НАПОМНЯНЕ : |
 |
Имат рождени дни
В Харманли
9 - д-р Мария Илиева - вътрешно отделение
10 - Румяна Петкова - начален учител
11 - Атанас Йорданов - продавач-консултант в магазин “Зора”
14 - Даниела Банчева - съдия-изпълнител
15 - Галя Димова - общинска фирма “Чистота”
15 - Добрин Димов - председател на СДС - Харманли аринова - икономист
В Симеоновград
9 - Ралина Делчева - учител в СОУ "Св. Климент Охридски"
10 - Канушка Георгиева - мед. сестра в БНМП
10 - Тянка Радева - клиничен лаборант
10 - д-р Павел Георгиев - БНМП
14 - Медет Тимур - директор на ,,ФТИ"
В Тополовград
9 - Николай Колев - ОбА-Тополовград
10 - Георги Миндев - ОбА-Тополовград
15 - Мария Караиванова - ОбА-Тополовград
15 - Райна Митева - ОбА-Тополовград
15 - Дора Алтънова - учител в СОУ "Д-р П.Берон"
16 - Ангел Калайджиев - ОбА- Тополовград
17 - Крайо Краев - ОбА-Тополовград
17 - Гергана Станилова - ОбА-Тополовград
17 - Михаил Карапачов - учител в СОУ "Д-р П.Берон"
18 - Николай Попов - ОбА-Тополовград
18 - Димитър Вълчев - учител в СОУ "Д-р П.Берон"
19 - Мария Герждикова - ОбА- Тополовград
19 - Бойка Димова - ОбА-Тополовград
20 - Цветана Йорданова - учител в СОУ "Д-р П.Берон"
21 - Таня Георгиева - ОбА-Тополовград
|
 |
ДРУГИ СТРАНИЦИ :
|
|
|
СПОДВИЖНИЦИ

Марко Аладжов, правнук на Дойчо Аладжов
В историята на революционните борби против османските поробители в Търново Сеймен /дн. Симеоновград/ особено място заема Дойчо Димов Аладжов. Той е роден през 1836 г. в с. Сеймен. Произхожда от трудолюбиво земеделско семейство. Първата си революционна закваска получава в местното килийно училище, където тамошния "класен даскал" Димитър Паскалев заедно с изучаваните предмети разпалва искрата на патриотизма сред своите възпитаници. През 1861г. завършва Св. Николското училище в Железник /дн. квартал на Ст. Загора/ и е награден от попечителството на училището с похвална грамота за много доброто му поведение и успех в изучаваните науки.
Кръстопътното място, на което е разположен Търново Сеймен, речното пристанище и жп станция по линията Цариград-Белово са добра предпоставка за революционна дейност. Васил Левски преценя доброто образование и търговския занаят на Дойчо Аладжов и предлага той да оглави местния революционен комитет. През 1869 г. в местността “Телчалската ада” е основан революционен комитет в присъствието на Левски и Ангел Кънчев. За председател на комитета е избран Дойчо Аладжов. На това събрание комитетът е предплатил за 20 броя вестник "Свобода". По това време Търново Сеймен е наброявал 200 къщи, черква и училище с 65 ученика. Комитетът е организирлал 25 души с въоръжение 6 чифтета и 19 чакмалии пушки. Събрани са 1000 гроша.
Най-подробни описания за дейността на Дойчо Аладжов и ръководения от него комитет могат да се прочетат в "Записките по българските въстания" от Захари Стоянов, "Видрица" от поп Минчо Кънчев, "Миналота" от Стоян Заимов и "Диарбекирските затворници" от Стефан Каракостов.
След залавянето на Левски неговият заместник Атанас Узунов замисля няколко проекта за освобождаването му. В центъра на най-важната засада е поставен Дойчо Аладжов. Под негово ръководство революционния комитет от Търново Сеймен, заедно с подготвена чета от Ст. Загора, е трябвало да изпълни възложената задача. Предполагайки, че Левски ще бъде откаран с влак до Цариград, заговорниците е трябвало да прекъснат жп линията, в суматохата да освободят Левски и да го укрият в предварително подготвено скривалище в местността Боаза, но той е обесен в София и заговорът не влиза в действие.
През май 1873г. в Хасково е заловен Атанас Узунов. Разкриват се голяма част от революционните центрове. След арестуваните е и Дойчо Аладжов. Откарват го в Пловдивския затвор, където след разпити, мъчения и съд е осъден на доживотен затвор. В началото на 1874г. е изпратен на мястото на вечното си заточение Диарбекир /Мала Азия/. Тук го заварва щастливата 1877г., когато руските богатири започват война за свобода на поробена България. Надеждата го спохожда, когато на 19 март 1878г. идва вестта за освобождаването му по всеобща амнистия.
След завръщането си от Диарбекир с разклатено здраве, скромният по природа Дойчо Аладжов не ламти за големи постове в свободна България. През 1887г. той работи като касиер в Земеделска банка, а от 1890г. - касиер в Търновосеменското околийско ковчежничество. На този пост на 30 януари го заварва ранната му смърт, оставяйки голямо семейство: съпруга Рада, дъщеря Яна и синове Минчо, Иван, Борис и Марко.
За революционната си дейност Дойчо Аладжов е награден с орден, който е предаден в Окръжния исторически музей гр. Хасково.
Съратникът на Апостола, човекът записал с главни букви името си в революционния летопис на Старозагорския и Хасковския край, останал верен на революционната клетва и днес може да бъде пример за всички нас.
Честит рожден ден!
На Васил Колев 18.02.2007г. от Scranton USA
Мили татко и дядо Васко,
най-сърдечно те поздравяваме за твоя юбилей!
Желаем ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл!
Желаем ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече!
Желаем ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив!
Приеми искрените ни пожелания за здраве, щастие, благоденствие
и семейно дълголетие! Обичаме те.
|