ВЕСКО ГЕОРГИЕВ НЕ МОЖЕ БЕЗ РАДИО, СТИГА ДА Е СТАРО

Със сбирката си от 70 стари лампови радиоапарата харманлиецът може да постави началото на цял музей

Георги Николов , Харманли

Интересно и рядко хоби има харманлиецът Веселин Георгиев, специалист в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Повече от 20 години с неугасващата страст той колекционира стари лампови радиоприемници, възстановява ги, наслаждава се на неповторимия им дизайн и звук.
По радиоретрото Георгиев се запалва още като курсист в техникума по далекосъобщения в София през 1975 г. По-късно, през 80-те години, поставя началото на сбирката си, която днес включва общо 70 стари радиоапарата, 50 от които са напълно реставрирани и действат.
Сред колекционерските му шедьоври могат да се видят "Телефункен" от 1924 г., "Браун" от 1934-а, "Филипс" от 1944-та, "Сименс", модел 45-та и други немски марки от този период. Вълнуващо е да се гледат и слушат тези антики на германската радиотехника от предвоенните и военни години. Да си представяш как по тях са били излъчвани съдбовни за света новини, чувал се е лаещият глас на фюрера, звучали са маршове, "Лили Марлен", Вагнер… А през войната в България много от тези митични радиоприемници са мълчали, запечатани от Обществената безопасност, заради "Радио-Лондон" - не по-малко митичното ББС. Вълнуващо е.
Веско знае това, но и друго. При старите радиа всеки модел от марката е уникален, изработен с въображение, изпипан майсторски. Звукът им като че ли е по-мек, задушевен. Това идва от дървото на кутията, но дървената ламперия в съчетание с бакелитовите орнаменти придава и оригинален вид на апарата, доближава го до произведение на изкуството. Новите приемници са унификати, отлети от пластмаса, с безличен метален звук, докато старите… в старите радиа има живот, казва Веско. После показва скалата на "Филипса" си от 1944-та, показва как е извита като полумесец и как грее с жълтеникава, топла светлина. Такава красота и изящност едва ли могат да се видят в който и да е днешен радиоапарат. Какво от това, че той има много по-голям обхват от антиката, комплектован е с касетофони, с дискови устройства и какво ли не още. Не случайно на такива радиа им викат "комбайни".
Но лаврите ги жънат старите лампови апарати.
Достолепният радиограмофон "Урал" от 1957 -а например. При него звукоснемателят, игличката сиреч, е буквално като малък гвоздей, но грамофонът работи и се чува изключително чисто, обяснява колекционерът. Обяснява така изтънко, че го разбираш, дори да си много назад с материала. Ето този немски "KFT" е направо "вундер" на техниката от онова време. Работи без батерии и лампи. Захранва се направо от електромагнитните вълни, улавяни с дълга външна антена, и ги преобразува в звук чрез детекторен елемент, представляващ чисто и просто бучка метална руда - той така се и нарича "стационарен детекторен приемник". В сравнение с днешните приемници с кварцови детектори е допотопен, но може да се нарече и реликва.
Реликви са и чешката класика "Тесла", унгарският "Орион", заемащи също така почетни места в колекцията на Георгиев. До тях могат да се наредят и родните "Пионер","Комсомолец", "Орфей"… Като си помисли човек, че с тях е изгряла и звездата на Лили Иванова, че от тях са звучали тогавашните й хитове "Ти" и "Без радио не мога"! Тогава, когато е нямало ни клипове, ни MTV, ММ, топ класации - само едно незамлъкващо старо радио, без което мнозина не са можели, така както сега без него не може харманлиецът Веселин Георгиев.
Не може, затова издирва антиките по мазета и тавани, намира ги понякога в отчайващ вид, почти разпаднали се. Но тогава започва най-сладката част от колекционерството му - реставрацията. Най-напред почиства внимателно апаратите, вади ги от дървените кутии и ги разглобява до най-дребния чарк. Понеже частите, естествено, са дефицитни, направо неоткриваеми, за пълното възстановяване на радиата използва апарати донори от същия период на производство. Рови се в тях, човърка ги, намира каквото му трябва и апаратът, който му е грабнал сърцето, възкръсва за нов радиоживот. После шлайфа кутията, полира я, сяда пред нея и се пренася в миналото поне за няколко часа.
Преди две години той потапя в тая томителна носталгия и съгражданите си с организираната в историческия музей изложба на колекцията му. Сега я съхранява в дома си и непрекъснато я обогатява. Купил е само някои от апаратите, повечето му са подарени. Подарени, защото дарителите съзнават, че колекционерството му е нещо повече от хоби. В ръцете на Веско Георгиев оживява част от историята на радиотехниката в света. Експонатите му дори са достойни да поставят началото и на един тематичен музей, което си е анджък по европейски.

Вашето мнение по темите :