СЛ. ГРОЗЕВА: "ГЪРЦИТЕ ДА ИНВЕСТИРАТ ТУК, А НЕ ДА ПРАЩАМЕ ХОРА С ДОГОВОРИ ПРИ ТЯХ.
 
Семейният бизнес е основата на икономиката в ЕС. Това са хората, независими от всяка политическа конюнктура, радващи се на финансова независимост. В България този бизнес тепърва се развива, но става много трудно и бавно. В няколко последователни броя ще ви запознаем с пионерите на това начинание в региона. Започваме с фамилията Грозеви. Разговаряме със Славейка Грозева, управител на фирма ,,Славей Г" в Харманли, която произвежда детайли за обувки.
Славейка, кажи с няколко изречения какво представлява фирмата.
Основана е преди 12 години. Занимаваме се с производство на саи - горна част на обувки. Работим изцяло на ишлеме за фирма "Имак спа" (Imac Spa) - за Италия. Това е фирма, която ни осигурява целогодишен ангажимент за дейност. При други започва да се работи зимно от март до септември, а от ноември до февруари - лятно. Хората ни четири месеца оставаха без работа. Сега с фирма "Имак спа" условията са много добри. Тя е голяма и търгува с цял свят. Фирмата е на целогодишен режим на работа, без прекъсване.
Добре ли плащат?
Всички знаем, че заплащането от чужди фирми не е много добро. Те затова са тука, за да използват евтината работна ръка. Но при положение, че в нашата държава е много трудно да се реализира нещо за вътрешен пазар, ние нямаме избор, засега най-доброто е да работим на ишлеме с тях.
Колко саи дневно произвеждате?
Договорът е да произведем 25 хил. чифта спортни обувки, така че дневно правим около 1500 (чифта).
Тази работа, която вашата фирма върши, по-непривлекателна ли е?
Не, по-трудоемка е. За изработването на саите на една линия работят около 50 човека. Една обувка минава през всички тях, т.е. има 50 операции. Това е най-трудоемкото. Ние зашиваме и стелката, и за италианците остава само на агрегат да излеят ходилото и пакетирането. Трудоемкото те са изнесли за производство на вън.
Не може ли да произвеждате цели обувки?
Това бе голямо мое желание и все още е такова - да направим затворен цикъл и да произвеждаме готово изделие. Машините, с които изливат ходилото, струват милиони, твърде скъпи са за нас. Въпреки това, ние търсим и друг пазар, където имат интерес към готово изделие, но това може би ще е на по-късен етап.
От колко време работите за ЕС?
Още от откриването - 1995 година. Нас ни обучаваха италианци и ние работим по тяхна технология. Дори Елена Бояджиева - дългогодишен технолог на известния завод за обувки "Флавия”, идваше да види как сме организирали производството си. Ние до този момент нямаме върнат брак.
Да се върнем в началото. Защо се спряхте на производство на обувки?
През 1990 година имахме магазинче - продавахме платове и обувки. 91-92 година бяхме дистрибутори на “Флавия”. Тогава ходих по заводите и гледах как се работят обувките. Много ми хареса. В същото време търговията започна да намалява и реших, че е добре да започнем нещо по-сериозно. Така се спряхме на производство на обувки.
Колко човека работят сега във фирмата?
Започнахме с 35, а сега са 220 човека.
Колко време се задържат при вас на работа?
Няма голямо текучество.
Има ли работници, които са при вас още от основаването на фирмата?
Около 30%.
Това никак не е малко!
Да, защото е около 12% от общия брой на работниците ни сега.
Преди да купите "Квеле" къде бяхте?
Бяхме под наем в "Релетата", после - в "Гренажно". През 2000-та година се нанесохме тук. Сега вече условията са много добри - с парно сме, работниците са с бели престилки, колкото и да се смята, че е мръсно нашето производство.
Защо "Славей Г", на теб ли е кръстена фирмата?
Да, като прибавихме и буквата на съпруга ми.
От вашето семейство кой какво изпълнява във фирмата?
Аз съм управител, Георги, съпругът ми, е зам.-управител. Брат ми - Димитър Георгиев, който беше учител е началник администрация и освен това осъществява връзката с италианците. Племенникът ми също работи при нас. За един бизнес е много важно да имаш хора, които да са ти верни от самото начало и, на които да разчиташ. За мене такива хора, извън близките ми, са Жечка Димова (началник “Производство”) и Румен Георгиев (началник “Технически отдел”), които работят при мене.
От 95-та година досега все във възходяща линия ли се развива бизнесът ви?
Може да се каже, че да. Имаше години, които са били и по-слаби. Особено, когато се местехме от “Релетата” към “Гренажно”. Случи се така, че италианската фирма, която ни обучаваше се изнесе от България и имаше сътресение докато намерим други фирми, с които да работим. Такива моменти на спад винаги има, не може без тях. Но ние започнахме 35 човека, така че до времето, когато сме вече 220 имаме голям напредък.
Кажи нещо повече за синовете. Единият се казва Тодор Тодоров.
Той работеше тука, но в един момент видя, че нещата са канализирани, не е натоварен пълноценно, а той има възможности за повече работа. Тогава реши да се занимава със строителство. Тази мечта той я има по-отрано. Още 2005-та година бяхме говорили за хотел на Слънчев бряг. Бяхме изкопали основите и сложили фундаментна плоча. Тогава работехме с "Насърчителна банка", отношенията и от двете страни бяха много коректни, но в един момент банката смени политиката си и отказа да кредитира строителството на хотела. Директорът й тогава ми каза: “Сега си ми много сърдита, но ще дойде ден, в който ще ми благодариш.” Ние продадохме мястото на проект. И сега виждаме, че така е било по-добре, защото после са оказа, че за малките хотели нямаше туристи.
Та оттогава е тръпката на сина ми към строителството.
Другият син - как се казва?
Григор Тодоров - той е студент, 22- годишен. По-големият е инвеститорът и вместо да наемаме друга фирма да строи, решихме едната да е инвеститорът, другата - строител.
Как виждаш Харманли - има ли по-сериозно икономическо бъдеще?
Според мен не трябва да се сключват договори и да се изпращат хора на работа в Гърция. Трябва по-скоро да се привлекат техните инвестиции. Защо ние ще си изнасяме работната ръка, за да се развива тяхната икономика, а не нашата. По-добре би било да се работи в тази насока .
Хора, били в Гърция, казват, че там се работи по 12 часа и отношението към работниците е много лошо. Когато се върнат тук споделят: “Изкарахме малко повече пари, но там си просто като животно.“ Самите те признават, че ако работят толкова часове и тук, ще изкарат тези пари.
При вас може ли да се работи извънредно?
Законът не го позволява. Ако се работи в почивен ден, то трябва след това да компенсираме работника с почивен ден. Хората предпочитат да им се плати, но това е невъзможно.
Лесно ли се реши да се откажеш от здравеопазването и да започнеш на частно?
Два пъти съм си късала молбата за напускане докато се реша да се откажа от държавната работа. Според мен бъдещето е в семейния бизнес и все повече и повече се убеждавам в това.
Разговорът води Иван Атанасов
 
Вашето мнение по темите : |