ПОЛКОВНИК. ГЪДЮ ГЪДЕВ ОТ 6-И КОНЕН ПОЛК БИЛ УБИТ ПРИ АТЕНТАТАВ ЦЪРКВАТА "СВ. НЕДЕЛЯ"

Роденият в Шейново кавалерист командва като ескадронен в Харманли бъдещите звезди на родния конен спорт - Владимир Стойчев и Крум Лекарски, създава и първият футболен клуб и отбор в града

Георги Николов, Харманли

Софийската катедрала "Св. Неделя”, сутринта на 16-ти април 1925-та. Никой от присъстващите на опелото на убития преди два дни от ултралеви сговорист и запасен генерал Коста Георгиев не подозира, че тавънът на храма е натъпкан с 50 килограма експлозив, накичен с пет фитила. Поставили са го същите ултралеви от така наречения Вонен отдел на комунистическата партия.
Тъкмо върви евангилието от Йоана, когато се разнася адският трясък. Сякаш не куполът на храма, а небето се разтваря. Докато Господ погледне отгоре през гъстия дим, пода на църквата настелват 150 гърчещи се тела. Сред тях не са министрите на Цанковото правителство, за които е била предназначена адската машина. Както и за царя, който също го няма, просто е закъснял за опелото. Независимо от отсъствието на набелязаните главни жертви атентатът си остава не по-малко зловещ. Напротив, сред покосените от взрива има и съвсем невинни граждани, богомолци и български офицери, убити са дори и деца.
Сред устроения от терористите малък апокалипсис намира смъртта си и ротмистърът от Лейбгвардейския на Негово величество конен полк Гъдю Гъдев, дошъл да поднесе венец на опелото заедно с още осем царски кавалерийски офицери. Само две години преди трагедията трийсет и тригодишният тогава левент е преместен от 6-ти конен полк в Харманли в столицата по лично разпореждане на Цар Борис III след една негова височайша визита в харманлийската войскова част.
Още няма да е заглъхнал тътенът от пъкленото дело в "Св. Неделя", когато през есента на 1925-та в обширна статия списанието "Наша конница" ще оплаче смъртта на доблестният воин. Загубата му ще бъде наречена голяма и невъзвратима. И това в никакъв случай няма да бъдат само хубавите думи, които обикновено се изричат за мъртвите.
За трийсет и петгодишния си живот офицерът с балканджийското име, потомък на шипченски опълченец от Шейново, ще остави значима следа не само с щпорите и сабята, а и с културно-обществената си дейност в Харманли и навсякъде, където е служил за честта на пагона. Той ще се изяви и като художник, свирач на цигулка, китара и мандолина. Като гимнастик ще измисли и патентова за армията свое движение, ще основе първия футболен отбор в Харманли, а също и ще дирижира с отметнат перчем градския хор и оркестър.
В прочутия на времето 6-и конен полк Гъдев бива назначен като командир на ескадрон през лятото на 1923-та. Негови подчинени тук в един момент са не кои да е, а станалите легендарни по-късно Владимир Стойчев и Крум Лекарски. Бъдещият генерал Стойчев с вродената си кавалийска стойка, с аристократичната си изтънченост така допада на ескадронния си в Харманли, че той дори се заема да го направи и харманлийски зет. Това, че едричката даскалица, госпойца Сийка Минджикова, не харесва наперения, но дребничък ездач, е друга работа. Приятелството между Гъдев и Стойчев се калява и в други светски занимания. От Харманли двамата разхождат чизмите си чак до Виена, изпратени там да се обучават на висша конна езда. В австрийската столица покрай другото Гъдю Гъдев усеща гъдела си и по футбола и като истински пионер го пренася в европейския му цивилизован вид в Харманли, където по ония години местните още само ритат урбулешката, без да си имат понятие от тактиката и правилата на играта. Кавалеристът издейства и щедро предоставя за игрище на начеващите играта плаца на полка. После с наученото във Виена сформира и първия футболен клуб в града и едноименния отбор "Сокол". Събира и волни пожертвования за закупуване на екипи на ентусиастите, на топки и други футболни пособия, с една дума явява се стожер на популярния спорт по ония години в Харманли и му открива път за развитие.
Артистичната му натура го хвърля със същия хъс и в музикалния живот на градчето. Офицерът използва дарбата си на художник, за да изработи специална декорация на казармения салон и да го превърне в театрална сцена. На нея ротмистър Гъдев дирижира основания от него хор и оркестър, поставя и два откъса от нашумели опери, едната от които - "Аида". С всичко това спечелва уважението на харманлийци не само за себе си, но и за тогавашното българско офицерство.
Въпреки благия си характер, кагато се наложи обаче, рицарят ще действа тъкмо като такъв. Омаял годената щерка на богатия харманлийски търговец Боян Тянковски, романтичната Вена, кавалеристът няма да се поколебае да грабне чуждата годеница и да се венчае с нея тайно нейде по селата, защото тя му е признала любовта си и само смъртта може да ги раздели. Когато скандалът позаглъхне, ще стане ясно, че конният офицер може да бъде безупречен съпруг и баща.
В Харманли шейновецът идва и с един друг ореол. Като възпитаник на старшия курс на кавалерийската школа в София през есента на 1919-та той устройва художествена изложба на 83 свои акварелни рисунки, предимно със сюжети от войните. Този вернисаж, първи по рода си в страната, произвежда истински фурор, пише сп. "Наша конница". Събитието е отразено от целия столичен печат, на изложбата се въртят известни люде. На Гъдювия аматьорски, но бляскав, успех завидяват дори дипломирани четки. И как не, след като лично Негово Величество Царят е откупил от подчинения си цели осем картини.
Сюжетите на платната на кавалериста не са изсмукани от палитрата. Той често е рисувал между боевете и тежките походи и на Балканската, и на Европейската войни, в които взема участие. Произведен в чин младши портупей и назначен за взводен командир в 10-та рота на 52-и полк, Гъдев върви пред войниците с вдигнат черногорски маждрак, когато ротите една след друга, в строй, напускат казармения двор.
По-късно като Йовковия Люцкан той ще оцелява по бойните полета с оръжие в ръка и с мисъл в главата си за красотата. Ни най-малко обаче като взводен в същата рота и полк не ще се поколебае да атакува Одрин, когато му дойде времето, и да се окичи със слава. В критичен момент, при няколко упорити контратаки на турците, от него зависи изходът на битката. Той решително поема командването на ротата, след като ротният командир Сотиров и други двама офицери са тежко ранени. Самият Гъдев е ранен от избухнал наблизо снаряд, но се взема в ръце и под точните му команди ротата удържа напора на одринските защитници, докато на помощ й дойдат свежите попълнения. За подвига си младокът получава кандидат офицерски чин и кръст за храброст I-ва степен.
Вече подпоручик в Ямболския конен полк, той ще изкара на седлото и Европейската война. И през нея конникът с умна глава ще се прояви с воинската си изобретателност в кавалерията. С конен разезд при село Балджи Гъдев никак няма да се церемони и ще вземе в плен девет руснаци, откъснали се от Сибирската стрелкова дивизия, разположена по ония места. Дядо Иван си е дядо Иван, воинският дълг - друго. В следващи боеве на този фронт Гъдев ще преследва разлютени тачанки на братушките, без да му мигне окото. От Европейската поручик Гъдев ще се завърне в Ямбол като герой.
Оттам вече ще препусне към 6-и конен полк в Харманли, на който впрочем преди това почетен командир е станал самият кайзер Вилхелм. Харманлийската кавалерия Гъдю Гъдев ще напусне през октомври 1923-та по онова височайше разпореждане на царя, който го е харесал и като художник, и като воин. Заради представителната служба при двореца лейбгвардеецът ще остави временно в Харманли жена си и невръстната си дъщеря, докато се устрои в столицата. На това и на много други въжделения на дръзкия официер слага край атентатът в църквата "Света Неделя".
Малко след трагедията съкрушената Вена ще пренесе тленните останки на съпруга си в Харманли. Ротмистърът ще бъде погребан не на гробищата, а в двора на църквата "Св. Атанасий", както се полага на убит в църква. И тук сред гробовете на видни харманлийски духовници - самият той виден, Гъдю Гъдев ще бъде на достойно място и след смъртта си.

Вашето мнение по темата: