РАЗМИСЛИ ЗА МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И НЕОПРЕДЕЛЕНО БЪДЕЩЕ ЗА ТОПОЛОВГРАД И РЕГИОНА

Природните дадености са комплексен ресурс, който може да се използва и да бъде в полза на хората от района. Някои негови компоненти биха могли да се превърнат в приоритет и да носят печалба както на общината, така и в частност на хората, които живеят тук.

Какво научих за себе си при писането на книгата за Тополовградския край - нашият район е един малко познат, но уникален и интересен район на България.
С какво е уникален той? Тук, в тази малка гранична част на България, са съябрани в чудна смесица традиции и обичаи, които рядко се наблюдават в други райони. Тук са преплетени и втъкани в една пъстра българска шевица местните обичаи и традиции от селата Хлябово, Орлов дол, Светлина, Устрем, Срем, Княжево и др. с традициите и обичаите на българите преселници от Беломорска Тракия /Дедеагачко, Гюмюрджинско/, от Източна Тракия /Одринско, Малгарско, Узункюприйско, Лозенградско/ от Егейска Македония. Всичко това е уникално, интересно и заслужава нужното внимание.
Районът има интересна природа и културно наследство. Тук можете да се докоснете до древната история на траките, като се посетят долмените и скалното светилище Палеокастро; да усетите силния дух на източното православие в манастира "Св. Троица" и множеството интересни религиозни храмове; може да се докоснете до позабравени традиции, вкусни гозби и вина; до гостоприемството на обикновенния българин.
В този район все още се срещат чисти природни кътчета, в които да бъдете частица от майката природа в тишина и красота.
С какво е уникален Тополовград?
С това, че той е най-бежанският град на България, в който са намерили нов роден дом българи бежанци от над 60 населени места от Източна и Западна Тракия и Егейска Македония.
С това, че той се явява метрополия и дава начало на значителен брой населени места в съседна Гърция, като две от тях - Егирос и Кофаля, наричат себе си още Нео Кавакли, а хората от тези селища наричат себе си каваклиоти /тополовградчани/.
С уникалния за България поминък камиларството.
С демографското си състояние - от 1878 г. до ден днешен, повече от 130 г., населението на Тополовград варира между 8 000 и 6 000 жители.
Наистина историята на тополовградския край е интересна, изпълнена с множество превратни моменти, с много мъки и страдания, с постоянна борба за оцеляване и по-добър живот на местните хора. История, която е вплела в себе си съдбите на стотици хиляди хора от древността до наши дни.
А как виждам днешния ден, по мое лично мнение: Настоящето на района е незавидно, особено ако човек застане на границата, в бадемовата градина при с. Присадец. Като погледнеш на изток към Турция - и там граница, и там същите чукари, но всяка педя хубава земя се работи, строят се пътища и инфраструктура, всичко е подредено. А като се обърнеш на запад, те заболява сърцето, всичко е изоставено, буренясало, изгоряло, липсва живец, липсва и най-малка переспектива. Това е настоящето на района, забравен от Бог и управници. Които управници забравят, че от тук започва България!
Искам да споделя отново, моето лично мнение, за това възможно ли е Тополовград и районът да се превърнат в желано и приятно място за живеене, има ли все пак някъква и минимална надежда. Има ли някакви реални, възможни, переспективи, които да бъдат използвани, и които биха могли да се превърнат в отправна база, която при умело разработване и използване биха направили живота на местните хора по лек, не да оцеляват постоянно, а да мислят за бъдещето си тук.
При написването на раздела природа и запознаването със сегашното демографско и икономическо състояние на района стигнах до следните изводи, лично за мен:
Природните дадености са единственият комплексен реален ресурс, който може да се използва, и да бъде в полза на хората от района. Някои негови компоненти биха могли да се превърнат в приоритет и да носят печалба както на общината, така и в частност на хората, които живеят тук.
Водата - основен компонент на живата природа и бъдещото злато. Във връзка с промяната на климата (глобалното затопляне в световен мащаб), водещо до засушавания в района, които в близко бъдеще ще се оформят като един от големите проблеми на Сакар планина, може да се работи за хидрогеоложки проучвания и сондажи за нови водоизточници и мелиоративни мероприятия; за възстановяване на чешми и изграждане на такива по съществуващи кладенчета; за изграждане на нови микроязови; за подобряване на водоснабдяването на селищата в района.
Силата на слънчевата енергия - районът на Тополовград, а също и на селата Хлябово, Българска поляна, Планиново, е един от най-слънчевите и с най-много ясни дни през годината в България, заедно с районите на Сандански и Ивайловград. Тази природна даденост ефективно може да бъде използвана - да бъдат изградени волтаични енергийни панели за обществени нужди /улично осветление, захранване на обществени сгради - училища, детски градини, читалища и др./, могат да бъдат изградени цели площадки за производство на електроенергия и общината може да се превърне в производител на екологична електроенергия.
Използването на силата на вятъра /възможности има в районите на с. Радовец, Присадец, Орешник/ - за изграждането на ветрови генератори.
Природните, културно-исторически забележителности и етнографските особености на Сакар планина /Палеокастро, Мегалитни паметници, антични и средновековни крепости и селища - Маточина, Изворово, религиозни обекти, обичаи и традиции, фито и орнитоложките дадености на Сакар планина и долината на р.Тунджа/ - всичките тези богатства и съществуващата хотелска инфраструктура, при добра реклама и стратегия за развитие на туризма в района, биха могли да доведат до развитието на туризма и превръщането на Тополовград и района в туристическия център на Сакар планина. В тази насока има възможности за развитие на селски туризъм, екотуризъм, велотуризъм, рафтинг по р. Тунджа, туризъм на основата на орнитоложкото богатство, фиторазнообразието, минералите и др.
Живата природа - гората и животинският свят, те трябва да се пазят и обогатяват, природата без нас може, но ние без нея не. Районът се е превърнал в едно голямо сметище за съжаление, където и да тръгне човек навсякъде е пълно с боклуци. Нужни са сметища, нужни са ред и санкции, другите народи си пазят държавите и природата, в които живеят, защо и ние да не можем. Какво ще ни очаква в близко бъдеще, ако изгорим, замърсим, изрежем и унищожим това, без което не можем. Не е ли по-добре да създаваме още, да обогатяваме това, което имаме, и да го пазим, така ще има и за нас, ще има и за бъдещето. Най-лесно е човек да унищожава, това го гледаме вече близо двадесет години. Сакар планина влиза в програмата НАТУРА - 2000, което е възможност за по-добро опазване и обогатяване на околната среда, в която живеем.
Възможности има и в сферата на земеделието, но те от своя страна са пряко свързани и зависими с държавната политика, със структурата на пазара и търсенето на продукцията, финансовите възможности на стопаните и др. Но възможности има за зърнопроизводството, отглеждане на фуражни култури, трайни насаждения, технически култури, билкопроизводство, пчеларство, експерементиране за въвеждане на нови субтропични и сухоустойчиви видове, биологичното земеделие.
Перспективи има и за използването на минералните богатства в района, но всичко това, което е под земята, е държавна собственост и тяхното използване зависи предимно от държавната политика и институциите.
Проблеми за решаване има много в такъв изостанал район на такава държава - подобряване на пътната инфраструктура, социалната инфраструктура - канализации, улици, осветление, чистота, подържането и функционирането на социално значимите обекти в района и обслужването на населението.
Проблемите са много, а сивото вещество много намаляло. Но всичко и всякога е зависило от самите хора, които живеят тук. Те са тези, които могат да променят нещата. С много труд, инат, с по-малко завист и омраза, с обич към родното огнище и не малка доза оптимизъм, животът би бил много по-лесен, какво от това, че тук не е Швейцария, тук е Тополовград, тук е Сакар планина, тук е нашият роден край.
записа Стоян Тонев

Вашето мнение по темата: