата, духалото и ручилото той си ги поръчвал оттук-оттам, меховете на гайдата сам си ги правел и сменял, като му дойдело времето. Мехът се прави от кожа на бяло яре, то такива ярета се намират, но не всеки може да смъкне от тях кожа за гайда, разправя музикантът. Такава кожа се дере откъм опашката чак до брадичката - цяла, без да се цепи. После аз си знам работата - разпъвам кожата на чатал отвътре, суша я около две години, след туй я стрижа и готово; връзвам я за половин час, слагам и другите чаркове и мога да я надуя.
В това надуване бил и чалъмът на гайдарската свирня, открехва бай Христо. Гайдата трябва да се надуе така, че после, като я стиснеш под мишницата, да свири колкото се може по-дълго и колкото се може по-рядко да се прибягва до духалото.
Тоя терк на свирене Христо Шопов усвоява още 15 годишен в родното Черепово. Преди да стисне под мишница гайдата, свири на свирка и на кавал. Кара мелодиите по песните на майка си Дяля и на пришълци оркестранти в селото. Кара "Богдане, сине, Богдане", "Раде ле, бяло Раде", кара "Станке ле, конак сайбийко льо", така ги кара, че череповци все повече започват да се заслушват в нашто момче. И сватбарският му дебют не закъснява. В същата тази петнайста негова година, за сватбата си го пазари братовчед му Делчо. Е, пазари го по необходимост в последния момент, понеже пазарените преди него чалгаджии от Главан не се появяват. Ама нали и стрина му Гана вика, нищо, Христо, нищо, то и една гайда като писне, пак ще мяза на сватба. И гайдата на Христо писва соло, та не млъква всичките четири по тогавашните адети сватбарски дена - като се почне от замеските в петъка, мине през медениците и бръсненето на зетя в събота; засвири се още от рано в неделята, асъл сватбата, и се свърши чак в понеделника, кога става воденето на булката на вода по череповски.
Много такива ербап сватби с хороводни сакарски мелодии оглася гайдата на бай Христо в ония години. След това в казармата мехът е прибран в мешката. Но през 1946 - 47-а командир на Симеоновградския черен кашишки полк, където служи редник Шопов, е полковник Свирачев, шега няма, та войникът често вади гайдата да свири на плаца, където аскер и сержанти вият хора, а полковникът ги води. Шопов така го и уволняват. Както си свири на плаца на 18 октомври 1947 г., старшината обявява уво-то и той си тръгва от поделението пак с гайда под мишница.
С нея се разделя временно, когато се връща към първата си свираческа любов - кавала. Носи го на части по джобовете на сакото си навсякъде из Харманли, където от 1952-а работи като тракторист и монтьор в МТС-то. Оре с трактора, върши си мелиоративната работа, но очите му все към читалището, към сцената. Тогава читалищните концерти се правят в салона на старото харманлийско кино и Шопов с кавала по джобовете е все на първите редове. Веднъж с жена ми Дина гледахме женския народен хор, ръководен от Тянчо Апостолов и Лиляна Памукова, гледахме, но като слушах кавалджията им Кирчо Виделов каква слаба ракия беше в свирнята, не издържах. Ще изляза на сцената, викам на жената и за малко да го сторя, но точно тогава покрай реда мина Памукова и я помолих вместо аз да излизам на сцената, те да ме изкарат на нея. Изкараха ме бе ей, изкараха ме накрая на концерта и аз такава овчарска мелодия им изсвирих на кавала, че вдигнах публиката на крака.
И понеже сред публиката на този концерт има и отговорни другари, още на другия ден по тяхна препоръка Христо Шопов е взет като музикант в читалището. Там не посрамва череповската свираческа школа, напротив прославя я. Свири с такъв успех, че за концерти през лятото, го взимат с лека кола направо от полето, направо от трактора. През 1968 г. е един от звездните му мигове. На организирана от харманлийското читалище седянка в село Бисер за свирнята на бай Христо като участнички в журито ласкаво се произнасят Янка Рубкина и Стайка Гьокова. Христо Шопов свири много мелодично, но трябва да постоянства, казват те, а той точно тогава прекъсва творческия си път заради професионалния, заради хляба всъщност. Захваща шофьорлъка към харманлийския ДАП, но, докато се друса на седалката, чарковете на кавала пак така подрънкват по джобовете му.
Сглобява го наново за петнайсетгодишна свирня в битовия оркестър към читалище "Дружба" , който заедно с женски хор се ръководи от народния певец Жеко Ангелов. От цели единайсет чалгаджии се състои тоя оркестър и е фамозен дори само с имената им - кавалджията Иван Карапачата; Динката, гъдуларят; Желю с тамбурата; Джането на контрабаса и прочие легендарни харманлийски народни музиканти. Не малко от тях, както и самият Шопов, са слухари. Но после в читалището идват нотистите, начело с Иван Костов, гайдарят от училището в Широка лъка. Той поема диригентството на оркестъра и на слухарската идилия е сложен край.
Но бай Христо оставя кавала и по друга, по-прозаична причина - просто трудно се изкарва свирня от такъв инструмент с изкуствена челюст, каквато след толкоз години свирене му се налага сложи. Но гайда може да се надуе и без чене, без зъби, един солук се иска там, здрава мишница и чевръсти пръсти за гайдуницата. Така че той отново прегръща втората си любов - гайдата и не я пуска до ден днешен.
Свири соло - като на чалгаджийското си кръщение в Черепово, оная негова батовчедова сватба. Като солист гайдарин се явява и на два народни събора в Копривщица, има грамоти от там, едната подписана лично от министър Ема Москова.
Но бай Христо повече го радва признанието на обикновените хора, затова не отказва да надува гайдата на всякакви тържества в Харманли - било на Трифоновден, било на ловджийския гуляй край Марица или на празника на червеното вино на Казала. Друго си е, гайда като писне… Веднъж свири дори на някакво квартално посрещане на Нова година и точно тогава се оказва в едно унизително за него и гайдата му положение. Абе надувам си аз меха, очите ми ще изскочат, ама усещам, че гайдата нещо издиша, здраво издиша. Но не мога да спра хорото и карам, карам докрая. Чак после като се прибрах в къщи и потопих гайдата в една кофа с вода, разбрах, че е сдупчена с карфица на цели шест места - зевзешка работа, пиянска. Но с гайда шега не бива, с курбан се прави тя и курбан заслужава, не сеир да й се гледа, заключава гайдарят.
Вашето мнение по темите :
|
