БАЙ ГИНЬО - ТЪРГОВЕЦЪТ, КОГОНО ГОСПОД НЕ БИ ИЗГОНИЛ ОТ ХРАМА

38 години ветеранът ври и кипи в търговската дейност, из всичките й подразделения в Харманли. През 1956 - 1957-ма пуска на свободна разпродажба първите шкоди и москвичи в града, изложени в автосалон до ресторант "Москва"

Георги Николов, Харманли

Едва ли има по-улегнал харманлиец, който да не си спомня за Бай Гиню - мъжът зад щанда на магазина за юргани и дюшеци по главната улица. Аз го помня и от по-късните му пенсионерски години, когато въртеше в гаражчето си зад блока на същата тая главна улица търговийка с авточасти.
Тогава бай Гиню наближаваше седемдесетте, но беше жизнен и винаги в добро настроение. Не изглеждаше на търговец, дето чекмеджето цял живот го е блъскало по корема. Не личеше и да е припечелил кой знае колко, та да самодоволства. Гаражът му дори не бе толкова дюкян, колкото хан за негови приятели и познати. Посрещаше ги с домашна ракийка и вино, разправяйки им по някоя зевзешка история, смееше се сам на нея.
Той беше и нещо като Странджата за един виден харманлийски клошар и за небеизвестния му аратлик от квартала. Двамата ловяха на ръка ситна рибка от Олу дере за търговеца, той им отвръщаше с някоя бутилка и най-вече с подслон в гаража.
Този гаражен бай Гиню не живее вече в Харманли. Бил се преселил при сина си в Пловдив, казват бившите му съседи от блока. Но преди да замине за Филибето ми разказа това-онова за времето, когато търговията поне за него не ще да е била само далавера, а нещо като занаят, както си мислех. Струваше ми се също, че той е от търговците, за които Господ би се замислил дали да ги изгони от храма.
Такъв ви го представям и тука, тъй както го чух преди близо 11 години в гаража му зад блока на главната улица.

Бай Гиню Тенев разказва, че е захванал гаражния алъш-вериш с авточасти, не защото му носи печалба, а колкото да попълва криво-ляво пенсионерския семеен бюджет и най-вече да не седи без работа в къщи. Личи си обаче, че търговската тръпка здраво го държи дори и след трийсет и осем години подвизаване в бранша. Той е негов представител от времето, когато търговията беше повече занаят, отколкото далавера. От бай Гиню може да се научи за всички структурни промени на търговската система в Харманли и страната при плановата икономика. Да се видят плюсовете и минусите й, както и тия на нейната противоположност - пазарната икономика.
"Основното в плановата търговия беше, че тя се осъществяваше според глава на населението. Толкова глави - толкова стока, повече не можехме да договаряме", обяснява търговецът. "Имаше много дефицитни стоки, както и сега впрочем, но тогава алъш-веришът бе далеч по-оскъден и скован. Свободата беше в това да излъжеш плановите отдели за някоя и друга бройка стока, дето знаеш, че ще се харчи. А търговците тогава живееха от заплати и премии, макар да се говореше, че чекмеджето ги блъска по корема. Рушветът в този му вид, в който е сега, не беше познат. Е, понякога за началниците трябваше да се спрятат и моабети, но кога не е било така, психоклимат е това", усмихва се бай Гиню.
Човек може да има вяра на тия негови обобщения, тъй като няма харманлиец, който да не го спомина с добро. За магазина за юргани и дюшеци в града още се говори като за бай-Гинювия магазин, макар той да е вече раздържавен, приватизиран и друг да се разпорежда в него.
Пословична честност съпътства търговското му житие още от самото му начало. Като фактурист в тогавашното държавно предприятие "Бакалски стоки" началници често го изпробват по тая част, зер честността е ахилесовата пета на търговеца. Подхвърлят или оставят уж небрежно нейде в склада тлъста за ония времена банкнота и наблюдават отстрани. Младокът обаче не я прибира, а по зевзешки я показва на проверяващите, колкото да ги вкара в угризения за съмненията му към него. Като управител на магазин в "Търговия на едро" е имал пък случаи да получава от складовете стока в повече, понеже тогава се брояло и на десетици, и на дузини, та ставали грешки. Бай Гиню обаче незабавно уведомявал за фала и връщал излишната стока, макар че в такива случаи даже не е имало нужда да се надписват фактури, за да се облажи от държавното.
Работата с приходно-разходните документи развила други умения у търговеца. Да опознае до най-малки подробности асортимента на описаните стоки на принципа "око да види, ръка да пипне". Него не го задоволяват общите названия - галантерия, кинкалерия, пасмантерия и прочие. Рови се в сандъците и кашоните и изучава всеки отделен вид стока едва ли не като производител. Заради този му тънък опит да се оправя из дебрите на асортимента го правят началник планов отдел в обединение "Промишлени стоки" през 1955 г. На тази длъжност Гиню Тенев развъртява търговията, сякаш е негов собствен бизнес. Отличник при договарянията в София, Русе, Бургас и други търговски централи в страната през времето за "мъжете в командировка", той не пропуска и да помага на по-неопитни и свити колеги. Или ще им подскаже това-онова или направо ще се застъпи за тях пред началството. Нали и без това е любимец на горестоящите, но не за собствена облага, а да изкяри нещо за Харманли.
Търговското му кредо е просто. "За да успееш в този бранш, трябва да си тарикат и отворен", казва корифеят на договарянията. "В ония търговски години можеше да удариш келепира, като разкажеш някой виц на място в управлението или като закараш някой гостуващ тука шеф на череши или за риба в Харманлийско. От благоразположението на началството печелеше харманлийската търговия и, разбира се, ония глави от населението, които тя обслужваше. Е, може не винаги да съм бил стока, ама кой търговец не хвали стоката си", шегува се пенсионерът.
Това, че сега е захванал дребен бизнес с авточасти, не е толкова случайно. Прелюбопитно е, че през 1956 - 1957 г. той е въртял държавна търговия с леки коли, когато те още се пускали на пазара без ред, свободно. "Така беше, двайсет автомобила "Вартбург", "Шкода" и "Москвич" шитнахме през този период на свободна разпродажба. Дори бяхме спретнали нещо като автосалон в едно помещение до тогавашния ресторант "Москва". Колите идваха в големи дървени каси на гарата, оттам криво-ляво ги вкарвахме във витрината. 1900 лева струваше една шкодичка тогава, ако не ми изневерява паметта. Кой ги купи най-напред тия коли ли? Ами най-напред харманлийските доктори си ги позволиха, останалите ги накупиха хасковлии. Но наистина нямаше ред, който имаше пари, сядаше зад волана на часа. Редът, чакането с години да ти излезе номерът на колата ги въведоха после."
Въпреки носталгията по ония търговски години бай Гиню не си криви душата - хасъл търговията е децентрализираната търговия . Тая сега - без планови задания, заявки, отчети.Отчетът е пълният корем на потребителя или новата дреха на гърба му, както и печалбата за търговеца, не някакви чиновнически бумаги за изпълнени планове, социалистически съревнования и прочие. Търговията в новите капиталистически условия ветеранът я приветства, само дето не е сигурен дали нашата пазарна икономика не е пазар без икономика - няма производство, пък много се търгува, ей. А и днес търговецът да не гледа да печели от съмнителни сделки, ами лявата му ръка да знае какво прибира дясната, казва по библейски Гиню Тенев.
При такова чисто търговско досие, сам господ не би го изгонил от храма, камо ли от гаража, който пък си е неговия храм. Най -много някой данъчен да се заяде, но едва ли, като се има предвид скромния стокооборот на автодюкяна. Пък и търговийката му тук е повече за разтуха. И да не загуби форма, нали няма търговец в оставка, показва златни зъби бай Гиню.

Вашето мнение по темата: