ЕДИН ЖИВОТ, ПОСВЕТЕН НА ТЕНИСА

От Дянка Радева
Тополовград

Едва ли има човек в Тополовград, на който името Иван Чинтов да е непознато и то да не се свързва неизменно с развитието и успехите на тениса на маса в града.
Срещата ни се отложи няколко пъти, тъй като треньорът беше много зает и постоянно пътуваше. Когато се видяхме ми каза, че предния ден се върнал от Албена. Строен, усмихнат, непринуден, той просто те грабва и с всяка дума те печели за тениса - спортът, на който се е посветил от 13-годишен. Започна разказа си със спомени за секцията по тенис на маса при Димитър Узунов (Бай Митьо). "След училище играех по един час и с нетърпение чаках следващия ден", разказва за началото Иван и допълва, че да вземе ракетата в ръка, да застане зад масата и да прекара няколко часа, отдавайки се на играта, изпълва и до днес живота му с много приятни мигове, незабравими емоции и най-важното - приятели.
Много са престижните състезания, в които е участвал, много тополовградски деца са минали изпод ръцете му и са стигали до почетната стълбичка. Заради това тенисът се е превърнал в истинска част от живота му. "Когато в залата няма занимания, децата идват в къщи и тренират на моята маса", споделя подхода си Иван. И независимо, че душа дава, за да изгради достойни спортни наследници и популяризира тениса, заявява още, че държи изключително много на дисциплината в залата. През април 2007 г. момчетата на Иван участват на международен турнир в град Къркларели (Лозенград), Турция, където Никола Кирчев и Митко Тодоров заемат второ и трето място.
Проблеми, разбира се, не липсват. "Тенисът на маса е скъп спорт. За да се развива един състезател е нужно постоянно да участва в турнири, а това е свързано с доста средства", споделя болката си Иван, но добавя, че благодарение на общинското ръководство е спечелено финансиране от Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) и работата с младите продължава.
Освен че предава знания и умения на младата смяна, Иван е успял да вкара тениса и на професионалното си поприще в "Марица-Изток", където е началник смяна. Отборът, който сформира там досега е играл във "В" републиканска група на Българската федерация по тенис на маса (БФТМ), но печели първо място (отборно) и занапред ще се доказва в "Б" група. "Единствено липсата на средства ни спира да заиграем в "А" група", категоричен е Иван и продължава да разказва разпалено за следващия успех: "От 11 юли 2008 г. се проведе работнически фестивал под надслов "Балканите канят за мир". Конкуренцията със състезатели от Беларус, Израел и други страни беше жестока, но от 30 отбора успяхме да влезем във финалната четворка".
Заговорвайки за участия в големи международни форуми, Иван се връща към 1998 г., когато е представял България на Олимпийските игри за ветерани в Портланд (САЩ). Били 8 групи от 30 до 40 години, като в групата си той става първи, побеждавайки Борис Козмин. От 2000 г., заедно със съотборника си Ахмед Дауд от Момчилград редовно играе на различни първенства в Турция, където домакини са спортен клуб "Фенербахче". Там винаги печелят призови места, а Ахмед е неизменно първи. През 2005 г. в португалската столица Лисабон се провежда Световно работническо първенство, където като първенци на "Марица-Изток" със съотборника си се класират трети. Работническият клуб е член на Световната федерация по тенис на маса (СФТМ).
През юли Иван навърши 49 години, макар да не му личат. Има брат близнак - Андон, който е отличен китарист, също добър тенисист, и много скромен човек. Идва и смяната - племенникът Николай, който също е запален по тениса и вече е много добър състезател.
Не зная защо, но имах чувството, че този добър и весел събеседник не може да не обича музиката ,и когато го попитах, ми отговори, че често двамата братя-близнаци веселят голямата фамилия с китарата и песента.
Има и планове за 50-годишнината си, които засега пази в тайна, но не е трудно да се досети човек, че те са свързани с тениса и затова, каквито и да са те, нека му пожелаем да ги осъществи в здраве и още дълги години да продължи да предава на младите любовта и знанията си към спорта. Защото Иван Чинтов е човек, който вече е направил нещо стойностно за града ни.