ФОРМИРА ЛИЧНОСТИ

Сега, във времето на чалгата и рапа, трелите на песнички като "Валя, Валентина", "Дождик", "20 малки пръсти" навярно биха прозвучали като анахронизъм, но тогава са изграждали музикалната култура и естетически вкус на поколения млади хора, при това са ги изграждали с чувство за мярка и не заради капризите на музикалната мода, а заради духовните потребности на същите тия млади хора. Отделно от това той дълги години преподава по акордеон в детската школа към читалище "Дружба".
Многостранната нагласа на учителя го отвежда и в редица други занимания, в които също се стреми да предаде своя опит и знания на възпитаниците си. Заедно с гимнастиката той развива и леката атлетика в гимназията. Исках да докажа, че гимнастиците могат да постигнат добри резултати и в царицата на спортовете въпреки предубежденията, че от гимнастик лекоатлет не става, казва Димитров. И с някои от със същите тия момчета, с които печели 9-то място на републиканското по гимнастика във Варна, той жъне успехи и на лекоатлетическите писти.
В богатата му спортна биография има и период, когато тренира дори ученически отбор по спортен риболов. И с тоя отбор отива на републикански състезания, и с него показва, че може да изстиска най-доброто от състезателите си, за да ги направи победители.
Защото Димитър Димитров е от онези педагози, които винаги са се стремели да предадат широтата на духа си и на своите възпитаници - и в спорта, и в изкуството. За да остане в паметта им като учителят, формирал ги като личности с характер и достойнство.

ДРУГИ СТРАНИЦИ :

Седмицата
Общество
Култура
Бизнес
Интервю
Спорт
форум

ГИМНАСТИКАТА В ХАРМАНЛИ - ЗАПАЗЕНА МАРКА ЗА МИТКО ДИМИТРОВ - ОФИЦЕРЧЕТО

Учител с многостранна нагласа, певец в хор "Славей", ръководител на училищни вокални групи, акордеонист и педагог с богата душевност, той възпитава поколения харманлийци

Георги Николов, Харманли

Ако баща му, кавалеристът от 6-и конен Тодор Иванов, цял живот си остава подофицер, той още като ученик в 8-клас бива произведен в офицерски чин. Митко Офицерчето - така го знаят не само най-близките му приятели, но и по-старите харманлийци. Иначе години наред той е физкултурникът на харманлийската гимназия, другарят Димитър Димитров - ведрият, спретнат и наистина обладаващ офицерска стойка учител, треньор, акордеонист и ръководител на вокални групи в няколко училища.
Това прозвище "офицерчето" ми го лепна не кой да е, а всеизвестният "товарищ" Марчев, с който на всичкото отгоре сме и първи братовчеди, разказва учителят за времето, когато е бил ученик в гимназията.
Влизам веднъж в клас, а часът по руски вече е започнал и Марчев вика:"Айде бе, офицерче, що закъсняваш?" После това "офицерче, офицерче" го подемат и съучениците му, приятелите - само дето не му козируват.
Но неговата нагласа през ученическите години е далеч от форменото - увлича се от музиката, от спорта. През 1948 г. е тромпетист в ученическия духов оркестър на маестро Дечев, взема уроци по цигулка при корифея на музикалния живот в Харманли Стефан Льондев, разпъва и акордеона. В часовете по физкултура пък така се премята на висилката, че скоро става един от най-добрите на този уред в гимнастическия отбор на гимназията, ръководен тогава от физкултурника Емил Димитров, който е останал в паметта на харманлийци повече с кръжочната си работа по корабомоделизъм. Но има и не по-малко успехи като треньор по гимнастика. В отбора му тогава се подвизават освен Димитър Димитров, също и Михаил Чаушев, станал по-късно известен художник, Димитър Узунов, други.
Спортната закваска отвежда Митко Офицерчето в държавния техникум по физкултура и спорт "В. Левски" в Пловдив. Но се записва в него след единайсти клас, понеже баща му не го е пуснал, да хване пътя за Пловдив още след девети клас, та пропуска няколко години, но важното е , че от Филибето се връща с диплома за прогимназиален учител по физкултура. После през 1970 г. завършва задочно и ВИФ "Георги Димитров" и след кратко учителстване в Любимец става преподавател в харманлийската гимназия.
Ако волейболът в Харманли тогава има своя Янчев, леката атлетика - Николов, Бойков, Велев, то гимнастиката е запазена марка на Димитър Димитров. Като се има предвид, че гимнастиката е по-специален спорт, не толкова масов и популярен, особено за едно училище, треньорските успехи на Димитров в ония години са наистина знаменателни. През 1988 г. неговите гимнастици, юноши младша възраст, стават окръжни първенци и то при конкуренцията на спортното училище в Хасково. Спортното училище, което и преди това е обрало из окръга къде-що има подходящи за гимнастика момчета.
В харманлийската гимназия обаче не се дават - гимнастическият отбор, трениран от Митко Димитров, е подготвен не по-зле, освен това е нахъсен здраво и мотивиран да бие наред. Този отбор от гимназиални гимнастяги е любопитен и с това, че тогава в него влизат момчета, които по-късно стават известни личности. Достатъчно е да се спомене само Гриша Димитров, фронтменът на група "Портокал", но от него по-долу сега не падат и Петьо Петков, и Илиян Тодоров, и Светлозар Бодуров. Ето с тия здрави момчета юношеският отбор на гимназията минава цедката не само на окръжното първенство, но и на зоналното и се класира за финалите на републиканския шампионат по гимнастика във Варна и там от 24 отбора от цялата страна заема 9-то място, което си остава и най-доброто постижение за този спорт в Харманли.
Музиката е другата страст и поприще на учителя. Става така, че през 1952 г. постъпва като корепетитор акордеонист в хор "Славей" към читалище "Дружба". Репетира не с кой да е, а с маестро Льондев, при когото е проходил в музиката. По-късно влиза в състава на хора и като певец, и заедно със съпругата си Жана не слиза от сцената повече от 50 години.
И ако в хора е само глас от многогласието, като ръководител на ученически вокални групи изявява своята индивидуалност и с подбора на репертоара, и с обработката на песните и с дирижирането им. Мнозина навярно си спомнят с умиление за вокалните групи в гимназията, в училище "Отец Паисий", в СПТУ-по текстил, ръководени все от Димитър Димитров, завоювали много призови места на популярните тогава фестивали на художествената самодейност на различни нива.