ЗА ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ И ГАРНИЗОННИЯ ДУХОВ ОРКЕСТЪР - МЕЛОДИЯ ЗА БАС ФЛИГОРНА

Близо 30 години сегашният охранител на "Райски кът" свири в кашишките полкове на Симеоновград и Харманли, става част от дълголетната история на харманлийската духова музика, създадена още през размирната 1925-та.

Георги Николов, Харманли

Един от тези музиканти в оставка е бившият старшина Димитър Георгиев, свирил на бас флигорна и в симеоновградския и в харманлийския полк. Той е запазил един грамаден кожен албум с фотографии от историята на харманлийската военна духова музика. Съставял го е един от диригентите й, старшина Чавдар Папарков, и много прозорливо го е съставил, че без него току-виж споменът за оркестъра се е изтрил съвсем.
А не бива - тоя оркестър е бил създаден още през 1925 г. и преди две години можеше да му се чества 80 годишен юбилей, ако през 1999 г. не бе преустановил музикалната си дейност малко преди закриването и на харманлийското поделение 24 160. Но, докато е бил гарнизонът, харманлийската духова музика е гърмяла къде ли не из България по занятия и паради, включително и в сборни оркестри, отсичала е маршови тактове в Гърция по време на Втората световна, където се е подвизавал полкът, била е и в Чехия през 1968 г. на "мисията" на Варшавския договор. По едно време оркестърът е бил и царски. Изобщо - славно музикантско минало. И ако то се нуждае от по-сериозно и внимателно проучване, Димитър Георгиев сега може просто да разкаже своята история - част от голямата история на оркестъра.
За военен музикант го зарибява един офицер по време на някакво занятие в Черепово. Тогава Димитър е осмокласник в Браница и преценява, че да служи преди набора си като музикантски ученик в казармата му е по-изгодно. Тъй на 7 август 1871 г., само шестнайсетгодишен, той влиза в редовете на БНА, в под. 55 340 в Симеоновград. По онова време има такава практика - военна служба и стажуване в духовия оркестър до придобиване на сержантско звание. Е, Митко служи не две, а цели четири години, но си намира поприще с добро бъдеще. Докато в казармата го обучават да свири на бас флигорната, изкарва с вечерен курс и средното си образование в симеоновградската гимназия.
В черния полк в Сеймен надува флигорната под диригентството на подполк. Георги Василев, но помни, че на теорията и практиката на духовото свирене го е изучил старшина Коста Вълев. Той е дал хляба в ръцете на възпитаника си от Харманли и чак след това спокойно се е пенсионирал, споделя Георгиев.
За ония години какво да разкаже? Свирня по устав - на разводи, походи, паради, занятия и, разбира се, цивилни изпълнения на оркестъра.
Така е и в Харманли, където старшината с флигорната се мести през 1982 г. Това е времето на разцвета на харманлийската духова музика. Десетина години по-рано франтът, майор Георги Русев, й е придал не само меден, но и светски блясък. Наложил е музикантите не само на плаца, но и на читалищните сцени, по фестивалите на художествената самодейност. Стилът му на диригентство са запазили наследилите го капелмайстори Стефан Иванов и Митко Савов. А когато Митко Георгиев постъпва в оркестъра, за диригент му изпращат кап. Димчо Коритаров от София, завършил там музикалната консерватория.
Няма грешна нота. Оркестърът свири вярно и става неизменна част от казармения и градски живот. И важна подробност от градския пейзаж също - това е времето, когато музикантите дънят не само маршове, но и потпури от опери и оперети в градинката в центъра на Харманли.
Все пак основно си е свиренето за повдигане на бойния дух в казармата. Там няма лабаво. О. з. сержант Георгиев си спомня за едно такова здраво духане през август 1984 г. Полкът заминава на маневри край село Остър камък, говори се че ще ги наблюдава лично Добри Джуров. От сутринта вали като из ведро, но това ни най-малко не смущава командира на полка кап. Гайдаров да издаде заповед личният състав на частта да се изнесе до Костов връх край Остър камък с марш под звуците на духовата. И започва едно набиване на крак в локвите, едно свирене и бурбуникане, но пак без грешна нота. Така е и на други занятия, на " Щит 82" край Карнобат например, едно от последните съвместни военни учения на Варшавския договор, на който оркестърът така или иначе свири и лебедова песен.
Но до онова пълно издухване през 1999 г. има още доста време и сержантите оркестранти си я карат и по музикантски, и по военному. Има натоварвания, но и отпущане на коланите. Такъв е случаят с една войнишка клетва в Любимец, където оркестърът трябва да свири след яка почерпка, та надува със зачервени бузи, а Митко Георгиев с понадебелял език, но важното е да се свири с дух, особено в духовата.. Така е било понякога и когато, поразсеяни от цивилния живот, в казармата на един или друг развод оркестрантите, чули-недочули какво казва диригентът, са захващали различни маршове, но бързо са вкарвали в строя какафонията, нали това им е работата. Свирили са даже по съвместителство и на сватби и погребения, траурно и форсмажорно, как ли не.
Но Георгиев помни и истински звездни мигове на оркестъра. През 1984 г. на националния преглед на художествената самодейност харманлийският полк изкарва на сцената заедно с оркестъра и войнишки хор - всичко 65 души. Звучат като в "Аида" на Верди, гръмовни са и печелят медала.
Самият оркестър е набъбвал до 35-40 души в сборни формация, като тази, съставена от оркестрите на поделенията в Харманли, Симеоновград и Стара Загора. В такъв разточителен състав харманлийци свирят на концерт в театър на Заарата, а друг път обезпечават цялата церемония по откриването на паметника на Освобождението на Чадър могила край града.
Иначе само харманлийският състав разполага обикновено с 13 музиканти, но още и с резерв от поне десетина музикантски ученици, от средата на които произлиза и Димитър Георгиев, и по-късно дори един от диригентите - известният като "синът на полка" Атанас Чолаков, издигнал се до капелмайстор от невръстен барабанчик. Неговата история впрочем заслужава отделно писание, в това само ще кажем, че тъкмо затриването на системата на музикантските ученици слага край и на самия оркестър.
" В един момент, когато вече съдбата на поделението бе предрешена, спряха постъпването на ученици в оркестъра. В същото време по-старите започнахме да се пенсионираме. Нямаше и не можеше да има попълнения, след като и полкът залязваше. Така в казармата останаха двама-трима музиканти и оркестърът лека-полека си отиде", казва Георгиев.
Това е, от началото на 90-те оркестърът е оставен на доизживяване и някъде през 1999 г. издава последен звук и се закрива, както по-късно от натовски съображения се закрива и гарнизонът.
Музикантите, както вече казахме, се запиляват на работа тук-там като охранители. Такъв Димитър Георгиев е бил и в "Харманли - БТ", и във фирма Димана, и в хотел "Хеброс". Сега е пазач в "Райски кът", място точно между Сименовград и Харманли, между които е преминал музикантския му и военен живот, докато тръбата в харманлийския полк не е изсвирила последен отбой.

Вашето мнение по темата: