МИХАЙ МАНДАДЖИЕВ - СКУЛПТУРЪТ В НЕГОВИЯ СВЯТ ОТ ПРОСТРАНСТВА И ФОРМИ

Навремето Румен Сербезов броил 6 бона за четири пластики на харманлиеца, днес негови работи красят галерията на Жорж Папазов

Георги Николов, Харманли

От малък неудържимо ме привлича красотата, различното, стандартните неща ме дразнят. Ето една крушка да вземем, обикновено виси от средата на тавана, а аз й търся някакво сечение горе, някакъв ъгъл, откъдето тя ще хвърля сянка и ще придава артистичност на обстановката. Или една маса - четири крака, правоъгълен плот, нищо интересно. Но ако съчетая в плота правоъгълна и кръгла форма, тая нищо и никаква маса ще изглежда различно, ще бъде освен предмет на бита и произведение на изкуството.
Така разкрива творческата си нагласа харманлийският скулптор и дизайнер Михай Мандаджиев, без да съзнава може би, че донякъде изповядва идеите на стила "баухаус" в дизайна. Но всъщност неговото артистично кредо е далеч от всякакви течения, модни навеи, естетски теории. Самобитността му извира от порива му към красивото, необичайното, хващащото окото и сърцето.
Високият и слаб като модернистично изваяние скулптор се е школувал не в ателиетата на художествени гимназии и академии, а в собствената си представа за хармония и съвършенство. Както вая нещо, често го развалям, ако само малко не ми хареса, започвам го отначало и пак го развалям, ако трябва, докато не застине в оня вид, в който съм си го представял, казва скулпторът. После показва в албум снимки на последните си работи - дървопластики с вградени метални елементи. Четири от тях са одобрени и изложени в момента в нашумялата галерия на Жорж Папазов в Пловдив. Други негови творения от дърво, камък, мед и в техните съчетания са красели преди пет години галерията на Христо Томов в Стара Загора. Участвал е в множество други общи изложби, но неговата голяма самостоятелна изложба е всъщност пръсната на различни места, където е оформял интериори и екстериори, превръщал ги е от голи пространства във владения на артистичния дух и атмосфера.
Неговият стил се е отпечатвал във външния и вътрешен дизайн на заведенията "Глобус" и "Романтика" в Свиленград; в бившето НТС, в кафе "България" в Харманли, на други подобни места.
Но Михай е автор и на много от осъществените дизайнерски проекти в Меката на българския попфолк - "Приказките". Работил е както по интериора на ресторанта, така и по вътрешното оформление на новата хотелска част. Негова изработка е логото на входа на ресторанта и изкуственото езеро пред него също е по негов проект.
Дори в тези си работи по поръчка Мандаджиев се подчинява повече на вътрешния си усет, отколкото на вкусовете на поръчителите. Съобразява се и с техните виждания, разбира се, но се радва, когато ги убеди в своите. А когато му се предостави пълна творческа свобода е щастлив. Както е щастлив в харманлийското си ателие на улица "Дялко Милковски". Там сред силуетите на недовършени или току-що започнати скулптурни фигури, сред макети в различни мащаби, сред разхвърлени материали Михай е в своя свят.
Разказва как го е завладял. В началото на 80-те години е на работа в кукления театър в Хасково. Майстори това-онова по сценографията на пиеските, но има много свободно време и за собственото си творчество. Участва с четири неща мед и дървопластика в обща изложба в Профсъюзния дом. Изложбата е посетена от тогавашния първи секретар на ОК на БКП Румен Сербезов, известен с новаторските си за времето управленски идеи и с пристрастията си към интелектуалците и хората на изкуството. Първият в окръга забелязва работите на Мандаджиев, харесва ги. После чрез архитект Янчо Апостолов, който е харманлиец, кани скулптура на среща.
Брои ми за ония четири мои работи от изложбата 6 хиляди лева тогавашни пари и с тях започнах да строя ателието в Харманли. Нещо повече - Сербезов ми издейства разрешение да го строя както искам и си го представям, без да се съобразявам с тогавашните строителни изисквания. Та ти няма да го отнесеш в Турция това ателие, нека е по хатъра ти, ми каза Сербезов, спомня си Михай.
Тук трябва да отбележим, че по онова време той е Мехмед, Мехмед Мандаджиев. Може да се каже, че Михай му остава нещо като творчески псевдоним след онова печално прекръщаване по време на възродителния процес. Но Михай си му е и името сега, той сякаш не е приел толкова болезнено възродителния процес, докато е бил потопен в своя свят, света на изкуството, както признава.
А ателието си не само не го отнася в Турция, ами той самият се завръща от там след петмесечен артистичен гурбет в Истанбул преди седем години. Не че е бил зле, напротив урежда се на работа в галерия, тачат го в нея като скулптор, вслушват се в мнението му. Но нещичко му липсва, друг свят е там, не е като неговия в Харманли. В Турция можех да работя за повече пари, но се върнах за по-малко тук, защото това е моят свят, не можех да го оставя, казва Михай Мандаджиев.
Казва още, че изкуството много му е дало, но и много му отнело и че все пак се изхранва от него. Родени сме не само да печелим, а и да донесем нещо на тоя свят, това е по-важно, смята скулпторът.
Който го познава, няма да съзре нито декларативност, нито поза в тези му думи. Такъв е той - самовглъбен в себе си, отдаден на изкуството. Не обича да прави компромиси с творческите си виждания. Дори когато работи занаятчийски, така да се каже. Когато заради хляба приема да вдъхне живот в интериора на някой панелен апартамент например. Има такъв период в професионалния му път. Но посред модата на дръпнатите тавани и гипсовите корнизи в стаичките на панелките, той гледа да сътвори нещо далеч от кича - спалнята да не е с традиционните нощни шкафчета, а с алков, да речем. Четирикраката маса, ако не може да застане на един крак, да се държи като на ствол, то поне плотът й да е с неправилна форма. И оная крушка да не виси от средата на тавана, а да се разположи на някакво сечение горе, в някой ъгъл, за да хвърля артистична сянка на обстановката…

Вашето мнение по темата: