ТОПОЛОВГРАДЧАНИНЪТ АТАНАС. БАЕВ: "ИСКАМ ДА НАПРАВЯ ОТ САКАРА РАЙСКА ГРАДИНА"
 Иван Атанасов, Тополовград
Кабинетът на Атанас се намира в базата му в края на Тополовград. Малък е и неотоплен, защото той самият не стои в него. От там обаче се вижда приятната за него гледка отсреща в местността ,,Св. Спас" - малка борова гора, която сам е залесил.. Като неин създател, за него това е по-важно, отколкото кабинетния уют.
Повече го тегли към машините в двора или на обектите, които работи.
Г-н Баев, нека започнем отначало. Как започнахте този бизнес?
Работих дълги години в предприятието ,,Мелиорации и борба с ерозията" в село Бояново. Бях дълго време механик, бригадир и стигнах до заместник-директор. Но като дойдоха промените, казаха: ,,На нас комунисти не ни трябват" и ме уволниха.
Най-напред през 1997 год. започнах с ей този багер - драглайнера (посочва през прозореца). Той ме създаде. Купих го от едно строително предприятие в Казанлък. Взех и един булдозер под наем от Калояновец и го закарах в рудниците на Марица Изток, където най-напред имах база. И така малко, по-малко, събирах машини. Това са все стари, които съм ги купил от Пловдив. Ремонтирам ги - това ми е вродено.
По-късно видях, че там всяка година купуват по десетина нови багера и си рекох: ,,За мен тук няма да има хляб". Тогава получих едно писмо от Марица Изток, че прекратяват договора с мен и в срок до един месец трябва да си изнеса техниката. Играх на търг в Тополовград и взех тези 4 декара земя. После я оградих и си направих базичката. Прибрах си машините. Когато се роди внучето, засадих 250 фиданки от бор, кедър, люляк.
Сега какво работите?
Всички рудници в Марица Изток аз ги отводнявам - с канали и пътища. Правя и водоеми, язовири, риголвам за трайни насаждения и почвоподготовка. От Нова Загора до Бургас, където видите нови гори, всички са направени от мен. Работя в Сливен, Ямбол, Твърдица, Болярово, Средец. Където има пожарища, аз изкоренявам коренища, изчиствам, избутвам ги. Правя орни пояси и стъпаловидни тераси. Със свредели правя дупки, дълбоки 80 см, в които се засаждат финанки. Залесяването на община Тунджа е направено изцяло от мен. Това са 174 декара, есента ги залесих с 12 хиляди бройки.
Как получавате поръчките?
Следя и непрекъснато играя на търгове.
С какви машини разполагате?
С руски булдозери Т130 и Т 150. Всички съм ги купил на търг. Доволен съм, работя много време с тях.
Кой е още с Вас във фирмата?
Работя със сина си Николай, който много ми помага. С нас е снаха ми Калинка. Имам две внучета. Едното се казва като мен - Атанас Николов Баев, а другото - Божидар. Много хубави деца са, но не можем да отделим време за тях. Дъщеря ми Мария също е с нас.
Синът ми е денонощно с мен - без него не може. Той се занимава с техниката. Само ние двамата можем да управляваме влекача. Снахата и дъщерята се занимават с бензиностанцията срещу базата, която купих преди пет-шест месеца.
Свободно време имате ли?
Никакво!!!
Хоби?
Ловджилъкът, но и за него нямам време. През този сезон съм ходил само на един лов и това е. Най-голямото хоби ми е техниката. Работя с голям мерак и от сърце. Една професия трябва да я обичаш! Роден съм за тази техника. Искам този изоставен странджанско сакарски край да го направя като градина. Много ми е приятно да видя местата, където съм работил, след като ги насадят с борчета, лозя или други насаждения. Да видите как се зеленеят и каква хубава гледка е само!
Срещате ли разбиране от страна на управлението на общината?
Винаги! Винаги! За мен няма лоши хора. Аз досега с човек не съм се скарал, нямам никакви разправии с никого. Цигани, българи - за мен всички са хора. Аз човек не подминавам без да го поздравя. Уважавам всички.
Помагате ли на обществени организации?
Помагам на църквата, на читалището, на училищата, помагам на деца - сираци. Най-много помагам на общината, макар и да няма обекти тук за моята техника. Компютри съм купувал, давал съм парични средства.
За Коледа на моите служители и работници им закарах до домовете на всички по 7-8 кубика дърва - това е всяка година. С моя кола ги разнасям по къщята.
Как виждате развитието на Тополовград през следващите години?
Тук имаше много ликвидирани предприятия и други, които фалираха. Но през последните години работата започна да живва. Ето тука ,,ДАП"-а Наско го взе и го освежи, едни момчета направиха шивашка кооперация в завода за медицински инструменти, едно друго момче взе автогарата, модернизира я, направи бензиностанция. Мисля, че до четири-пет години Тополовград ще се промени коренно. Такива млади момчета, дето са се наели, като моя син и другите дето изброих, ще вървят напред.
Какво ще кажете за присъединяването ни в ЕС?
Аз съм отдавна в ЕС - със сериозна, качествена работа и навреме свършена. На тях не им трябват калпазани.
Има ли текучество при Вас?
При мен работят постоянно 25 човека, но през залесителния сезон вземам още толкова, които засаждат на пустеещи земи. Аз давам добри заплати на всички мои хора. При нас работата е сезонна - обикновено второто шестмесечие. Когато няма работа, на моите хора им създавам друга - да си ремонтират машините. Така те са ангажирани постоянно. Ако ги пратя по борси, ще ги изтърва. Нашата работа е много трудна. Да намериш такъв специалист, да го пратиш на ей тоя баир, още на първия кютюк ще скъса веригата и няма хаир от такава работа. Плащам им винаги навреме. Помагам на много хора с пари при нужда.
Развитието на страната как я виждате? Оцелели сте в най-трудните години!
Като цяло - мисля, че до десетина-петнайсет години ще стане работата. Ще живне страната. Някъде вече това стана. Нашият край е малко по-изостанал. Но полека, полека, с фабрики, заводи, кооперации ще тръгне работата. Иска много работа, много настояване.
Не Ви ли притеснява ЕС? Говори се, че ще дойдат фирми с по-сериозна техника.
Не ме притеснява. Това, дето го преживях в трудното време, когато хората нямаха пари хляб да си купят... Аз взимах стари машини и ги ремонтирах, регистрирах ги в КАТ. Трудно може да се намери такъв човек като мен, да иде в средата на Сакара, в тия джендеми, там да ляга и там да става. Щом в тези години оцеляхме, ще оцелеем и сега. Това, дето съм го направил от Стара Загора до Бургас, показва, че няма равен на мен с такава и толкова техника. Имам 25 машини с влекач, бензиновоз, подвижна работилница, оборудвана с всичко. Не не съм съм зависим от никого. Не ми се налага да ползвам чужди услуги - имам струг, фреза, въобще - всичко необходимо.
Много мои колеги започнаха с този бизнес, но не оцеляха.
Като се върна назад във времето си спомням, че бях най-позорно изгонен от предприятието. Сега си мисля, че трябва да направя курбан и да поканя това момче дето ме смени във Бояново. Иначе щях да му аргатувам още за 300-500 лева в МТС в Бояново. Сега и пазачи няма там. Тогава имаха двайсет и няколко машини, със складове. Във всяко село имаше по 10 машини, кадри, резервни части.
Сега няма нищо!
Вашето мнение по темите :
|
