АТРАКЦИЯТА |
Докато 6-и конен полк е позициониран в Харманли, кушиите са една от главните атракции в града. Правят се всяка година на Тодоровден покрай реката, от Тарабановата мелница в посока към казармите. От 1925 до 1932 г. неизменен победител в тази конна надпревара е вахмистърът от харманлийската кавалерия Тодор Димитров, бащата на известния учител по физкултура Димитър Димитров - Митко Офицерчето. Негов е и разказът за славните години, през които шпорите и сабята, лъснатите до блясък ботуши на кавалеристите са придавали светски вид на Харманли.
Тогава, през 20-те и 30-те години на миналия век, в 6-и конен служат станалите по-късно светила на конния спорт у нас Крум Лекарски, Тодор Семов, Владимир Стойчев. Служат с по-ниски чинове в началото на военната си кариера, но са същите, които по-късно цяла България, а и други страни ще знаят като майорите Семов и Лекарски, генерал Стойчев - майсторите на ездата, олимпийците.
Възпитаникът им Тодор Димитров си остава вахмистър, само заради това, че няма средно образование, но в ездата не отстъпва на командирите си. В Харманли той идва от Хасково през 1921 г. след завършен 10-и клас и веднага се записва като доброволец в кавалерийския полк.
Скоро седемнайсетгодишният младеж така се сраства със седлото, че началниците му го пращат във Висшата кавалерийска школа в София. Там става първенец на випуска и тогава един от командирите му предлага да го произведат в офицерски чин, но уставът е непреклонен - без средно образование стигаш най-много до вахмистър, няма компромиси за наши и ваши, дори и за такива окомуш момчета като Тодоров. |
|
ДРУГИ СТРАНИЦИ :
|
|
|
ВАХМИСТЪР ТОДОР ДИМИТРОВ - ЦАРЯТ НА КУШИИТЕ В ХАРМАНЛИ ПРЕЗ МИНАЛИЯ ВЕК
Възпитаникът на Крум Лекарски печели националния шампионат по конен спорт за подофицери през 1932 г. в Пловдив
 Георги Николов,
Харманли
Но и като подофицер той дава най-доброто от себе си. Служи на отечеството и Н. В., а по-късно само на отечеството, цели 30 години до 1951-а, когато се уволнява от армията вече като старшина от II-а армейска бронеизтребителна дружина, заела казармите на дислоцирания другаде 6-и конен.
Фатмашката му служба в бронеизтребителната обаче не може да се сравни с напетите му вахмистърски години. Една от тях - 1932-а - остава паметна за него с първото му място на националния шампионат по конен спорт за кавалерийски подофицери в Пловдив. Конникът от Харманли буквално оставя всичките си конкуренти на това състезание да дишат прахта от копитата на коня му. А конят му "Елит" оправдава името си и носи ездача си от победа към победа и в прескачането на препятствия, и във волтижировката, и в обездката. Несравнима гледка са кон и ездач във волтижировката - дисциплина, при която ездачът, прескача бягащия в тръст кон, преминавайки над седлото през стойка. В тая джигитска езда вахмистър Димитров прескача коня си в движение цели 16 пъти и оставя без дъх публиката и съперниците си. Не случайно за фамозното му представяне пише списание "Нашата конница". В полка пък започват да подмятат, че Тошката може да бие и офицерите, ако го пуснат на тяхно състезание, обзалагат се. Но конницата тогава е с железни правила, всеки конник си знае конюшнята и не може да гледа в канчето на стоящия по-горе на стремето.
Само на кушиите нещата са по-демократични, там такова каращисване се позволява, но само що се отнася до конете, не и до яхналите ги. Може значи някой подофицер да бяга с офицерски кон на кушия и за кушия, но не и обратното.
Веднъж така колеги и негови вечни съперници се опитват да детронират царя на харманлийските кушии. За Тодоровденското надбягване през същата оная 1932 г. вахмистър Гено Тантиков - Тантиката яхва охранен офицерски ат и се заканва на Димитров, че ще напълни устата му с пръст, докато препуска пред него. Другите легендарни харманлийски ездачи от онова време - Боян Попов, Тильо Демирев и Димо Трамбовката, особено последният, разубеждават Тантиката. Да не се тика той пред шампиона, няма да го надмине, ако ще и генералски кон да възседне.
И така става в края на краищата, но в началото Тантиков повежда и чак до финала държи зад себе Димитров; държи го, но нервите му накрая не издържат и започва да шиба коня си. А този зад него знае като отче наш, че вземе ли един ездач да бие животното, отпуска юздите и въобще му отпуска края на галопа. Точно от тази грешка на Тантиката се възползва вахмистърът Димитров и го изпреварва в последните метри с една конска глава само, с една грива.
Наградата му за тази инфарктна езда е тежък швейцарски часовник. Димитров го приема от организаторите на кушиите и след това небрежно го подхвърля на жена си Боянка, стояща сред публиката. Виждаш ли, иска да каже, аз ти разправях, че и този път ще ги бия, пък ти - да внимавам, та да внимавам, е, навнимавах се…
Но като че ли се и наяздва, поне на кушиите - оттегля се доброволно от тях, та и някой друг да се види с швейцарски сахат. Иначе продължава да язди в полка, да служи на отечеството и Н. В. През 1942 г. прехвърлят 6-и конен в Дедеагачско. Вахмистърът заминава със свой личен обоз, в който са жена му и двамата му сина. Тежичко им на тях в Гръцко, пък и той разбира, че тая война не е вече за конница, не е кавалерийска, нито кавалерска тя и затова се връща в Харманли, за да постъпи като фелдфебел в бронеизтребителната дружина. Вече с нея взема участие в първата фаза на Отечествената, в която го раняват край Прищина. Отново се връща в Харманли и след Отечествената започва типичния живот на военен от ония години - местят го от поделение на поделение: от Харманли в Чирпан, от Чирпан в Стара Загора, оттам пак в Харманли. Различното при него е, че е подофицер от бившите на Н. В., та не му се разминават някои премеждия, но какво да се прави - животът не е да прескачаш конни препятствия без грешка, все ще паднеш на някое. Върла кушия е животът и все някой ще ти напълни устата с пръст. Та вахмистър Тодор Димитров Иванов, царят на кушиите в Харманли, приема съдбата си с всичките й превратности, включително и с тази от шеметен ездач да се кротне като помпиер в АПК-то. Нищо - поне, докато е на полето, някой кон да види, да му се порадва…
|
