МЕДИЦИНСКИЯТ БИЗНЕС АГОНИЗИРА В РЪЦЕТЕ НА НЕКАДЪРНИ ПОЛИТИЦИ

Иван Димитров

по света е успешен бизнес, но при нас той се управлява от некадърни политици и затова е на това дереже. Те са нерешителни и непоследователни, както на централно, така и на местно ниво и със своите действия (или бездействия) правят така, че медицинските услуги стават все по-недостъпни за хората, но за сметка на това - по-скъпи. В миналия брой писахме за опитите за унищожаване на малките аптеки и преминаването на този бизнес в ръцете на големи играчи. Този номер вече започна и с болниците.
Първата стъпка към ограничаване работата и затваряне на малките лечебни заведения вече е направена. Онова, което се задържаше да мине, след местните избори, вече е факт. В края на миналата година социалното правителство на тройната коалиция даде зелена светлина на приватизацията на общинските болници. Единственото условие, което постави е дейността им да бъде запазена поне 15 години.
По-късно Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) направи втората, макар и плаха крачка. Според нови правила, тази година лекарите няма да имат право да работят по договор със здравната каса в повече от едно заведение. Това засегна най-вече малките болници, където идват специалисти от другаде. Според новото правило докторът трябва да е зает в лечебницата минимум 40 часа седмично. Това означава, че доста болници няма да могат да сключат договори с касата за редица клинични пътеки, тъй като не разполагат с нужните специалисти.
Управителите на болниците и в трите града твърдят, че това тях няма да ги засегне.
Д-р Христов от МБАЛ ,,Харманли” ЕООД съобщи, че в здравното му заведение вече липсва гастроентеролог. Миналата година на втори трудов договор тук е работил д-р Георги Слънков, който е бил началник на отделение в Свиленград. Лекарят няма да се труди в Харманли, защото заминава да работи в "Пирогов". "Това е дефицитна специалност, може да се каже, че това ни е болният проблем", сподели д-р Христов.
В Симеоновград болницата в момента не работи. Чака се разрешение от София да извършва дейността си. Това вероятно ще стане след 21-и, за която дата е насрочен конкурс за неин управител. Временно изпълняващата тази длъжност д-р Вълкова информира, че след като започнат работа, ще търсят анестезиолог, който да е на цял договор. "Ще търсим изход от създалата се ситуация", категорична е тя.
Д-р Петрова от МБАЛ ,,Тополовград” ЕООД също заяви, че няма да имат проблеми с новата наредба на НЗОК.
За вестника тя каза: "При нас всичко е ОК! Поне засега!"
Да, ама в НЗОК далновидно са предвидили и ограничение на броя лекарите и болниците, с които НЗОК може да сключва договори. Те ще се определят спрямо потребностите на всеки регион от дадени специалисти, разбира се от чиновници и по традиционния досега начин - с ходатайстване. Това ще доведе до дефицит на кадри в малките градове, което от своя страна крие сериозен риск някои болници да не могат да сключат договор с касата, по някои клинични пътеки. От това пък ще намалеят приходите им. След това има два изхода - общината да финансира лечебното заведение или то да бъде приватизирано. От общинския бюджет могат да се отпускат пари само за ремонти и апаратура, но не и да се плащат заплатите на лекарите и за медицинските дейности. Болницата е търговско дружество, така че ръководството й трябва да реши как да привлече добри специалисти, за да има договор с касата и хората да се лекуват в нея.
Мотивите да промени разпоредбите идват и от невъзможността на НЗОК да плаща дейностите във всичките над 260 болници в страната, особено след като всеки месец се откриват нови лечебни заведения, които също имат право на договор с НЗОК. Лекарите се стараят да увеличат хоспитализациите, за да получат финансиране от касата, но ресурсът е ограничен. Сметката е проста: Парите в ЗОК са константа, а докторите - променлива. На касата й е все тая дали ще раздаде парите на 1000 доктори, или на 100 000. Явно ще предпочитат първото. Затова сложиха и лимит на отпусканите средства.
Разбира се никой от тройната коалиция в София не може да накара община Симеоновград или Тополовград да си продаде болниците. Това могат да решат само местните съветници. На такава стъпка те ще се решат много трудно и това ще е болезнено. Но министърът-другар Р. Гайдарски мило ще ги успокои: "Ние не закриваме вашата болница, тя ще стане хоспис. Ще се запазят работните места и вашият авторитет, че не сте допуснали затваряне."
Макар и малки, местните болници със своите стационари имат все още място в здравеопазването на обществото ни. Къде ще се лекуват нашите възрастни близки при една грипна епидемия - не е ясно. Вероятно ще трябва да се настаняват в окръжните здравни центрове, с цената на допълнителни разходи, взети на заем.
За някои специалисти нещата стоят по друг начин. Те твърдят, че 90 % от болните, които се приемат в малките здравни заведения не са за хоспитализация, а това се прави, за да се вземе клиничната пътека. Според тях трябва да се финансират личните лекари, специалистите от доболничната помощ и спешната помощ.
Дилемата е жестока, а решението й - още повече.

Вашето мнение по темите: