ГОСПОДИН ХРИСТОВ - ДЪРВОДЕЛЕЦЪТ, КОЙТО ОБЗАВЕДЕ ЦЕЛИЯ ГРАД

Бай Динко е сред основателите на дърводелската кооперация "Труд" в Харманли, подвизава се и в непромишления сектор на бившето КБУ. Известен е още като командир на доброволния отряд към МВР през 80-те години.

От Георги Николов
Харманли

Едва ли е имало събитие в града - културно, спортно, обществено или каквото и да е било, на което да не е присъствал Господин Христов Георгиев - бай Динко. В това отношение той е вездесъщ. Следи редовно всички предавания на местния радиовъзел, посещава без изключение и всяко едно заседание на местния парламент, появява се неизменно навсякъде, където има мероприятие, изява, празник.
Признавам, че понякога в тази му хипер обществена активност съм съзирал и известна доза маниакалност. Но сега, когато говоря със 76-годишния пенсионер, си променям мнението. "Свикнал съм да съм сред хора, да общувам с тях. Приемам обществените нередности и проблеми болезнено и съм готов, ако мога, да помогна за разрешаването им", казва бай Динко.
Най-много го боли, че неща, сътворени от двете му ръце, нечии други ръце са ги обсебили или разрушили. Да вземе дърводелския цех на КБУ-то край Тарабановата мелница, на брега на Олу дере. През 1981 г. Господин Христов е изпратен от ръководството на предприятието да модернизира цеха. И той го прави - с новите му машини, с рационализациите му, с по-добрата организация на труда. Сега обаче какво е останало от този цех - едни основи само.
Пак като оправен комунален работник прехвърлят през 80-те години бай Динко в сектора на непромишлената дейност на КБУ - това ще рече: обществена баня, пералня, химическо чистене, бръснаро-фризьорски услуги. И той се хвърля в този бранш да подобрява базата му, условията на труд, услугите за гражданите. Сега градската баня кънти на празно, не че някой щеше да иде да се къпе в нея, но кой знае, ако не бяха я закрили, ако я бяха реконструирали в сауна, да речем, можеше и да просъществува.
Ами киното? Цялата му вътрешна облицовка, специалната дървена ламперия е дело на бригадата на бай Динко, когато работи в мебелната "Георги Жечев". Спомня си, че тогава са си играли да пробиват "милион" дупки в ламперията, да я уплътняват от вътрешната страна с "тонове" стъклена вата, само и само акустиката да е на ниво.
Сега кино в Харманли няма, мястото е просто дискотека.
Добре, че е останало читалището. Как е правено навремето, но не е мръднало отвътре. Как ще мръдне като читалищната сцена и салона без гипсовите орнаменти по стените и столовете също са работа на бай Динковите ръце и на колегите му от предприятието "Георги Жечев".
На Господин Христов тоя занаят му идва отръки още от детството. Захваща се с дърводелството ,след като завършва 7-и клас в Главан. (Той е роден в близкото село Войводово, но се води главанец.) Чиракува в работилницата на някой си Кольо Минков, но вече поглежда към града. Заедно с още 7-8 момчета от селото тръгва за Харманли и къде да учи, къде да работи - записва се в дърводелското училище в околийския тогава град. Някакво задругчийско школо ще да е било това училище, ръководено от майстора Христо Марангозов, но така или иначе Господин Христов го завършва и получава диплома за дърводелец.
Такъв е в професионално отношение, в политическо и обществено е комсомолец, даже още ремсист, понеже в ония години - 1946-1948, младежката организация е РМС-ът.
Това обяснява включването на Динко в бригадирското движение и то на един от най-знаковите му обекти - язовир "Копринка". "Копахме канала от язовира, който трябваше да напоява Старозагорско. Не не сме блъскали само - имаше и работа, и веселие, имаше всичко на тая бригада", разказва сега тогавашният ентусиаст.
На "Копринка" той впрочем се изявава, още преди да запише дърводелство в Харманли.
След като взема от там кетапа, незабавно отива да работи в мебелната фабрика "Георги Жечев". Тогава тя се ръководи от известните харманлийци Димо Кирилов и Иван Барбов. Разправя още, че е работил на един тезгях заедно с Евтим Николов, който по-късно ще стане и кмет на Харманли. Но тогава той и Динко майсторят гардероби, шкафове и други мебели и ги майсторят не както сегашните, хванати тук-там от тебера, ами ги стягат като за вечни времена с ония красиви орехови фурнири и с всички останали тогавашни мебелни екстри.
Както тъй си дърводелства, му идва и времето за войниклъка. През 1952 г. го пращат на турската граница, на 14-та гранична застава край село Крайново, Елховско. Не може да се похвали със заловен нарушител, но разказва как като мерач на тежка картечница "Шварцлозе" използвал дърводелските си познания и умения да й измайстори едно приспособление за срелба срещу евентуално въздушно нападение. По самолети така и не гръмнал с картечницата, но с една карабина свалил глиган с два изстрела. Нали дивите прасета турците ги прогонвали от тяхната страна на границата, та нашите превръщали най-естествено постовете си в пусии и пукали, ли пукали. То тогава и снабдяването на заставата от Елхово закъснявало, та с избития дивеч граничарите изкарвали по цяла седмица. С Динковия глиган - и две.
След уволнението през 1955 г. Господин Христов се завръща в Харманли, но вместо да заработи пак във фабриката "Георги Жечев", започва да гради основите на дърводелската кооперация "Труд". Прави го заедно с Иван Барбов и то така я образуват двамата тая кооперация, че тя много скоро се развива като една от най-печелившите в региона. Просто много далновидно се специализира във вътрешното обзавеждане на ресторанти, кръчми и магазини, които по онова време се роят, както сега западат. Дърводелска кооперация "Труд" - Харманли поема и обзавеждането на всякаква кабинети - и началнически, и други, така че става пионер в офис оборудването. А и няма село, дето тезгяха на хоремага и рафтовете зад него, както и рафтовете на смесените селски магазини да не са изработени от хора на кооперацията. Това е, тя се развива и приема поръчки не само от Харманлийско, но и от Кърджалийско, Ямболско, Старозагорско. И още един интересен факт доказва оправността на кооператорите дърводелци. Предприятието им печели конкурс на образователното министерство тогава за проект на специален шкаф за учебни помагала по български език и литература, та училищата от цяла България биват снабдени с продукта на ДК "Труд" - Харманли.
Формулата на успеха на кооперацията е проста, в нея цените се "калкулират" взависимост от себестойността и очакваната печалба, а в мебелната "Георги Жечев" се работи по твърд ценоразпис. С други думи едните работят по пазарни механизми, а другите са заложници на социалистическата планова икономика. Вместо обаче да се насърчи кооперативния опит и да се внедри той и в държавните предприятия, става тъкмо обратното. Кооперация "Труд" е одържавена и с цялата й техника, включително и с цеха, който тя сама си построява до днешната "Хлебна промишленост", я зачисляват към "Георги Жечев". Добре, че тя си остава сравнително самостоятелно обособено звено във фабриката, та поне запазва добрата си организация на труд и кооперативния си хъс за работа.
Не само читалището и киното стават уютни, благодарение на бай Динковите хора от фабриката. Както мнозина си спомнят, несъществуващият сега ресторант "Хеброс" също беше с пищна дървена ламперия. И тя, и щандовете на ГУМ-а са майсторени от бригадата на Господин Христов. И ако за всичко това той е удостоен със сребърен "Орден на труда", повече го радва признанието на харманлийци, че едва ли не е обзавел целия град, поне обществените му сгради и заведения.
Единствената скромна полза за майстора е, че докато се труди ударно в ония години, сколасва все пак да завърши задочно през 1973 г. едно средно специално в техникума по дървообработване и вътрешна архитектура в Трявна. "Хем си на курорт, хем се учиш", със задоволство отбелязва тази дребна забежка от трудовата си биография бай Динко.
Иначе освен с професията, той винаги се е ангажирал и с обществена работа. Активист е на ОФ-то, после на Отечествения съюз в 3-ти квартал. Но още повече е отдаден на една друга гражданска инициатива от онова време. Години наред другарят Господин Христов е командир на доброволния отряд към МВР. Интересни неща за туй формирование може да разкаже той, особено в контекста на днешната престъпност под път и над път. Тогава такива работи няма. И как ще има, като освен патрулите на МВР, сноват и нарядите на доброволците. Проверяват за това-онова, няма хънта-мънта. А в отряда - представители от всяко предприятие, 50 души общо. Е на това се вика обществено сътрудничество с полицията, нищо че тогава е била милиция. И Христов показва медала си за заслуги като отрядник, както показва и множество грамоти за други негови обществени работи.
За тях пенсиониране няма. Затова сега така наобикаля всички мероприятия бай Динко - човекът, който обзаведе целия град.

Вашето мнение по темите: