Г. ХРИСТОВ" СПОРТИСТИТЕ СА НАПОРИСТИ И В СПОРТА И В ЖИВОТА"
 Георги от кога и как започна със спорта?
Започнах още от 5 клас, тук в Харманли. Баща ми Димитър Станков беше треньор по борба на мъжете, а мой бе Христо Станчев - Хиньо. Като малък се състезавах в категория над 67 кг. - тежката категория за пионери. През 1984 г., вече седмокласник взех участие в първото за мен републиканско първенство, на което съответно станах републикански шампион, при една наистина страхотна конкуренция. Първо трябваше да победиш в окръга, да те одобрят и тогава да те пуснат по-нагоре. А на републиканското има сериозни отбори от всякъде. Тогава нямах борцови кецове. Нашето дружество бе бедно, нямаше с какво да ни облече. Бях с гуменки, даже едната ми беше скъсана, та затова бях с различни - едната синя, другата бяла. Останалите отбори - от Левски, ЦСКА и Тракия бяха с хубави екипи, трика, кецове, а ние като монголски сираци… Ама като отидохме там, ги потрошихме. Тогава борците от Хасковски окръг се представихме много добре - направихме 5 шампиона. След като станах шампион, от Хасково искаха да отида в Спортното училище и да тренирам към техния клуб. Моето желание бе да отида в по-голям клуб, поради което отказах предложението. Затова на следващата година, когато бях в 8 клас, не ме пуснаха да участвам на Републиканското, а те определяха кой да отиде.
Година по-късно вече бях в Левски Спартак - София. Треньор ми бе световният шампион Иван Радиев, лека му пръст. И като започнах - 86,87,88 - всяка година ставах шампион. Само една година бях в кат. 100 кг., другите - на тежка.
През 1988-ма г. за първи път участвах на Световно за юноши в Австрия и се класирах на второ място. Същата година имахме участие на Турнир "Дружба" (за страните от соц. лагера) - в Северна Корея - там заех І-во място. Тогава ме обявиха за най-добре представил се в борбата юноша за България. През същата година спечелих титла, грамота, медал и парична награда.
През 1989 г. бях в много добра форма. Всички мислеха, че ще стана световен шампион. Тогава в Монголия се проведе Световното първенство за младежи. Вече се виждах първи. Надвих най-яките и ми оставаха по-слабите, но за срещата с германеца ми излезна ръката от рамото и прекратих състезанието.
През 90-та г. участвах на Европейското във Финландия - станах трети. Много оспорвано беше, защото в групата направихме равна борба. Тогава въведоха едно правило и после го отмениха. При равна борба гледат точките, които са събрани от другите срещи. Руснакът Андрей Шумилин имаше повече точки от мен и той отиде на първи тур и стана първи, а аз отидох да се боря на трети и четвърти и станах трети.
През 1991 година на световно в Чехия заех трето място. Това са ми последните участия. Клубът "Левски Спартак" продадоха стола, нямаха пари за ядене.
Тогава се водех старшина към полицията, а заплатата за нищо не стигаше. По това време вече бях сгоден. Жена ми не работеше. Взех си багажа и се върнах в Харманли. Започнах да пътувам до чужбина, за да внасям автомобили.
По-късно - 97 година се бях запалил отново да спортувам. Свалих килограмите и отидох на републиканско във Велико Търново. Поради интерес на големите отбори не станах първи. Ощетиха ме, защото там се борят за точки. Аз даже им се изсмях на съдиите и им казах, че навън няма кой да им помогне, а тук в България каквото си знаят, това си правят. "Аз 6 години не съм стъпил на тепих, дойдох и ви омачках"-бяха думите ми, отправени към тях.
Тогава се върнах в борбата заради тръпката. И сега даже пак ми е тръпка затова искам да помогна на борбата, дай Боже да ми върви бизнесът. А пък за всяко начинание най-важни са финансите. Като има пари, ще има и състезатели и треньори, като няма - нищо няма да има.
Кажи някои по-популярни имена, с които си тренирал.
Повечето от тях станаха мутри. В Левски беше Жоро Илиев, само че той е класическа борба, а пък аз съм свободна. Димитър Джамов, Красимир Маринов - Маргина, Младен Михалев, Стоян Ненчев, Валентин Гецов, Кирил Барбутов - зет на Еньо Вълчев и др.
В момента бизнесът ми е единствено с Австрия. Нямам бизнес с тях. Бяхме се виждали един път два пъти с някои, но толкова. Не ми се е налагало да ходя при тях, защото като се ходи при тях се ходи все за лоши работи.
Запазил съм само хубавите спомени от времето, когато ходихме на лагери, на състезания. Бил съм с много известни хора на елита. Познавам се с Вальо Йорданов, Петър Кирилов /той и баща ми са много големи приятели/, Георги Мърков, с Александър Томов сме много големи приятели, заедно бяхме миналото лято на почивка. Валентин Райчев - олимпийският шампион, Валентин Савов - сега е представител на спортни яхти в България. Кирил Лъчев - вторият ми треньор. Сега произвежда едни от добрите колбаси в България.
Хубавото при спортистите е това, че както са били в спорта напористи, така са и в живота.
Хубав спорт ли е борбата?
Той е неблагодарен спорт, не е платен. Когато нашите футболисти станаха четвърти на Световното и ги позлатиха - получиха пари, коли, апартаменти, чест и почит, а аз като отидох на Световното и станах четвърти, ме хулеха. Един борец - световен шампион, взима толкова, колкото е заплатата на един наш футболист за един месец. А пък, за да станеш световен шампион това е адски много труд.
Как реши да се занимаваш с този бизнес?
От борбата ми остана само служебният паспорт. Тогава в Австрия се влизаше без виза. И така през 91 година започнах да се занимавам с внос на автомобили. След три-четири години включих баща ми и по-малкия ми брат. После аз се отделих. Те си взеха едно място, аз друго. Всеки да си е самостоятелно. Сега се събираме заедно всички по празници.
Името на фирмата - "Димида" - какво означава?
Фирмата е кръстена на моето семейство - "ди" от Димитър - синът ми, "ми" - от Милена - дъщеря ми, "да" - от Даниела - жена ми. Стори ми се много егоистично да запиша фирмата на собственото си име и фамилия. Нали сме едно семейство, едно цяло сме. Сега управляваме фирмата заедно с жена ми.
Как се съчетава бизнесът със семейство?
Отговаря Даниела: Съчетават се с много търпение.
Как се запознахте с Георги?
Спортът ни срещна. На един лагер в Китен - аз бях с националния отбор, те бяха от ЦСКА. Аз съм бивш състезател по кану каяк.
Колко човека работят при вас?
Над 15.
Как виждате бъдещето на Харманли.
Георги: Просто градът се празни. С всеки изминал ден виждаш как хората намаляват. Отиват в чужбина за повече пари. Хората там са принудени да свикват с всичко.
Искам да давам по-големи заплати, но няма начин. Трябва да товарим на гърба на клиентите, които също не са толкова богати.
Разговорът води Иван Атанасов
Вашето мнение по темите : |
