ПОЖАРИ И ЛЕСОВЪДИ В НАДПРЕВАРА ЗА ГОРИТЕ САКАР И РОДОПИТЕ
Преди години само в Харманли годишно се залесяваше по 5 - 6 хил. дка годишно. Сега е десет пъти по-малко.
 От Иван Атанасов
От 7 до 13 април се проведе традиционната "Седмица на гората". Това бяха низ от PR мероприятия, които целят да повдигнат имиджа на този сектор от икономиката. Прави се от много години. Обикновено ръководител от Горския сектор развежда журналисти из гората, а след това на маса им показва какво са направили и какви планове имат за бъдещето на българската гора. Тази година стана същото. Новото е, че президентът роди инициативата-"Да засадим дърво, да дадем надежда".
Горите около Харманли и Тополовград са повече от средния процент за държавата. За щастие в нашия край изстъпленията върху нея са по-малки от тези, за които чуваме в Родопите и Рила. Набезите са предимно от роми.
Най-големият собственик на горския фонд в Харманли е Държавно лесничейство. То обхваща общините Харманли, Симеоновград и Маджарово. Територията му включва 52 населени места и 22 охранителни участъка. Собствеността на Държавен горски фонд е 21 819 хектара. Тук има и общински горски фонд на градовете Харманли, Симеоновград и Маджарово - 18 289 хектара. Частните гори са 2 143 хектара. Училищно настоятелство в Симеоновград има 8 хектара, а църквата има собственост на 250 хектара. Има и такива гори, които временно се стопанисват от общините и са се самозалесили. Това се 2 333 хектара.
Горите на Държавна дивечовъдна станция (ДДС) Тополовград са 25 300 ха гори.- от различни дървесни видове, като най-много са широколистните.
Третият собственик е Горскакомпания-Харманли със 150 хектара върнати гори. Тази година предприятието е залесило стотина декара. От тях 12 са с червен дъб, а останалите с акация. В момента се изгражда разсадник, в който ще подготвят фиданки за акация, дъб смерч и веймутов бор.
Повечето от горите около Сакар и Източните Родопи са широколистни. В момента с иглолистни дървесни видове с т.н. "пионерен" вид се залесява само, където не може да се използват местните широколистни видове. След това 30-40 до 60 години максимум този дървесен вид трябва да се смени, за да се залеси с широколистни дървета.
Според инж. А. Тодоров от ДЛ Харманли мястото на иглолистните дървесни видове не е тук и може би затова пострадаха така от летните пожари. Той е далеч от мисълта за умисъл, просто климатичните фактори през 1999г., 2000г., 2001г., са повлияли неблагоприятно.
Сега най-голям процент от залесяването в този край заема акацията. В ДЛ посадиха 145 дка и попълниха над 250 дка. топола край р. Марица. В момента те са разработили програма за възстановяване на "Малкочкото дере", югоизточно от Харманли. Ако се осигурят средства, през лятото започва подготовка, за да може есента вече да се залеси. Това е първата стъпка за възстановяване от миналогодишния пожар. В момента в Харманли са заети с усвояване на дървесината от миналогодишните пожари и това изисква време. Те се озоваха на инициативата на президента и посадиха 3 дка с дървета.
Нашият регион е с гори, повечето от тях разпръснати и това създава проблеми при охраната им. Законът изисква от 1 500-2 000 хектара да се пазят от един стражар. Това условие е спазено, но не ефективно. Най-много проблеми се появяват около, където има ромски махали. Това е кв. "Йорданово", Симеоновград и "Маламар дере" в Харманли. На помощ бе викана и жандармерия на помощ, но ефект почти нямаше. Гората около Йорданово се разрежда, а на някои места просто изчезва. Набедените за това роми освен, че са бедни, са и селски хитреци. И в двата града им дават социални помощи за топливо, но те я продават за жълти стотинки. Правят им се актове, директорът на ДЛ пуска постановления, но от тях няма събираемост, понеже нямат с какво да платят. След промяната в закона, тези които по няколко пъти са правили такова нарушение би трябвало да влезнат в затвора. "Има осъдени на територията на нашето лесничейство да платят глоби, но не знам дали има вкарани в затвора", признава Антони Тодоров, зам.-директор на ДЛ Харманли. .
И трите горски предприятия твърдят, че залесяват непрекъснато и се ръководят от Лесоустройствени планове. В това никой не може да се съмнява, но правят много неприятно впечатление голите баири след пожарите, за които все не се намират достатъчно пари за залесяване. От лесничейството твърдят, че Горският фонд е един и същ и не намалява, но голите баири на практика се увеличават.
Лесничеите се надяват, че след промяната на закона и разрешаването за извършване на стопанска дейност, те да я засилят. Тогава от предприятието ще могат да разполагат с парите и да си да купуват техника и всичко, което е необходимо, защото опазването включва не само опазване от бракониерска сеч, но и от пожари. А те в последните години не са никак малко. Край Харманли изгоряха хиляди декари борови гори, садени преди 30-40 години. Според специалисти в бранша тези видове са залесени навремето заради нуждата от такъв материал. Постепенно той се изнесе за Турция и Гърция. В скоро време и за тях няма да има, защото и останалия ще изгори.
Ан. Тодоров, зам.-директор на ДЛ Харманли: ,,Сечем в границите на устройствения проект”
 Г-н Тодоров, гората във вашето държавно лесничейство през годините увеличава ли се или намалява?
При нас се работи с лесоустройствени проекти. В тях е записано, че част от прираста на гората трябва да се усвои. Затова се водят възобновителни сечи. Това с прости думи казано е като да засееш жито и като дойде лятото да го ожънеш. С гората е така, тя достига някакъв максимум на прираст, примерно на сто години. След това почва да пада, получава се отрицателен прираст и затова се сече. Ние го правим в границите на устройствения проект и никога не сме превишавали.
А гората дали се увеличава или се намаля ще ви кажа, че Горският фонд е един. Той е около 33% за страната. На нашата територия е с един процент повече. В Симеоновград гората е по-малко, но за сметка на това община Маджарово има по-голям ресурс.
Държавно лесничейство и неговите служители стопанисват, охраняват и поддържат държавния горски фонд, при частните гори контролираме тяхното ползване.
С измененията на закона, за вас ще стане ли по-добре?
Смятам, че ще е по-добре, защото сега сме на бюджет. Но законът трябва да влезе в действие, за да видим къде има кусури. Преди реформата - 1999 година имахме стопанска дейност, но тогава имахме техника - трактори, работници, секач-мотористи, които използвахме във всяка дейност.
Сега нямате ли?
Имаме само лекотоварни автомобили, с които можем да обикаляме и да правим превенция.
Сега наново ли ще купувате техника?
Аз смятам, че трябва да го направим.
Разбрах, че на всяко лесничейство щели да купуват пожарна?
Хубаво е поне на две-три лесничейства да има зачислен такъв автомобил.
Вашето мнение по темите : |
Г-н Хаджиев, каква е площта, която стопанисва като горски фонд Държавна дивечовъдна станция (ДДС)? Колко нови гори засаждате нови гори, като се има предвид, че и пожарите унищожиха доста от тях?
