АКТРИСАТА АНИ БАКАЛОВА "ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ПОДБИРА РАБОТАТА, В КОЯТО Е "ТОЙ"

Какво ще отнесете в София от Тополовград?
С Живко Гарванов играхме дълги години в "Сълза и смях" и сме били дори на гастроли в Харманли ,но може би не сте попаднали на наши представления, на представленията на "Сълза и смях".
В Тополовград съм за втори път, така се случи, бях на четвъртото издание, бях и но 13-тото издание. От първото ми посещение в този град усетих, че той е изключително гостоприемен. Аз като се върнах в София разказах на всички мои приятели колко много приятелства съм намерила тук и колко добре съм се усетила сред тези хора и всичко, което ми случи тук. Сега, когато се върнах след девет години, усещането ми е още по-прекрасно, в такъв смисъл…
Искам да изтъкна с особена радост това, че фестивалът е на изключително високо ниво. Толкова хубави представления, толкова са шарени, в крайна сметка усещането от общото е усещането за добре свършена работа. Аз се възхищавам на цялата организация на този фестивал, да започнем оттам, на това читалище, с неговата управа, с неговите хора, които работят така самоотвержено, така сърцато, така всичко бяха организирали, до край организирано. Плътно са загрижени и работят за това фестивалът да бъде в най-отлична форма както и за това-всичко, във всеки момент да бъде наред. Ама да ви кажа това не се среща навсякъде. Аз мога да преценя, защото общо взето това е нашата работа, да бъдем някъде, където не играем, а оценяваме, и това е нормално. Отнасям от Тополовград прекрасните представления и новите приятели, които имам, те не са малко, а и да са малко, за някои те са много ценни, за мен. Мисля, че всяко театрално събитие би се гордяло с подобна изява, с подобна продукция

Има ли някои от тополовградските артисти, които спокойно могат да отидат да играят в някой престижен театър?
Да, убедена съм! Мисля, че ще имат такава публика, на каквато всеки театрален състав-професионален би се радвал. А и те биха защитили името си с високо майсторство.

Има ли разлика, ако така може да се каже, между провинциално изкуство и елитарно изкуство, такова например, каквото е в София?
Отдавана не правя такава разлика.

Вие не правите, но по принцип има ли такова разделение?
По принцип има хубаво и лошо. Това са така двете популярни позиции - или е хубаво или не е хубаво. Може да е с много други средства, различни средства, аз съм много демократична в този смисъл. Театърът е широко понятие и няма значение от какъв характер е представлението, важно е да носи послание, да е красива театрална игра, да има смисъл в това, което се прави.

Добре ли е актьорът според вас, да се занимава с обществена работа или с политика, например?
Лошо се насочихте към мен, да ви кажа право!!! Аз съм неспособна на такова нещо, има си хора, които ги бива, а всеки трябва да подбира работата, в която е "той". Аз определено знам, че някой ако е на сцената, няма защо да взимам хляба на другите.
Ами знаете ли аз бях много мъничка, когато влязох в театъра, по-рано почнах училище и като малко момиче бях вече професионална артистка. Бях първо в Бургас, после в Народния театър и от създаването на "Сълза и смях" - там, неизменно, вярно. Аз съм човек на верността - войник на сцената. Обичам си безумно работата - безумно, дали ще играя на сцена, дали ще се снимам, дали ще съм в телевизията, за мен няма значение, това е моята работа, моята обична работа. Въобще е важно човек да обича.

Семейството?
Прекрасно!

Актьори има ли в него?
Няма!
Моят мъж, няма го вече, беше кинокритик, много популярно име за времето си и струва ми се все още-Иван Стоянович. Беше критик, който по особен начин критикуваше българското кино, той го критикуваше, утвърждавайки го и го лансираше. Моите момчета - имаме двама сина - тръгнаха по своя път, единият с политика, другият с изкуство, но и двамата са историци по образование.

Свободно време имате ли?
Знаете ли не мога да се похваля, цял живот съм нямала свободна време. И като ме питат имам ли хоби. То аз нямам време от работа. Ако не съм в театъра, съм в телевизията, ако не съм в телевизията съм в киното, ако не съм в киното, съм в къщи. И малко работа ли има в къщи?! Ами чака голямо семейство, аз трябва да се грижа за тези мъже и го правя с любов.

За Харманли, кажете няколко думи за нашата школа. Да ви припомня някои имена като Пепа Николова, Живко Гарванов, Йорданка Кузманова, Стоян Стоев.
Всички, които ми изброихте в театъра са мои колежки и колеги и съм в отлични творчески взаимоотношения. С Данчето сме играли много, заедно сме били в телевизията. С Живко сме играли почти 30 години. С Пепа сме били заедно в киното. Вие ме питате за едни изключително талантливи хора. Какво очаквате да кажа?! Изключително много ги ценя и ги обичам. Когато съм работила с тях съм имала контакта, който всеки актьор би искал да има с другия.

Разговорът води Иван Атанасов